Усещане за път

Янина Танева пише книга за странстванията и иска да прекоси Африка пеша

Усещане за път

© Асен Тонев



Тя идва на срещата с дневника си под мишница. Готова е да се разкрие пред новия си познат. Без каквито и да било преструвки, с малко ирония и много настроение. Янина Танева си е такава, обясняват ми после по-стари нейни познайници. Преди година и половина пише на всичките си приятели, че е решила да поеме към Азия, и пита има ли и други желаещи. "Дааа, страхотно, винаги съм си мечтал, обаче съм на работа, нямам пари, не мога в момента...", били повечето отговорите. Тъкмо да тръгне сама, случайността я среща с приятел, който решава да се присъедини. "По пътя установихме, че това е пътуване един към друг, към нас самите. Като километри движението е измеримо, но не можеш да измериш докъде си стигнал по пътя си към друг човек", казва Янина.


А тя е истински пътешественик. По душа, от дете пътуването за нея е начин на мислене. Иначе се занимава с "Връзки с обществеността", етноложки експедиции, арт терапия, инициатор е на кампанията "Да спасим Иракли", участник в създаването на магазина за време и чай. Има слабост към документалистиката, организира благотворителни театрални представления. Иска да бъде полезна. Свикнала е да среща учудване, неразбиране. "Стана ми ясно как преди и аз съм се спирала, защото съм вярвала, че нещо ме държи, а всъщност няма наистина основателна причина да не следваме мечтите си. Преди си мислех, че тръгването означава отказване, а най-големият риск в този живот е да не се поемат рискове."


"Много съм добра в мечтаенето"




"Обикновено това, което си представям, се случва наистина.", разказва през смях Янина. Мечтата й за Иран се сбъдва. Тръгва на стоп с приятел. "В началото се страхувах от толкова много неща, които сега ми се струват смешни. Беше ме страх от пътуването на стоп, от това дали ще има къде да спим, от това, че трябва да се покривам в Иран. Веднъж се наложи да разпънем палатката си до магистрала и това ме ужасяваше. Но постепенно открих, че разрушавам представата си за страха, когато пътувам.""Важен е пътят, не целта. Как ще пътувам - зависи от момента. На много хора стопът им изглежда хипарски или остарял, но за мен това е възможност за най-невероятни срещи. Много по-скучен ми се струва изолираният вакуум на един самолет или автобус. Има два свята - един скучен и един интересен. В интересния има рискове, скучният е подсигурен, всичко е предвидимо, но предвидимостта е най-големият риск. Всъщност най-важно ми е да пътувам с приятели, макар да има моменти, когато е прекрасно и страхотно полезно да си сам. Тогава интуицията работи на 100%, учиш се да реагираш правилно, аз съм малко наивна по принцип..."Янина предпочита хостелите и палатките пред скъпите хотели. Не обича да посещава забележителности, обича малките улички, дори ако са в опасни квартали. Тя е от породата на онези, които искат да се слеят със средата без указанията от пътеводителите, да видят истинското лице на местата и хората, а не онова от туристическите реклами. Не носи много багаж, най-вече книги и удобни обувки - планинарски и сандали. И, разбира се, още: яке, палатка, шалте и поне три големи шала - с тях може да си направиш сянка, да ги използваш на плажа, да си покриеш косата в мюсюлманска страна или да заместят чаршафа в съмнителен хостел.


"Изкуството на пътешестването е да се отърваваш от привързаността към разни неща. Първия път взех със себе си много работи, но видях, че изобщо не са ми нужни. Книгите ми трябват, защото пътят позволява да се усамотиш с тях истински, а не да ги прелистваш в трамвая или автобуса между две срещи." Пътуването не е въпрос на пари, а на нагласа - обобщава Янина.


Всеки си има някаква утопия, моята е в пътуванията, казва тя. После се поправя: "Всъщност не точно - срещата с толкова много места и хора, пътуването като търсене и отдаване ме промени много, станах по-емпатична, почнах да усещам другите по различен начин." Дневникът й е голяма тетрадка, купена от Турция. Нарича го луксозно издание с картинки. Когато е на път, й хрумват хиляди идеи, асоциации, понякога предпочита рисунките пред снимките. "Като чета днес назад, много от нещата не си ги спомням и ми е мъчно, че невинаги съм имала желание да пиша. За един ден може да ти се случи материал за цяла книга, а отлагането на писането прави по-бледи спомените", размишлява Янина, докато разлистваме тетрадката. Пълна е с интересни рисунки, а много от хората, които е срещала, са оставили нещо от себе си вътре - притчи, съвети, истории. Вниманието ми привлича заглавието


"Посолете ми вишните"


Оказва се, че в Иран плодовете се ядат поръсени със сол и хората много се изненадват, ако не ти допада тази комбинация. "Бяхме в една иранска планина, където срещнахме номади. Не говорехме общ език, но с тях се разбирам много по-добре, отколкото с много хора в София. Посрещнаха ни с домашен мед и сирене, гостоприемно и човеколюбиво. Усещаш, че общуването става на сърдечно ниво, непосредствено и истинско. Когато човек иска да се разбере с някого, винаги се намира начин. Друг път в Турция на стоп ни взе шофьор на тир и се разбирахме с песни. Той пее една турска, ние пеем една българска - и така 400 км." Това е отговорът дали се притеснява как ще се разбере с местните хора. Казва, че всички я питат за това, но тя не проумява защо.Така стигаме до въпроса за разликата между туриста и пътешественика. Първите отиват някъде да си починат, на СПА или масаж, търсят удобството. А пътешественикът се слива със средата, с културата, самият път смалява егото и променя хората. "Станала съм адаптивна като хлебарка", смее се Янина. Иска не просто да взема от мястото, което посещава, колкото и прекрасно да е това, но и да дава. "Иначе самото пътуване може да те накара да се чувстваш като експлоататор, който само се наслаждава. И рискуваш да си останеш просто турист. Трябва с едната ръка да вземаш, а с другата да даваш. Не че съм го постигнала, но бих се радвала да успея."Понякога я обвиняват, че бяга от живота в България, но Янина смята, че дори и да е така, поне го прави в реални измерения, а не в уебпространства например. Когато я питам какво е за нея щастието, тя споделя една-единствена случка - как е на стоп с приятел в Турция, слънцето ги гори, не знаят дали някой ще спре, къде ще спят, но са напълно безгрижни. Смята, че много неща, които в града изглеждат големи, на път започват да стават незначителни. Разказва как нагласата на ума се променя, когато пътуваш. "Тогава някак мисълта много бързо се материализира - в момента, в който си помислиш нещо, и то се случва. Затова не трябва да имаш задни мисли. Като видиш един чист човек, трябва да му отговориш със същото. Има някаква магия в това как другите хора разбират, че имаш нужда от помощ. Веднъж стояхме на кръстопът с карта в ръце и един иранец дойде при нас, прибра ни в дома си, запозна ни със семейството си, нахрани ни и ни разведе из града. Без дори да сме го попитали за посоката."


"Бях циник, преди да тръгна"


Това казва Янина, за която пътят изтрива всички предварително зададени представи. Сега, след като е била в Иран, Индия, срещнала част от света, международните новини не й се струват чужди и далечни, усеща ги със сърцето си. "Чувам за земетресението в Италия, за бунтове, протести, бедствия и се притеснявам за всичките си приятели, които живеят по тези места." Опитва се да помага. За последния си рожден ден вместо подаръци пожелава събиране на средства, които да изпрати на свой приятел в Индия и там да бъде ремонтирано училище. В касичката на масата се събират 300 лв. Може да изглеждат малко, но свършват много добра работа - сградата е стегната и пребоядисана. Най-новото й начинание е спектакълът "Детстване", средствата от който ще бъдат дарени на тибетска общност в Индия за деца, растящи без родители. Много хора я парират с "Какви деца, каква Индия, не виждаш ли ние колко сме зле", но тя не се предава. Казва ми, че постоянно работи над егото си, за да не я притесняват чуждите цинизъм или недоверие. "Много е странно, че тук всеки се чувства жертва и очаква да бъде спасен, при положение че в Индия повечето хора дори нямат питейна вода и получават по $10-15 на месец, за да живеят. Като видиш тибетски деца с измръзнали ръце и крака, които са бягали от китайската окупация, цинизмът се изпарява." Всеки път, когато се връща тук, продължава да преживява видяното. "Моята отговорност е да живея така, че да не наранявам никого, да използвам интелекта си дотам, поне косвено да не вредя на околната среда, на хората. В града всеки ден неминуемо го правим, купувайки индийска рокличка за 10 лв. например - за направата й е експлоатиран детски труд, а отделно е боядисана с отровни бои." И се опитва да разбива стереотипи. За живота в Иран, Индия, за това, което наистина се случва в Тибет... Понякога се отчайва, но продължава.


Сега, след като стигна Малкия Тибет в Индия и на 15 януари се завърна от дълго пътуване, иска да види Пакистан, да прекоси Африка пеша открай докрай. Най-щастлива е, когато знае, че скоро ще тръгне отново. Чертае планове и иска да прави толкова много неща. Пише книга за пътешествия, която ще е пълна с хайку и снимки, ще разказва "по различен начин". Но: "Не, сигурно няма цял живот да бъда номад. Някой ден ще имам семейство, затова сега бързам да се напътувам. Представям си как обикалям света с деца и идеята ми харесва. Не вярвам в образователната система в България, не бих наранила децата си с участие в една зомбираща матрица, лишаваща ги oт креативност, от енергията да творят и да създават около себе си с любов. Tова е система, която ги ампутира от човещина, от емоционална интелигентност", ядосва се Янина. Разведрява се бързо, като описва как се вижда не в София, а в някое малко планинско село, в кръгла къща, направена от екологични материали, каквато видяла в Родопите на едни англичани. "Дори и аз имам нужда да се върна, липсват ми доматите, слънцето, дебелата сянка и сармичките на баба."

Ключови думи към статията:

Коментари (46)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на SIDDHARTHA
    SIDDHARTHA
    Рейтинг: Разстроено

    А аз реших .....
    Вземам си вси4ко ценно и напускам (ТУУУЕТНАТА) !
    Завинаги..........
    И НЯМА ДА МИ ЛИПСФАТ ни:
    - Стани-шеф
    - Ду-гън
    - Кос-туф

  2. 2 Профил на :)
    :)
    Рейтинг: Весело

    Супер. Трябва да има повече такива хора с такива усещания и желание за откриване на нови светове .... Представяте ли си колко по-хубаво би бил да се живее, ако веднъж си минал през такова приключение...Съгласна съм, че пътя на непозната територия , всъщност е път към себе си...

  3. 3 Профил на това момиче много ме кефи
    това момиче много ме кефи
    Рейтинг: Неутрално
  4. 4
    МразяХипарите
    Рейтинг: Неутрално

    Коментарът е скрит от модераторите, защото съдържа вулгарни, нецензурни квалификации, лични нападки, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на други коментиращи и лица, цитирани в публикациите. Ако въпреки това желаете да го видите, натиснете тук.

  5. 5 Профил на Оня с коня
    Оня с коня
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Всичко е толкова хубаво, птичките пеят, пеперудите кацат върху росните венцелистчета на орхидеите... и ми звънят от едната банка да ми напомнят, че кредита ми е просрочен и трябва до 5то число да си опичам акъла. Лек път и на добър час!

  6. 6 Профил на sert
    sert
    Рейтинг: Неутрално

    До Оня с коня:
    Ами хубавичко си помисли за какво си теглил кредит?
    Не е ли заради нещо лъскаво и уж модерно,което обаче всъщност те закотвя там,където си сега?
    Панелка,кола(това пък е най-тъпото възможно),или пък някоя"технологична новост"без която не знам досега как се е живеело...
    Опомнете се преди съвсем да сте се окопали сред техниката(която освен,че е полезна като телефона,защото е телефон,а не заради хилядата функции с които се гъзарите,ама всъщност не ползвате)и тотално не сте се откъснали от същността на човешкото и положителните енергии.
    Човешкото развитие като осъзнаване на същността,рязко граничи с" шума",в който сме се окопали и сами избираме да ни води...накъде?

  7. 7 Профил на Puhcho
    Puhcho
    Рейтинг: Неутрално

    Егати как ми се иска да съм Янина...Искрено се възхищавам и завиждам благородно на такива хора, които могат да се освободят от всичко материално, а аз, аз не мога или подсъзнателно ме е шубе...

  8. 8 Профил на Иван
    Иван
    Рейтинг: Неутрално

    Истинският път е навътре в нас. Как ще стане, дали с пътуване навън или навътре, опознаването ни ще продължава през целия ни живот.
    На добър път, Янина!

  9. 9 Профил на Luisalote
    Luisalote
    Рейтинг: Любопитно

    Моите поздравления, Янина!
    Иска се смелост, освен вътрешно усещане, за да излезеш от рамките на конвенционалното съществуване и да откриваш света непредубедено

  10. 10 Профил на evala
    evala
    Рейтинг: Весело

    на такива истински хора, спонтанни и безкористни.

    евала и на англичаните и белгийците, които идват да живеят в българия. това са СВОБОДНИ хора, на които изобщо не им пука. това са напълно нормални хора.

    Човекът по природа е свободен и добър, но обществото изградено на базата на "здравия разум" го побърква и манипулира от най- ранна детска възраст като му насажда страх и тревога от преподаватели, работодатели, институции, правила, норми и порядки, спуска му от последна инстанция за какво да се бори, какво да мечтае, как да се държи, на какво да се възхищава, подтиква го към недоверие и враждебно отношение...

    срещите с такива хора като Янина зареждат с оптимизъм, показват, че има и друг свят- на вярата и мечтите, на свободата и независимостта от хора и предмети, свят, в който човек се доближава до себе си, до своята природа и същност. всеки сам преценява доколко е правилно да живее по един или друг начин, няма универсална истина, валидна за всички хора, затова евала на онези, които са открили истината за себе си.

    добре е, че има медии като "Дневник" и "Капитал", където се разказват такива истории, а не се пишат само поръчкови статии за псевдо- герои. Точно тази жена е истински герой, защото въпреки чалга културата, която всекидневно се легализира, не се стреми да стане мутреса, а цени истинските неща като любовта и доверието например и то не онази любов от масмедиите, еквивалент на секса, а истинската любов.

  11. 11 Профил на evala
    evala
    Рейтинг: Весело

    на такива истински хора, спонтанни и безкористни.

    евала и на англичаните и белгийците, които идват да живеят в българия. това са СВОБОДНИ хора, на които изобщо не им пука. това са напълно нормални хора.

    Човекът по природа е свободен и добър, но обществото изградено на базата на "здравия разум" го побърква и манипулира от най- ранна детска възраст като му насажда страх и тревога от преподаватели, работодатели, институции, правила, норми и порядки, спуска му от последна инстанция за какво да се бори, какво да мечтае, как да се държи, на какво да се възхищава, подтиква го към недоверие и враждебно отношение...

    срещите с такива хора като Янина зареждат с оптимизъм, показват, че има и друг свят- на вярата и мечтите, на свободата и независимостта от хора и предмети, свят, в който човек се доближава до себе си, до своята природа и същност. всеки сам преценява доколко е правилно да живее по един или друг начин, няма универсална истина, валидна за всички хора, затова евала на онези, които са открили истината за себе си.

    добре е, че има медии като "Дневник" и "Капитал", където се разказват такива истории, а не се пишат само поръчкови статии за псевдо- герои. Точно тази жена е истински герой, защото въпреки чалга културата, която всекидневно се легализира, не се стреми да стане мутреса, а цени истинските неща като любовта и доверието например и то не онази любов от масмедиите, еквивалент на секса, а истинската любов.

  12. 12 Профил на видин
    видин
    Рейтинг: Весело

    Абе ветър е вее на бел кон Янина, широко и е покраи вратЪ щом маа гащи по чукарите.Иначе ме кефи статииката,разбленувах се за малко но бързо влязох в реалноста.Успех и желая и да разказва като се върне та да и чуеме гласчето ,маи почва да ме кефи

  13. 13 Профил на ОбЕКТИВЕН
    ОбЕКТИВЕН
    Рейтинг: Неутрално

    Мъдър човек е тази млада девойка.

  14. 14 Профил на Dobri
    Dobri
    Рейтинг: 639 Неутрално

    Браво за статията! И аз съм от онези, които все питат: А къде ще спиш, а там има ли вода, интернет...
    Браво и дано някой ден и на мен ми дойде музата

    Добромир Добрев, http://dobri.eu
  15. 15 Профил на Ани
    Ани
    Рейтинг: Весело

    Много интересна статия Поздрави.

  16. 16 Профил на Драги ми господине
    Драги ми господине
    Рейтинг: 1090 Неутрално

    "Важен е пътят, не целта.".

    Съгласен съм. Поздравявам Янина с това прекрасно стихотворение:

    Итака
    Константинос Кавафис
    Превод: Стефан Гечев

    Когато тръгнеш нявга за Итака,
    моли се пътят ти да е далечен,
    изпълнен с перипетии и знания.
    От ластригоните и от циклопите,
    от Посейдон сърдития не бой се -
    такива в пътя нивга не ще срещнеш,
    ако възвишена остава мисълта ти,
    ако отбрано чувство
    душата и телото ти докосва.
    Ни ластригоните, нито циклопите,
    ни Посейдона разгневен ще срещнеш,
    ако ги сам в душата си не носиш,
    ако душата ти пред теб не ги възправя.
    Моли се - пътят ти да е далечен.
    И много да са пролетните сутрини,
    когато с толкоз радост и любов
    ще влизаш във невиждани пристанища.
    Да спреш край финикийски градове
    и много пъстри стоки да закупиш -
    седеф, корали, кехлибар и абанос,
    и всевъзможни тънки аромати,
    колкото можеш повече прекрасни аромати.
    В египетските градове да спреш,
    да учиш и да учиш от учените.



    Недей забравя никога Итака.
    Да стигнеш там - това е твойта цел,
    ала по пътя никак да не бързаш,
    че по-добре - години да пътуваш
    и остарял на острова да спреш,
    богат, с каквото в пътя си спечелил,
    без да очакваш нещо той да ти даде.



    Итака те дари с прекрасното пътуване.
    Без нея нямаше да можеш в път да тръгнеш.
    Но нищо друго няма тя да ти даде.



    И ако бедна я намериш, не те е тя излъгала:
    тъй мъдър, както си сега със толкоз опит,
    навярно вече си разбрал Итаките що значат.





    1911

    Природата е най-важният капитал, с който разплага България. Да го опазим.
  17. 17 Профил на мислещ
    мислещ
    Рейтинг: Неутрално

    Много е хубаво да тръгнеш нанякъде.
    Но или трябва да имаш родители, които в случай, че ти се случи нещо да поемат разходите, или ти самият да знаеш, че няма да ти се наложи да търсиш в момента пари назаем( то... и да има от кого..)
    Как се пътува без пари?( това за автостопа е екстра..)
    Иначе - браво на момичето!
    Дай, БОже, на всекиго смелост и възможност да тръгне!

  18. 18 Профил на Друг мислещ
    Друг мислещ
    Рейтинг: Неутрално

    Това за пътуването без пари е мит, като за ходенето по вода. Може да се ходи, но иска камъни да са поставени за стъпване, иначе ще се удавиш. Иначе поздравления за Янина и късмет!

  19. 19 Профил на любопитно
    любопитно
    Рейтинг: Любопитно

    Хубав човек, интересна история, но иначе не много добре написана статия. И най-вече много зле форматирана статия.

  20. 20 Профил на Ботева
    Ботева
    Рейтинг: Весело

    Слушайте, главното послание на тази история според мен е, че всеки има право да направи своя избор. Дали ще се реши да тръгне или ще си стои на "топличко", ще се самооправдава и ще завижда на тези, които са предприели пътешествие. Дали ще избере неизвестното, но любопитното, защото е разбрал, че късметът е на страната на храбрите. И на тези, които няма за какво да треперят на всяка крачка. И са осъзнали от опит, че в критични ситуации винаги се намира изход, идва помощ, грижа, само трябва да имаме сетива за обкръжаващото ни.

  21. 21 Профил на До Ботева
    До Ботева
    Рейтинг: Весело

    Това самовнушение за имане на право и имане на избор погубва доста народ. Който има визможност да избира, блазе му и дано не забравя, че е късметлия. За останалите - четене на пътеписи, и да не забравят, че и те са късметлии. Хайде весели празници!

  22. 22 Профил на t
    t
    Рейтинг: Неутрално

    Много романтичен текст. Но за съжаление реалността не е точно такава. Дори и на стоп да се пътува и по хостели да се спи, из "евтини" държави, а не западния свят, пътуването пак струва пари. Не е задължително да е много (то много-то зависи от гледната точка), но за един средностатистически човек в България е почти непоносимо дори подобно пътуване.
    На западняците им е по-лесно, в западна Европа, северна Америка, Япония и Австралия подобен тип пътувания са се превърнали в индустрия. Това отнема част от романтиката, защото куцо, кьораво и сакато ходи да порка по разни хостели в Тайланд и се мисли за пътешественик.
    Начинът на Янина е много хубав, но трябват пари и време. А в съвременния свят времето е пари.

  23. 23 Профил на хамалин
    хамалин
    Рейтинг: Неутрално
  24. 24 Профил на байонзи
    байонзи
    Рейтинг: Неутрално

    Гледайки мацето на снимката бих желал вместо усещане за път - усещане за пъп.

  25. 25 Профил на Правист
    Правист
    Рейтинг: Неутрално

    Като идея - добре. Но който се е занимавал с посегателства върху личността именно по време на практикуване на подобен род пътувания --- да не говоря на наивниците какви случаи има. И изчезнали точно на автостоп накъде по пътищата, и арестувани из ислямските страни уж за притежание на наркотици. Ако знаехте само какви случаи има с какви правни последници, нямаше така да си мечтаете и да се възхищавате. Дързостта е на пътуващия, страховете и всекидневното и всекинощно треперени и страхове - те остават за близките и родителите. Има и друг хубави начини да пътушестващ

  26. 26 Профил на Лежляк
    Лежляк
    Рейтинг: Неутрално

    Никому ненужни хора - истински ПАРАЗИТИ!

  27. 27 Профил на анти
    анти
    Рейтинг: Неутрално

    " Иначе се занимава с "Връзки с обществеността", етноложки експедиции, арт терапия, инициатор е на кампанията "Да спасим Иракли", участник в създаването на магазина за време и чай. Има слабост към документалистиката, организира благотворителни театрални представления." - т.е. с нищо конкретно не се занимава... С риск да прозвучи цинично, с такива дейности ли се финансират пътувания до Африка и Азия? Или мама меси, тате носи... Аз току що се прибирам от почивка от едно такова българско село (само на 100 км. от София), и мога да ви уверя, че няма нужда да ходите в Азия или Африка, за да срещнете хора водещи подобен начин на живот със всичките му плюсове и минуси. Кой знае защо обаче, на самите тези хора много, много не им се живее така и всички под 40 г. бягат в големите шумни, мръсни, стресови и т.н. градове (и страни - огледайте се в емигрантите в Европа и Америка - те идват от такива места), в които обаче има работа и хората не живеят с по 100 лв. на месец и не гледат животни примерно, забележете, не за да ги продават и с парите да си купят книга, телевизор, почивка на море и т.н., а за да има с какво да се ИЗХРАНВАТ. Казано честно писна ми от еко-демагогия и гриин-лайфстайл в стил gorichka.com Просто е или супер наивно, или супердемагогия - много бих искал да видя спомената госпожица как ще си отглежда децата в китното селце, където няма течаща вода и канализация, където за да се отопляваш през зимата трябва да събираш дърва в гората, където най-близкото училище е на 20-30 км при тотално разбит асфалт или липса на такъв, да не говорим за аптеки, лекари и т.н., как ще ги издържа с приходите от еко-фермата си, при положение че пред очите ми вчера, възрастни хора се принудиха да продадат агне на цена 3 лв на килограм и казано честно не ги грее, че живеят на потресващо красиво място, че реката им тече в задния двор, и че единствения шум който чуват е от река и от птичи песни... Обвиняват собствениците на земи по морето, че си продавали земята за бетонни хотели - ами я живейте вие цял живот с по 150-200 лв. заплата и като ви дадат 100 000 евро ги откажете, щото не било екологично. Ами нека феновете на природосъобразния начин на живот да ги дадат тия пари за тия земи и да не строят хотели, ами да си къмпингуват - не че къмпингите са много екологични... И мен ме боли за природата, и аз искам да чувам само птици , а не коли, но такъв род еко-гриин-незнам-какви-внушения са или наивни, или чиста демагогия, и в двата случая абсолютно безполезни.

  28. 28 Профил на GreenShit
    GreenShit
    Рейтинг: Неутрално

    анти, вземи ми думите от устата! Толкова добре си го казал, че нищо не мога да добавя! Мед за моята душа! Браво и благодаря!

  29. 29 Профил на Шопът
    Шопът
    Рейтинг: Неутрално

    Тук наистина има жалки коментари. Истината е (даже статистически) че по-опасно е да си пешеходец или да бъдеш убит в (или близо) някое чалгарско заведение в София, отколкото да поемеш подобно пътешествие из тези страни. Човекът безценно обогатява със запознаватето на нови култури и нрави, като ползва положителностите им. Стига да има повече такива... Лек път Янина

  30. 30 Профил на Шопът
    Шопът
    Рейтинг: Неутрално

    Тук наистина има жалки коментари. Истината е (даже статистически) че по-опасно е да си пешеходец или да бъдеш убит в (или близо) някое чалгарско заведение в София, отколкото да поемеш подобно пътешествие из тези страни. Човекът безценно обогатява със запознаватето на нови култури и нрави, като ползва положителностите им. Стига да има повече такива... Лек път Янина

  31. 31 Профил на доброжелател
    доброжелател
    Рейтинг: Неутрално

    Когато единствената належаща грижа за деня е битието на собствената ти душа и "пътуването за нея е начин на мислене", тогава няма проблем да пътешестваш из далечни, понякога "негостоприемни" от гледна точка на "разума" страни. Проблемът идва когато се запиташ с какво да нахраниш децата си и как, пазейки ги от "участие в една зомбираща матрица, лишаваща ги oт креативност" (какви хубави български думи!), да направиш необходимото за да могат те сами да изберат дали да станат творци на машини или на поезия. Успех в пътешествията и в осмислянето на житейските ценности, Янина

  32. 32 Профил на d.berov
    d.berov
    Рейтинг: 646 Неутрално

    аххх.. драги Анти, дано някой ден достигнеш до момента,в който ще поискаш да пътуваш и да видиш колко пъстър и различен е света извън границите на малката ни държавица, тогава може и да оцениш думите на Янина, ще оцениш може би и колко много всъщност имаме ние в нашата си 'мизерна' държава и колко трябва да сме щастливи, че имаме достъп до блага на цивилизацията, до които 90% от човеците на тази Земя нямат. И вместо да сме щастливи и доволни от това и да го пазим и развиваме, ставаме все по-нещастни и озлобени.. а индийците, африканците и южноамериканците не спират да се усмихват, въпреки всичко...

  33. 33 Профил на анти
    анти
    Рейтинг: Неутрално

    Пътувал съм, и сега пътувам и дано никога да не спра да пътувам... И повярвай ми мога да оценя и света и страната ни. Това което ме дразни е демагогията в такива статии - едва ли не те карат да се чувстваш виновен, ако живееш в по-голям град, пиеш бира с консерванти вместо зелен чай, не дай си боже караш кола, а децата ти учат в "една зомбираща матрица, лишаваща ги oт креативност" - с една дума бълваш въглеродни емисии от всякъде... Само че точно такъв начин на живот може да ти позволи и да видиш и опознаеш света, и да оцениш всичко това което възхваляваш ти и статията.

  34. 34 Профил на Све
    Све
    Рейтинг: Неутрално

    Харесва ми отношението към света като пътешественик, а не турист. На добър час Янина и дано пътуването ти да не е бягство от себе си а опит за намиране

  35. 35
    Десен
    Рейтинг: 397 Неутрално

    Коментарът е скрит от модераторите, защото съдържа вулгарни, нецензурни квалификации, лични нападки, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на други коментиращи и лица, цитирани в публикациите. Ако въпреки това желаете да го видите, натиснете тук.

  36. 36 Профил на Милена Атанасова
    Милена Атанасова
    Рейтинг: Неутрално

    Браво Янина, прекрасно е!

  37. 37
    Мръсен Чорап
    Рейтинг: Неутрално

    Коментарът е скрит от модераторите, защото съдържа вулгарни, нецензурни квалификации, лични нападки, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на други коментиращи и лица, цитирани в публикациите. Ако въпреки това желаете да го видите, натиснете тук.

  38. 38
    Лежляк
    Рейтинг: Неутрално

    Коментарът е скрит от модераторите, защото съдържа вулгарни, нецензурни квалификации, лични нападки, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на други коментиращи и лица, цитирани в публикациите. Ако въпреки това желаете да го видите, натиснете тук.

  39. 39 Профил на Енчо
    Енчо
    Рейтинг: Неутрално

    А бе, нека си пътува момичето. На никого не пречи.
    Ама не можем всички да сме като нея. И Слава Богу!

  40. 40 Профил на Доки док
    Доки док
    Рейтинг: Неутрално

    Янина много добре. Но попътувай малко и из българия. Сигурен съм че ще напишеш още по хубава статия. На добър път.

  41. 41 Профил на Google News
    Google News
    Рейтинг: Гневно

    Десен, иронията е, голяма част от приятелите на Янина са гласоподаватели на ДСБ. Така че продължавай с мъдрите си коментари и електоратът на партията ти ще се стопи съвсем.

  42. 42 Профил на Gui
    Gui
    Рейтинг: Неутрално

    "Много съм добра в мечтаенето" - това е прекрасно, това е начин да бягаш от действителноста, но скъпа Янина цялата статия ми звучи като пожелания за рожден ден. Ти си умно и свободно момиче, но това че си ходила по родопските села за няколко дена и си се възхищавала на природата и чистотата на отношенията м/у хората НЕ означава, че живота на тези хора е песен. Наистина си добра в мечтаенето, защото си нямаш на идея какъв робски, ежедневен труд се полага за едното съществуване....и за да може някой ден да някое градско чедо като теб да каже - АУУУ, тук ще живея - ще живееш ама друг път!
    Дразни ме тази самонадеяност на хора, които си мислят че щом са отишли до Индия и вече всичко им е ясно в този живот.

  43. 43 Профил на e
    e
    Рейтинг: Неутрално

    namiram zialata tazi statia kato edna oda kum tova momiche.

    ima mnogo drugi hora koito bez da se " praviat" pomagat na horata (bez nujdata da otidat chak v india za da razberat che adjaba ima i bedni... otidi samo v edno siropitalishte v bulgaria, ili v dom za umstveno izostanali i vij situaziata!). koito bez nujda da hodiat na nai opasnite mesta po zemiata sa puteshetvenizi.
    iskam i az da me interviuria dnevnik i da razkaj za vsichkite mi patuvania. zashto ne interviuirat vsichki a tova momiche? zashto ne interviurat vsichki hora koito zaminavat ot letishte sofia primerno?

    za men vsichkoto tova samohvalstvo e prosto smeshno!!!!!

  44. 44 Профил на Шанхар
    Шанхар
    Рейтинг: Неутрално

    Алоо.Тъшата ходи в Египет .Ше и вземете ли интервю.

  45. 45 Профил на мила б
    мила б
    Рейтинг: Неутрално

    янина, с теб съм, супер си, който разбрал посланието - разбрал....който го е яд, че не успял да даде интервю, да си потърси късмета пак....а за българия си направила безшумно повече отколкото всички политици заедно, само че безшумно......затова само приятелите знаем!..........да живеят усмивките, веселите хора, солените плодове и идеите, които реализираме!
    народа страда от завист и ревност, мисли че медиите са институция номер едно и завижда, че си дала интервю хаахахахаххахаа

  46. 46 Профил на Константин
    Константин
    Рейтинг: Неутрално

    сега като чета заглаивието на статията се връщам в спомените за едно мое пътуване по същото това време, бях приключил експлоатационния пуск в една рафинерия по горното течение на Дунава и трябваше да заверя документ в нашето посолство в Мюнхен...накрая се озовах в "Travelling 70-76" на незабравимия Роберт Раушенберг, като материал за творбите е използвал отпадъци намерени на брега на океана, транспортни картони, автомобилни гуми...излизайки, на стълбите на музея за изкуства изпратих sms-и със заглавието на изложбата до различни точки по света, а на въпросителните отговорих със същия текст..."Усещане за път"...Благодаря Янина!...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах