Стопанката на дома за ангели

Илиана Иванчева обича да придава на предметите неочаквани функции

Стопанката на дома за ангели

© Красимир Юскеселиев



Има дни, когато градът се сковава от умора. Улиците са засипани с тъга, покривите скърцат от въздишки, колите возят лошо настроение. Но точно тогава в сенките на запуснатите вътрешни дворове се спускат ангели. Разбира се, трябва набито око, за да ги видите. И пак не е сигурно. Много по-разумно е да отидете в "Дом за ангели".


Там всеки да се чувства у дома си


Илиана Иванчева строи такива къщи. Първата се появи преди три години на софийската улица "Кърниградска" 1. "Бях бременна със сина ми и реших, че е време да се откажа от нощния живот след седем години работа зад бар", разказва художничката. Завършила е гимназия с разширено изучаване на изобразително изкуство, после е учила стенография и три години мода. Илиана решава да превърне всичко онова, което е правила "между другото" в това, което е днес. Заедно със сина й се отглежда и магазинът. "Това е пространство, където всеки да се чувства у дома си, а хората, които идват тук, за да влязат, са истински ангели. Вярвам в ангелите, те са любов."




Скоро магазинът на "Кърниградска" става прекалено тесен. "Няма достатъчно простор хората да се отпуснат наистина. Когато с мъжа ми видяхме това помещение на "Паренсов" 20, решихме, че то ще е новото място." Ремонтират го заедно, обзавеждат още един дом за ангели, целият в бяло, с маси, където да поседнеш и да изпиеш едно кафе. "Когато си сънувал нещо, нямаш търпение да го случиш наяве" и за по-малко от месец всичко е готово. Сега можете да се настаните удобно в старите мебели, находки, реставрирани от нея. Ако не искате да си купите нещо, можете да си вземете почивка от глъчката, да си подарите приятен разговор с нея или просто да послушате джаз. Там е достатъчно уютно за всичко това.


Всичко трябва да е лично


Нейните лампи през деня са красиви украшения, покрити с цветя или пера, нощем засияват, а по хвърлените сенки можете да прочетете приказка. Огледалата намигат от стари рамки на врати, чиито ключалки се усмихват закачливо. Илиана казва, че вече не прави толкова често ангели както преди, но все още в магазина могат да се видят, например от горена тел. "Искам предметите хем да носят настроение, хем да бъдат полезни. Да имат и друга функция, освен тази, която се очаква. Материалът ме предизвиква, когато го погледна." Така например стар коледен гирлянд се превръща във венец от хартиени цветя, в нежен оттенък на розовото, който Илиана си представя увит около легло от ковано желязо.


Тя се привързва към предметите, които създава. "Но не тъгувам по тях, защото знам, че отиват в истинския си дом, на място, където ще ги обичат. Това пространство го има, за да може да излезе дар оттук." Всички подаръци се опаковат, дори и да са за самия купувач, в тишу и с хартиено цвете за украса.


Сега изпълнява много поръчки за украси, картички или подаръци за сватби. "Винаги се ръководя от това, което иска клиентът. Контактът за мен е много важен, трябва да поговорим, преди да започна работа, да ми каже кой е любимият му цвят, любимото преживяване, за да се случи това, което иска." Илиана се смята за старомодна, защото все още няма уебсайт на магазина, но предпочита всичко да е лично. Не обича клиентите да се притискат, "нека да влязат, да разгледат и ако имат нужда от помощ, тогава да се намесиш, не е нужно да им се натрапваш".


Красивото заживява свой живот


Не се притеснява, че в София вече има много магазини за ръчно правени подаръци. Напротив, смята, че колкото повече стават, толкова по-хубав ще бъде животът ни. Конкуренцията не я тревожи, няма против, че някой е взел нейна идея. "Аз съм индивидуалност, това е бутиково пространство, така се изразявам. Когато видя нещо красиво, не мога да си затворя очите, то получава моите адмирации и подкрепа, за да се случва." Илиана вярва, че веднъж направен, предметът на изкуството започва да води свой собствен живот и не е редно да се поставят ограничения. "Е, аз също трябва да плащам сметки, тук съм под наем, но тези неща са неизбежни. Много е трудно тук за хора, които идват с тъжна мисъл, защото не успяват да разберат мястото. Ако мога да им помогна - чудесно, ако не - няма за какво да им се сърдя".


"Говорим си такива хубави неща, но това не значи, че и аз не съм лоша понякога", казва през смях. "Да, изпадам в крайности, черни дупки, не ми харесва например, когато някой е толкова крив, че не може да ме поздрави дори. Проблемите всички ги имаме, но когато общуваш, трябва да остават на заден план."


Синът ми е моето вдъхновение


Силян е на две години. "Синът ми ме провокира и вдъхновява, показва неща, които съм забравила, а ние с баща му го учим на други. Той е истински ценител на красивото." Илиана е щастлива. Единственият й почивен ден е неделя, тогава има най-много време, което да прекара със семейството. Всъщност почивката за нея не е вършене на нищо, напротив - винаги е заета. Почива си, когато София остава празна, когато посреща изгрева или се къпе сама в морето.


"Хората трябва да правят онова, което ги кара да се чувстват щастливи." Не приема работата си съвсем за работа, по-скоро си го налага, защото "все пак трябва да има някакъв етикет, не може да се реем в облаците". Чувства се страхотно, когато прави клиентите щастливи. Казва, че я вдъхновяват движението на вятъра, топлото слънце, синьото небе, старае се да вижда истински важните неща, макар и понякога да ги забравя. "Сигурно звуча инфантилно, но ако загубим детето в себе си, в какво ще се превърнем? Искам всеки да се събужда и да си казва, че днес ще е прекрасен ден. Или че ще си го направи такъв."


Искам "Хотел за ангели"Илиана мечтае да направи и "Хотел за ангели", където идеите й да се разгърнат. Нейните демони са страховете, че няма да й стигне животът, за да направи всичко, което си представя. "Надявам се да имам достатъчно време, за да изпълня мечтите си." Засега се е съсредоточила в отглеждането на новото пространство на "Паренсов", което има нужда от нея, за да бъде опитомено. Смята, че всичко става постепенно, точно както отглеждаш дете - учиш го, постепенно се оформя, не става пълнокръвно изведнъж.


"Когато влагаш любов и добри намерения, няма как да не се получи."


Така Илиана прави своите дарове. И те скоро поемат с новия стопанин към постоянния си дом, където (много вероятно, почти сигурно) се спускат ангели.

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Приятел
    Приятел
    Рейтинг: Весело

    Илиянка е страхотна, а мястото е уникално. Препоръчвам го на всеки, дали ще пие кафе или просто ще седне да си поговори с нея и да се порее в облаците, няма такъв магазин!

  2. 2
    ****

    Този коментар беше изтрит в 13:37 на 19/01/2011 от неговия автор.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах