"Конкретната музика" на Христо Рачев



Христо Рачев пристига на срещата ни по-рано от уговорения час. Само няколко минути по-късно обаче разбирам, че за разговорът, който ни предстои, тази неточност е била важна. Разказът, за онова, с което Христо се занимава, за спомените и проектите му има нужда от много време. Разбира се, всичко започва с "Арт форум" . Историята на фестивала с това име, чието трето издание Христо в момента организира във Варна, започва преди четири години.


Експериментът


"През 2005 и 2006г. фестивалът беше посветен само на класиката. Първо експериментирахме с клавирна музика, а после с камерна, започва дългият си монолог Христо Рачев. Тази година своя територия в събитието имат и електронната музика, хип-хопът, танцът и дори изобразителното изкуство с една изложба на все още неизвестни български автори, подбрани от столичната галерия "1908". Иска ми се да ориентирам форума към по-младежката аудитория", казва Христо.


Разговорът набира неочаквана височина, за птичи поглед към проекта на 26 годишният пианист. "В програмата ни има и един уъркшоп по суинг танци, разказва той. Негов водещ е Минко Кралски, единственият съдия от Източна Европа в Световната федерация по суинг и акробатични танци. Вторият уъркшоп е посветен на създаването и продуцирането на електронна музика. Всеки, който се занимава с нея може да научи, как да използва максималните възможности на специализирания софтуер, как да подготви успешен демозапис, да контактува с лейбълите и т.н. Разбира се, всичко ще приключи на 25 август с парти на варненския плаж".



CV


Христо е завършил варненското музикално училище, а след това и Музикалната академия в София. На втората година от следването си заминава за Есен и Дюселдорф, за да участва в майсторските класове на двама от най-известните клавирни педагози в момента Майкъл Рол и Георг Шенкс. Междувременно изнася концерти с филхармониите на Брашов, Варна и Шумен, свири с Камерния състав на Софийска филхармония и печели пет награди, сред които за най-добър изпълнител на руска и австрийска клавирна музика.


"Сред хората, които са ми дали най-много през тези години е Майкъл Рол, един от най-сериозните английски пианисти в момента, твърди Христо Рачев. Вторият ми преподавател, на когото съм изключително признателен е Георг Шенкс. Това са хора, които отвориха съзнанието ми". Христо твърди, че и до днес двамата са сред най-близките му хора. "Усещането, което човек има в контакта си с подобни личности, е че работи с приятел, готов да сподели огромния си опит, казва той. Обучението при тези хора е диалог ".


Там и тук


"Заминах за Германия с идеята, че отивам, за да уча, а не за да остана, за да живея, признава Христо. Да, там на хората са спестени част от стресовите ситуации, пред които в България се изправяме всеки ден. Животът е подреден, но това, което за мен винаги е било водещо е силната връзка със семейството и града ми". Тези няколко изречения той казва на един дъх. И сякаш, за да не остави място за "уточняващи въпроси", продължава: "Дори когато учех далече от Варна, често се връщах. Тук има толкова неща, с които човек може да се заеме ако търси предизвикателство. Варна е "сезонен" град, в който през зимата не се случва, кой знае какво. Точно по тази причина искам да реализирам проекти през цялата година". "Арт форум" без съмнение е илюстрация на последените му думи.


Идеята, за фестивал, който да допълва традиционния "Варненско лято" Христо Рачев осъществява с няколко приятели музиканти. " Това, което направихме през 2005 и 2006 г. се оказа печеливша формула, казва той. Всеки от нас се явяваше на различни конкурси и един ден решихме, както се казва на музикантски жаргон, че трябва да намерим начин "да си минем програмата пред хора". Така направихме цели три концерта. На следващата година екипът се увеличи, с още двама приятели – един цигулар и един виолончелист. Веднага след това заминах за Германия и през 2007 и 2008г. не ми остана време да работя върху продължението на фестивала. Но за моя изненада установих, че много хора, при това мои връстници, са чакали поредното му издание". Така идва ред на следващия етап от еволюцията на "Арт форум".


"Чисто програмиране"


"Странно е, че в музикалните училища у нас все още няма курсове по електронна музика, казва Христо Рачев. В същото време, все повече хора се занимават с нея. Изтегляш една програма от Интернет и ако имаш талант започваш да композираш. Лесно е, твърди той с многозначителна усмивка. Особено ако знаеш как успешно да продадеш това, което си направил. Точно по тази причина много се радвам, че през тази година успях да включа в програмата на "Арт форум" един изключително успешен музикант като Иван Шопов. Албумът с електронна музика, който той издаде съвместно с Теодоси Спасов, бе изключително успешен". От тук нататък разговорът става почти професионален. И сигурно защото беше прочел изненадата в погледа ми, Христо обяснява: "Израснал съм с много музика, която нямаше нищо общо с класиката. Слушах джаз, дори рок, но електронната музика е нещо различно. В нея има много наука. Често при създаването на музикалната тъкан става дума за чисто програмиране. Това обаче не е достатъчно. Теоретичното познание на принципите и начините за композиране са изключително полезни дори в този жанр, така както са били полезни на класическите музиканти от средата на 20 в., експериментирали с т.нар. "musique concrete"* (конкретна музика)- прароднината на днешните електронни сетове".


За следващите издания на фестивала Христо Рачев иска да открие нови пространства, които да въздействат на публиката по особен, по-различен начин. "Желанието ми е да избягам от традиционната представа за концерт в зала. Това е една от целите ми за следващите издания на фестивала". Оказва се, че последните думи са били подготовка за истинската изненада в разговора ни.


Още една идея


"Зная, че винаги ще се занимавам с музика, но все повече се замислям и за нещо друго, което искам да правя професионално. Опитах с пет концерта седмично и непрекъснато пътуване, но изведнъж почувствах, че имам нужда да спра, да се установя някъде, да работя и да се развивам, признава той. Фестивалът, който в момента подготвям е резултат точно от този стремеж. Напоследък все по-сериозно се занимавам с рисуване, а онова, което винаги ме е вълнувало е била архитектурата. Сигурно защото и двамата ми родители са архитекти. Сега, когато вече съм отново във Варна, мисля сериозно и за образование в тази посока".


В края на разговора ни Христо се сеща за история, която се оказва ключ към ребуса на неспокойния му дух: "По време на майсторския клас с Андре Уатс всички много се притеснявахме от начина, по който сглобявахме отделните части на една пиеса, разказва той. След края на упражнението Уатс каза: "Разбрах, къде е проблемът! Прекалено много бързате да стигнете до края, без да мислите за следващия елемент от произведението. Мислете повече за това, което предстои. Новото начало идва от самосебе си, когато всички стъпки преди това са правилни", съветваше ни той". Доста по-късно установих, че този урок е важен не само в музиката", усмихва се Христо Рачев.


* Musique concrète ( фр., конкретна, истинска музика) – авангардно форма на електроакустично музициране, при което като композиционен материал се използват предварително записани звуци, не винаги възпроизведени от музикални инструменти. Естетическата теория на този вид музика е развита през 40-те години на миналия век от французина Пиер Шафер.

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай


За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах