Ефективност на човешките ресурси в криза - къде сме ние**

© Shutterstock



Типично за човек, попаднал в непозната обстановка, е да търси пътепоказатели, за да може да се ориентира по-добре. Но в стремежа си да ги намери може да изпусне онези, които ясно сочат вярната посока. Ако сте били на непознато летище и сте се губили един-два пъти, преди да стигнете до желания изход, знаете за какво става дума.


Икономическата обстановка в България започна да се променя преди около година. Основната цел на HR мениджърите бе силно да се повиши ефективността на разходите, свързани с човешкия капитал. Много от тях се почувстваха в ситуация "непознато летище" - липсата на показатели за състоянието на човешкия капитал в компанията бе реална пречка за постигане на целта.


Такива могат да се открият в годишното изследване на "ПрайсУотърхаус Купърс България" ЕООД - Saratoga Human Capital Benchmarking 2009*. Въпреки че данните са за 2008 г., едва в края на която компаниите у нас усетиха ясно признаците на кризата, сравнението с Европа, където рецесията вече беше факт, може да покаже на HR мениджърите дали поетата посока е вярна и какво трябва да се промени в случай на нужда.




Съотношението "разходи - приходи" на служител

Според данните на Saratoga в Европа през 2008 г. средно разходите за служител са нараснали с 9% в сравнение с 2007 г., а приходите от служител са се увеличили с 8 на сто. В същото време разходите за отдел "Човешки ресурси" спрямо общите са намалели с 11%.


В България разходите за служител са се повишили с 18%, а приходите - с 14 на сто. Същевременно разходите за отдел "Човешки ресурси" спрямо общите разходи на компаниите са намалели с около 9%. Повишаването на възнагражденията за сметка на инвестициите в другите процеси, свързани с човешките ресурси, може да е признак за намаляла роля на отдела в управлението на персонала като цяло.


Изводът от тези цифри е, че българските компании трябва да подобрят ефективността на разходите, свързани с човешкия капитал, ако искат да запазят стабилни позиции в непостоянна икономическа обстановка.


Проучването показва още, че през 2008 г. възнагражденията в България са се увеличили със 17% спрямо година по-рано. Процентното увеличение на заплатите на мениджърските позиции е надхвърлило два пъти това на останалите служители. Този факт може да се интерпретира в няколко насоки, но изглежда, че разходната сметка на компаниите у нас "тежи" повече в горния край на корпоративната структура. Това може да е типично, но когато става дума за възвращаемост от направената инвестиция, показателят сочи, че малки промени в тази насока могат да постигнат не само по-добри финансови резултати, но и да увеличат заинтересуваността и съпричастността сред персонала от по-ниските позиции, което има положителен ефект върху неговата производителност.


Възвращаемостта от инвестициите в заплати намалява


Най-често споменаваният показател за ефективността на разходите, свързани с човешкия капитал, е възвращаемостта от направената инвестиция. Той показва добавената стойност от работната сила - колко получава компанията в замяна на всяка парична единица, инвестирана в заплати и придобивки.


В Европа през 2008 г. възвращаемостта от тези инвестиции се увеличава с 3 пункта - от 1.17 до 1.20. В България показателят продължава да е по-висок, но чувствително намалява за година - от 1.67 на 1.34. Този спад от 20% означава, че България започва да губи от своето предимство на нисък разход за работна сила спрямо приход. Това може да има дългосрочен негативен ефект в усилията за привличане на инвестиции.


Фактът, че HR мениджърите в Европа извличат допълнителни дивиденти от своите инвестиции, показва, че в България не се прави достатъчно за оптимизиране на ефективността на разходите, свързани с човешкия капитал.


Разходите за отсъствия се увеличават


Последно нека да погледнем и към разходите за отсъствия на служител. Паричната стойност на коефициента на отсъствия обикновено предизвиква интерес у финансовите мениджъри заради директната си връзка с приходите.


В Европа през 2008 г. тези разходи са намалели с 35% в сравнение с 2007-а, докато в България са се увеличили с 10%, тоест отсъствията са стрували по-скъпо на работодателите. Това е още едно доказателство, че разходите, свързани с човешкия капитал и неговата ангажираност, в България не се управляват толкова ефективно, колкото в Европа.


* Проучването включва данни за периода януари-декември 2008 г. от секторите индустрия, потребителски стоки, информационни и комуникационни технологии, търговия и транспорт.


**Заглавието е на редакцията

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах