Dnevnik.bg

"Всичко, от което имаш нужда, е тирбушон!" Това бяха думите на Тициана, моя колежка в Сорбоната, която идваше на лекции само с червило и тирбушон в чантата си – в междучасията купуваше най-евтиното каберне Carte Noir и пиеше от бутилката във вътрешния двор на факултета... Така правят италианките във Франция - бохемски, докато парижанките гледат пренебрежително с погледите на свръхкомпетентни еноложки, които не биха вкусили и глътка вино, ако не е налято в бургундска чаша, отлята по гърдата на Мария Антоанета. Тръгвайки да пиша този текст, в главата ми бяха онези сцени от "Отвъд облаците", където девойки мачкаха с краката си гроздето в огромни, широки бъчви, образите на безкрайния празник, на опиянението, на Дионисиевото начало, на онези млади андрогинни момчета със замъглен поглед и чаша червено от картините на Караваджо; виното е непреходно питие, необятно в своята археология, символика, ритуалност и класика. Няма друго пиво, което да е заляло толкова пирове, банкети, да е наводнило със смисъл толкова литературни произведения, да е прекосило шумно цивилизации, без да загуби от митологията си. С целия калейдоскоп от препратки отидох на първата си среща с Ваня Костадинова-Джантова – PR, event координатор, така да се каже посланик на добрия вкус и есенциален член на фамилната винарна "Загрей". Срещнах я с цялото уважение, което мога да изпитам към човек, поел отговорността да създава и представлява качественото вино. От друга страна се чувствах и леко неподготвен, предвид суматохата около добре афиширания снобизъм относно виното – как се налива вино, как се улавя в чашата парфюмът му, как се дегустират първите глътки, етсетера детайли, които откровено ми убягват въпреки завидната ми употреба през годините. Бях сигурен обаче, че със завързани очи мога да разпозная бяло от червено вино.

Кои са трите основни вида вино, които човек трябва да опита? Мавруд, мавруд и пак мавруд!

Значи ще си говорим за мавруд. Какви са вината на "Загрей"? Отглеждаме основно три сорта грозде – мавруд, каберне совиньон и сира (шираз). Гордеем се, че сме произвели първото бяло вино от червено грозде мавруд - White, както и първото розе от мавруд. Другата запазена марка на винарната ни е "Виница", екстрактно вино от 100% мавруд, което е в традицията на италианското вино Amarone. Като цяло се опитваме всяка година да предложим на пазара нов продукт, доколкото се може уникален по вкусовите си качества. Работим с много млад екип експерти във винопроизводството, главно за да насърчим експериментаторския подход и търсенето на нови вина.

Как се получава бяло вино от червен сорт грозде? Необходимо е гроздето преди всичко да е много здраво. Гроздовият сок, дори на червените сортове, е бял и трябва да бъде източен непосредствено след приемането на гроздето във винарната. Така от бялата мъст, без наличие на гроздовите ципи, се получава и оцветяването на самото вино. Процесът е труден, но с внимание към отделните фази на винопроизводството не е невъзможен.

По какво се различава бялото от червеното вино мавруд? Има различни вкусови качества, белият мавруд има по-скоро плодов вкус, като after-taste остава аромат на пъпеш. Докато "Виница" е с по-плътен вкус, подходящо е за дивеч.

Като каза за специфичните нотки пъпеш, какво мислиш за винения снобизъм и за екскомуникирането на хора от удоволствието да пиеш вино само защото нямат експертиза в спецификите му? Против този снобизъм съм. Смятам, че всеки може да се наслади на виното и това е най-важното. Няма значение колко вина си опитал, каква база за сравнение имаш и дали можеш да различиш тънките нюанси между отделни сортове вина. Важното е да имаш отношение към виното, а не дали имаш диплома по сомелиерство. Хубавото вино е разпознаваемо от всеки - ценител или аматьор.
 

Демократичността на Ваня е много освобождаваща и някак си неусетно в разговора ти се допива вино. В нея има много уют, едно веднага разпознаваемо и предразполагащо приятелско отношение, имаш чувството, че винаги си я познавал. Може би именно това е имиджът на човек, който продължава традицията на културата да пиеш вино до камината, човек, който работи за създаването на една друга атмосфера в града, който винаги е потънал в хаос и напрежение. От друга страна, тя гледа решително, точно като някой, който много добре знае какво прави и каква е мотивацията му.


Как започна всичко – първата идея, първата крачка към реализирането й?
"Загрей" е семеен проект, цялото ми семейство е участвало и все още участва в него. Загрей е тракийският бог на виното – смятаме, че името носи много предистория в себе си и е най-подходящо за винарна, която се фокусира върху най-българския сорт - мавруда. На нашите лозя е открита древна оброчна плочка, върху която е описан процесът по създаване на вино, много древна технология; тази плочка е съхранена при нас. Сякаш оттам започна всичко. Преди 12 години започнахме да засаждаме около 1300 дка собствени масиви, а 6 години по-късно построихме и цялата винарна. Ние сме млада винарна, през 2004 е първата ни винификация, първото производство на вино. Масивите са непосредствено до винарната. Решихме, че това е бизнес, който може да обедини поколенията през времето – тоест идеята беше да се обединим като фамилия около една обща дейност, в която да вложим всичките си бъдещи усилия. Аз съм инженер по образование и дипломната ми работа беше за производствената конструкция на винарната. Брат ми е учил комуникации в Австрия и впоследствие се върна в България, за да поеме ръководната длъжност във винарната.

С какъв екип работите освен членовете на семейството ти? Както казах, работим с млади хора. В това има известен риск, но ние сме много доволни от избора си. Специфичното при виното е търсенето на баланса между вековните традиции и иновативността. Ние искаме да заложим преди всичко на уникален за винарната ни почерк, искаме да сме новатори, да правим единствени по рода си вина. Затова един по-стар екип, който разчита на много добре отработени схеми, би затруднил идеите ни.

Какви са според теб предимствата и недостатъците на семейния бизнес? Емоционалната обвързаност влияе положително и отрицателно на работния процес. От една страна, тя обединява, защото всички сме сплотени и имаме една споделена кауза, целта е много ясна. От друга страна обаче, бизнесът е бизнес и понякога трябва да се прескочат нечии чувства в името на по-доброто за самата винарна. В отношенията ми с брат ми, когато сме във винарната, винаги има йерархия и аз знам, че трябва да отстъпвам понякога, за да може нещата да се случват в оптимален вариант. Това е допълването в бизнеса, мъжката и женската част, които винаги трябва да са в симбиоза.

Основните предизвикателства пред младия предприемач в България? Основно предизвикателство като цяло за нас е мотивацията на хората, които стоят зад производството на нашите продукти. Те са и нашият най-голям капитал. А в условията на финансова криза предизвикателството е да се намерят пазарни ниши, в които могат да се видят шансове за бъдещи успехи и реализация. 

Говорейки за успех, какво е твоето PR ноу-хау, каква е перфектната рекламна стратегия? И каква е концепцията ти за успеха на "Загрей"? Най-добрата стратегия според мен е "рекламата" от уста на уста. Не залагам на масивни кампании с видео или билбордове, смятам, че искрената препоръка от приятел на приятел е най-вярната и надеждна форма. Това е една по-интимна идея за разпространяване на вината ни, иска ми се хората наистина да се наслаждават на продуктите ни и сами да говорят за тях. От винарната устройваме дегустации и така всеки после споделя на близкия си кръг приятели за вкуса, за преживяването. Виненият пазар е един много инертен пазар. В момента "Загрей" набира своята инерция в него. Така че за успех можем да говорим, когато марката "Загрей" заработи за нас. В момента е точно обратното – ние работим за изграждане и утвърждаване на марката. Успех ще бъде също, когато видим и нашите наследници да продължат нашето дело, да станем свидетели на тази приемственост, за която говорихме.

А имате ли успехи на интернационалния пазар? Да, експортираме за Австрия, Германия, Англия, Словакия и Китай. Печелили сме сребърни медали на Mundus Vini, Германия, и Concours Mondeal, Белгия. Също така имаме диплом за качество от английския International Wine Challenge. Като цяло отзивите са много позитивни, успяваме да впечатлим конкретни винени пазари с мавруд.
 

Докато си говорихме с Ваня, през цялото време исках да кажа на диджея да смени Hotel Costes със саундтрак на Нино Рота. Днес, между другото, отново София бе затрупана от сняг и центърът беше абсолютно непроходим. Салонът, в който се намираме, е с червен интериор и с рядко високи тавани. Почти нищо не напомня на България, дори гостите около нас говорят на италиански, на гръцки... Градината навън е почти тъмна, часът е около 6, следващият раунд вино започва.


Какви са нещата, които те правят щастлива, които те успокояват и допълват? Прегръдката на съпруга ми. Отскоро съм омъжена и съм невероятно щастлива, че вече имам мое семейство. Обичам руската музика, пиано-баровете, спокойствието. Вечер не заспивам без книга. В последно време чета много за позитивното мислене, имам нужда да си задавам въпроси за мен самата, на все по-дълбоко ниво. Търсенето на истината в себе си е много важен процес. Разбира се, винаги има време за хубаво вино, за приятелите.

Как постигаш уравнението кариера + семейство? Аз не съм типичната жена кариерист. Много обичам работата си и съм всеотдайна спрямо нея, но не вярвам, че една жена трябва да пожертва всичко друго по пътя си в името на професионалните амбиции. Намирам време за всичко. Вечерите запазвам за съпруга си, у когото намирам огромна подкрепа, разбиране; той винаги успява да ме уравновеси, да ми даде трезвата преценка за нещата и да ме върне към реалността, когато съм се загубила. Не мисля, че има конфликт между това да си добра в работата си и да си перфектната съпруга. Сега искам да имаме и деца и вярвам, че ще се справя с всичко.

Как бягаш от града? Страстта ми са пътуването, туризмът, винените дегустации. Обичам да съм извън града през уикенда, на непознати места, най-вече из България. Природа, добрите ми приятели, отново виното, това са нещата, които ме правят щастлива.

Какви хора харесваш? Общуването с хора е нещото, което ме зарежда. Харесвам позитивните хора; хората, които оценяват и се радват на малките неща от живота. Макар и различни като характер, темперамент, професия и възраст, опитвам се да "открадна" от приятелите си емоцията, която ми е необходима, за да направя деня си по-усмихнат.

За какво мечтаеш? В дългосрочен план мечтая за пълна къща с деца. Професионално искам да виждам как "Загрей" се развива нагоре.

За всичко останало – важното е да имате тирбушон!


Интервюто с Ваня Костадинова-Джантова е от новия брой на списание НЕЯ. Списание НЕЯ може да купите всеки ден от месеца на цена 5 лв, както и онлайн.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче