Dnevnik.bg

Галя Дзаннато е завършила италианска филология в Софийския университет. Работила е като преводач и търговски представител. Създател е на една от първите и известни фирми за внос на италиански мебели - "Мартиком". От няколко години тя работи по новия си проект - "Склада", място за представяне и продажба на дизайнерски мебели от цял свят, осветителни тела и аксесоари за дома. Отскоро функционира и "Склада+" - едно алтернативно пространство за събития, лекции, кафе, изложби и срещи от всякакъв вид. Омъжена, с две деца. Въпреки че обзавежда домове, Галя живее под наем и твърди, че нейният дом може да вземе първото място по неподреденост, "защото у нас всички сме прекалено артистични, за да подреждаме купищата от любими неща, които притежаваме".  Това ни най-малко не я притеснява. Защото хора като нея имат за дом най-вече собствения си волен дух.

Когато я видиш извън работното й пространство, Галя Дзаннато прилича на малка калпазанка. Очите й шарят живо зад елегантните очила, всеки косъм от косата й има собствено мнение, облечена е артистично и винаги с дизайнерски, но определено удобни обувки, с които сякаш е готова да побегне презглава като хлапе, натворило току-що някаква весела пакост. Много пъти сме се засичали с нея по разни места и поводи, но винаги просто сме разменяли по няколко общи приказки. Това интервю ни събра за първи път на нещо като работен обяд и там, над дървената маса, хартиените покривки и изпотените чаши с ледена вода, аз я преоткрих. Тази среща прерасна в още няколко, на които говорихме за деца, дизайн, българщина, пари, работа, мебели, пътувания, дом, чистене, социализъм, жегата и какво ли още не. Галя е завършила италианска филология и като човек, който познава характера на езика и неговите възможности, умее да говори ужасно добре и да разказва истории особено интересно. Затова ще я оставя да говори и няма да преразказвам нейните случки, мисли и щурави метафори, защото няма да ми се получи така добре. Преди да й дам думата обаче, ще ви разкажа все пак една от нейните истории, защото смятам, че подробното й представяне е добре да бъде направено в книга и неин автор, естествено, да е Галя, пък аз сега тука просто само така разпалвам любопитството...

Било някъде в началото на 80-те. Галя учела в елитно училище, където един ден им дали да напишат есе за Васил Левски. Тя била ужасно щастлива, че ще пише именно за него, защото той бил любимият й исторически и национален герой. И започнала нашата Галя да пише за Левски, само че взела да обяснява как, ако той бил жив сега (разбирай 80-те години на ХХ в. - бел. ред.), щял определено да е обявен за луд или да е тикнат в затвора. Наред с това в есето си Галя употребявала често думата гъз, при това в един по тийнейджърски положителен смисъл, според който да си голям гъз било нещо като да си голям пич. И така Галя споделила мнението си за Васил Левски, а паралелът с тогавашната власт и нейната абсолютна несъстоятелност се опънал като тетива на лъка на социализма. Оставало само стрелата да бъде изстреляна в правилната посока. Разбира се, цялото училищно ръководство се потресло от неправилния мироглед на на вид кротката Галя и бързо я привикало на спявка за ремонт на ценностната система. Родителите й били уведомени за наличието на скрит невръстен  враг в дома си и за да не попадне под ударите на бащиния гняв, добре подсилен и от факта, че таткото  работел в редиците на Българската армия, Галя просто решила да не се прибере. Настанила се у една приятелка в отсрещната кооперация и цяла нощ държала под наблюдение семейния хол, където майка й и татко й преодолявали стреса и ужаса, разхождайки се нервно насам-натам. В крайна сметка оценката за поведението на Галя отлетяла надолу и проблемите с училищните власти си останали, но днес тя приема тази история като първия урок по неконформизъм, непокорство и негъзолизство. Тъй като никой от класа не я защитил, тя запомнила и този урок за приятелството и неприятелството и само няколко години по-късно имала още един шанс да затвърди наученото, след като в университета всичките й колеги подали молби за членство в партията още преди да е минала първата сесия...

Тази история за Левски всъщност стана повод да снимаме Галя и с чавдарска вратовръзка. Що се отнася до останалите снимки от сесията, мога да кажа, че Галя беше един от най-възторжените ни модели, защото всички неща отвъд видимото не просто я интересуват - тя по природа умее да контактува с тях.

Ако погледнеш Галя Дзаннато отстрани, какво ще си помислиш за нея?
Доколкото усещам начина, по който ме възприемат другите, очевидно будя доверие. Разните просяци и молещи се за помощ хора никога не ме пропускат - очевидно изглеждам щедра и готова да помогна. Освен това май имам доста майчинско излъчване, така че хората обичат да ми споделят разни неща за себе си, защото съм склонна да слушам и да не съдя много-много. Като че ли вдъхвам някакъв респект, защото обикновено, когато изразявам свои тези по разни въпроси (а аз винаги имам мнение по всичко, нещо като всезнайка съм), ме слушат с внимание и ме вземат съвсем на сериозно. Толкова, че чак и аз започвам да си вярвам...

Кои са най-значимите моменти в твоя живот?
Раждането ми. После, когато за пръв път разбрах, че трябва да разчитам на себе си. Беше в час по математика, може би съм била в 1-ви клас, пред мен стоеше някаква задача, нещо като уравнение и аз чаках да получа отнякъде или от някого отговора. Не знам колко време мина, но в един момент ясно осъзнах, че няма да получа никакъв отговор отникъде и че аз трябва да го открия. После, когато за пръв път усетих какво е да бъдеш харесвана, май съм била десет- или единадесетгодишна, и ужасно се изплаших. Когато се влюбих за първи път (той никога не го разбра) - бях в 7-и клас. Когато за първи път, хм... правих любов... нищо не усетих, но затова пък се усетих по-важна и значима... Когато влязох в университета (имам предвид физически пристъпих прага на това учебно заведение), и наистина имах чувството, че влизам в храм... Когато с университетския театър бяхме във Виена  - фундаментално преживяване! Тогава се усетих част от света, както и в двора на баба ми, между другото... Да, в двора на баба ми в село Инзово, Ямболско, аз имах контакт с Космоса. Същото ми се случи и в двора на 118-о училище един ден, докато се препичах на слънце на един стол в двора. И срещата ми с Джулиано (съпругът й), раждането на децата ми, създаването на "Склада"...

Изобщо мога да кажа,че много неща са значими за мен. Например днес прочетох една книга на Ромен Гари и това промени живота ми. Ами "Спасителят в ръжта", ами Хемингуей... Първият филм, който гледах в живота си, се казваше "Аванти". Оттогава не излизам от киносалоните. Как да ти кажа кое е по-значимо, не мога да разгранича... Но все пак, ако трябва да се събера в три неща, то това са раждането ми, раждането на децата ми и смъртта - тази на сестра ми, която никога няма да преживея... и моята, която ще сложи край на всички тези значими моменти...

Кога ти е било най-трудно и как отново ти  е станало по-лесно?
Като се замисля, мога само да ти кажа, че не си спомням кога ми е било трудно. Може би защото винаги ми е било трудно. Така че мога спокойно да защитя твърдението, че всъщност винаги  е лесно, стига да приемеш, че всяко нещо, което постигаш, иска от теб да се отдадеш, което всъщност не е усилие, а самият живот. Иначе погледнато, с болката сме си много близки, познавам я... Досега не е успяла да ме откаже от живота и мисля, че и аз съм й взела малко страха - имаме си с нея едното уважение и спазваме някаква дистанция. Успявам да я държа на няколко метра разстояние... все още...

Ако можеше да промениш нещо от биографията си, кое щеше да е то и защо?
Знае ли човек какво губи и какво печели от случките в живота си... Нищо не бих променила - не защото много си харесвам живота или пък защото много се харесвам, ами по-скоро защото вярвам, че има по-голям промисъл и че съм част от нещо по-голямо, за което не мога да знам нито причината, нито средствата, така че единственото, което ми остава, е да следвам инстинкта си - може би най-точният пътеводител в тази джунгла на живота.

Какво планираше за себе си, когато беше на 10, на 20 и на 30?
Когато бях на десет, мисля, че планирах единствено как да се справя с майка ми и баща ми. Исках да съм мореплавател, също така принцеса... абе аз съм пътешественик по душа, обичам да пътувам, да откривателствам... Така че, когато бях на 20, си пожелах именно да пътешествам и бях чута - не спрях да пътувам! А на 30 вече си бях пожелала да стана майка и да имам семейство. И взе, че стана...

За кое несбъднато нещо съжаляваш най-много?
Както се вижда, досега все ми се сбъдват желанията... Има обаче едно нещо, което не съм сбъднала и за което май вече става късно. Аз много обичах да танцувам и все още копнея да се натанцувам до несвяст. Да, това е едно несбъднато желание. Другото е да се занимавам с кино.

Оптимист или песимист си?
Оптимист. Но трябва да се уточни, че отдавна съм се сбогувала с илюзиите! В началото ми беше малко гадно, но много скоро разбрах, че между мечтите и илюзиите има голяма разлика и че човек започва истински да мечтае едва след като напъди илюзиите. Така че аз съм оптимист, който знае цената на сбъдващите се мечти.

Кои са твоите лични местенца?
Диванът в моята къща, "Склада", гората над Бояна на Витоша, гробът на сестра ми в "Бакърена фабрика"...

Кои са твоите най-мили и значими хора?
Семейството ми, приятелите ми... И други - например учителят ми по математика в 8-а гимназия, учителят ми по литературознание в Софийския университет, Марио Този - моят работодател в "Интерпред" (на когото всички казваха Онзи - един човек, който ме научи на страшно много неща в бизнеса), Селинджър, Маркес и много други, които чувствам като свои учители.

Кога си се чувствала най-щастлива?
В най-безсмислени моменти - например обикновено сутрин съм доста щастлива, понякога и на залез, на морето, когато водата е спокойна и мога да си плувам на воля, съм безкрайно щастлива. Когато флиртувам и ми се получава... Щастлива съм от такива неща - всеки божи ден съм щастлива по няколко пъти. Не става въпрос за секс, но той все пак помага. Абе може да се каже, че съм си щастлива по природа, нещо като глупак или луд. Нали знаеш има едни такива... щастливи луди.

Кои са качествата, които те карат да си мислиш, че ставаш за твоя бизнес?
Добра ориентация в пространството, чувствителност към хората и техните нужди, търпеливост и дипломатичност, чувство за отговорност.

Кои са твоите лични уроци в работата, кой е твоят учител и кой е най-трудният урок?
Първите ми уроци бяха свързани с това да си изградя пазарно мислене - никак не ми беше лесно. Аз гледах на хората като на приятели, а не като на клиенти, а на мебелите като някаква важна за тях необходимост, а не като стока. Доста време ми отне да се ориентирам в пазара и да разбера, че става въпрос за пари и интереси. Все още понякога изпускам положението от контрол... Другият ми урок беше да се науча да създавам ред и да го спазвам - аз съм си авантюрист по натура и ми беше трудно да следвам дори собствените си правила. Но в тази работа това е изключително важно, за да гарантираш сигурност на доставки и качество на услуги. Иначе учители много, а аз непрекъснато се уча. Един от големите ми учители беше сестра ми. От нея научих много за хората и за себе си, което ми помогна да бъда по-добра и в професията си. Тя беше психолог. От мъжа ми се научих на точност, а от Таня Глебова - да виждам детайлите. Продължавам да се уча - всеки може да бъде мой учител.

Как един филолог става търговец на мебели?
Е, няма такова правило. Мисля, че филологът е много широко скроен и става за какво ли не. Ученето на езици не е механично действие, това е усвояване на други гледни точки, на жизнен опит и култура, която не ти е присъща. Филологията те учи да приемаш различното, да разбираш странностите на хората и да можеш да общуваш. Така че това е много близко до търговията във всичките й разновидности. Няма търговци, които да не са филолози. В България търговец по някакъв начин означава измамник. Това, разбира се, е абсолютно деформирана представа за работата на търговеца. Търговецът е преди всичко посредник между човека с неговите нужди и вещите, с тяхната възможност да задоволяват различни потребности. Търговецът трябва да бъде лоялен, коректен, да разбира човека и да познава стоката до съвършенство, да може да предложи най-добрата и подходяща вещ спрямо потребността на човека - това не е работа за всеки. Изисква много умения, най-вече много добро познаване на човешката природа, при това не с цел манипулиране и изгода, а именно, за да можеш наистина да бъдеш полезен.

Как един търговец на мебели става ценител и търговец на дизайнерски мебели?
Е, това също не е правило. Аз всъщност никога не съм била просто търговец на мебели. Не защото това е проста работа, а защото не ми е присъща. Аз, както вече ти казах, обичам да пътувам и да изследвам, така че и в тази си работа се проявявам като пътешественик изследовател. Започнах да се разхождам в страната на мебелите и неизбежно се срещнах с дизайна като присъща характерност на това същество. Дизайнът е вид език, това е изключително дълбока сфера, с която можеш безмълвно да изразиш такова разнообразие от идеи и чувства, че друг език може въобще да не използваш. Това е универсален език - чрез него хората могат да обменят идеи навсякъде по света. Също като музиката или като живописта. Много ме заплени - не съм завършила още това пътешествие и има много още какво да се изследва в тази област...

Коя е най-хубавата страна на твоята работа?
Изключително ми е приятно да превръщам (или да присъствам) на оживяването на едно пространство - как от проекта се ражда реалното жилище, което има свой характер, облик, дух - това е много вълнуващо като процес. Обожавам го. То е като да вдъхнеш живот на нещо, като Пинокио, който от дървена играчка се превръща в човече.

За какво са парите?
То е ясно - средство за обмяна, има ли друго? Понякога ги превръщаме в цел и ето какво се получава. В Италия един познат ми разказа следната история. Един човечец живеел скромно, дошли годините на растежа и той имал някакъв много ценен занаят, който му позволявал да печели пари. Този човек до края на живота си не научил какво е телевизор, нито кола, нито отопление, нито дори електрическа крушка... Така си и отишъл от този свят - беден както преди... с няколко милиона в банката. Парите са мощно оръжие и наличието им в големи количества е много голямо предизвикателство за човека. Виждала съм хора, които буквално си загубват ума. За мен май няма опасност от такива поражения, аз не умея да ги трупам.

Постиженията, с които се гордееш, и провалите, които помниш?
Гордея се с децата си, със "Склада"... провалите са винаги възможни.

Защо направи "Склада" и защо (+) "Склада"?
"Склада" е част от пътя ми на изследовател - това е моето споделяне с публиката на това, което съм открила в дизайна. На такъв етап съм в моето пътешествие, че вече има какво да споделя. (+) "Склада" е логичното продължение, което обхваща и области като модата, фотографията, изживяването, преживяването... Защото дизайнът не е мъртва вещ, той е нещо живо, нещо, което използваш ежедневно. Така че е и начин на употреба - логично следва и това да има бар, да има изложби...

Коя е най-глупавата ситуация, в която си попадала? В работата и в личния живот.
Много са, непрекъснато ми се случва да сглупявам. Например в Милано веднъж платих 300 евро за свръхбагаж, който представляваше каталози от мебелния панаир - ужасна тъпотия, като се има предвид, че фирмите ти ги изпращат с удоволствие.

Без кои мебели не можем? И без какво ти не можеш?
Можем и без мебели. Но никак не бих се лишила от едно кресло, в което да забравя за света и неговата суета...

Как избираш мебелите и изобщо предметите, които предлагаш в твоето пространство?
Избирам ги по инстинкт - аз си имам приказка с мебелите. Мога да си разговарям с тях и се разбираме чудесно. Освен това им знам душичката и никак не могат да ме излъжат. Така че ги избирам според качествата им - най-вече характер, искреност, артистичност, изящност, скромност. Да, мебелите трябва да отговарят на човека, с който ще си общуват, иначе се получава голям конфликт.
Какво искаш да ти се случи оттук нататък?
Искам да продължа да пътешествам...

Интервюто с Галя Дзаннато е от новия брой на списание НЕЯ, който излиза на 2 юли.
Списание НЕЯ може да купите всеки ден от месеца на цена 5 лв. и онлайн.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче