Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
12 яну 2017, 11:45
Тази статия е част от темата "Годината".

Весела и Иван - пътешественици от страната Въображение

От Ана Благова Всички статии на автора
Последна промяна в 12:00 на 12 яну 2017, 7469 прочитания, 3 коментара
Eдно племе пътува на гърба на гигантски кон. Докато се движат, живеят в мир и хармония. Един ден обаче го изпускат от глупост - слизат да уловят едни кози; конят не спира и племето остават само с неговата опашка. Оттогава племето денонощно се трепе под надзора на своя вожд, за да построи дървен кон - заместител на истинския.

Това е завръзката на "Пътуваща страна" - новият филм Весела Данчева и Иван Богданов, известни самостоятелно като "ФинФилм", а групово - като ядрото на комплекта добри герои в българската анимация Compote Collective.

Ведри и весели - сякаш не се занимават с нишова форма на киното в една не твърде предразполагаща среда - тези дни стилът им личи едновременно зад конкурса "Илюстрации за човешки права" и в серията образователни филмчета на глобалната платформа TED, по световни фестивали с "Пътуваща страна" и във визиите на български културни събития, а този на Иван, известен и като Джовани - и в "Инстаграм", където е своего рода пионер във фотографията, заснета в стила на популярната социална мрежа. Преди всичко обаче е анимацията.



...Това е може би най-свободната форма на киното, защото няма никакви правила, казва Весела (Луда работа!, вметва Иван). "Повечето хора, които творят анимация като изкуство, въобще не го правят за деца." Популярното схващане за обратното - че анимационните филми са за малките - обаче не ги дразни - "Няма лошо... То е трудно да обясниш с какво се занимаваш, особено откак по разните курорти "ол-инклузив" също има аниматори."

Трудни за рисуване

"Компот Колектив" е преди всичко идея за общуване, за заедност, свързване на специфични таланти, обясняват те. Весела се влюбва в анимацията случайно, а Иван във Весела, и така попадат в новооткритата специалност в холандската академия "Вилем де Куунинг" и когато се връщат тук не познават средата. "Затова беше важно да намерим други хора, които се занимават с това. В момента платформата включва около 20 артисти, но могат и да са повече. Не е и обвързващо - работим заедно по проекти, но поотделно сме си фрилансъри."

Казват, че "компотите" се разпознават по яркия индивидуален стил, дори никога да не са се виждали - така попадат на изложба на художник Борис Праматаров, който впоследствие става един от режисьорите в "Щрих и стих". В редиците на колектива има визуални артисти от няколко различни националности. Някои са познати предимно като аниматори, като Дмитри Ягодин, други - като графити артисти (Bozko), трети, като Вики Книш и Юлиян Табаков са известни дизайнери и сценографи.

"Компот Колектив" - това са всички начини да разкажеш история чрез картинка" обобщава Весела. "Идеята е всеки да подхожда с индивидуален стил, да се допълваме в качествата и ограниченията си."


За бащите, децата и анимацията

"Баща" е първият плод на това сътрудничество, и първият голям международен успех. Идеята за филма е на Диана Иванова. Сценарият, построен върху документални интервюта с хора от поколението на Весела и Иван с бащите им, а другите художници са Дмитри Ягодин, Росица Ралева и Аспарух Петров."Всяко бе избрано, и съответно поето от различен човек. Искахме да проверим може ли филм да има петима режисьори, като всички работят по основното тяло."

"Баща" печели седем награди, сред които от престижния документален Leipzig DOK Fest и бе номиниран още толкова пъти, включително на големите фестивали в Клермон Феран и Анеси. Иван споделя, че едва преди няколко месеца - четири години след премиерата, е успял да го види с очите на зрител... и да го хареса.




"Анимацията дава свобода, но изисква много дисциплина. Идеята, над която работиш, трябва да остане с теб поне 2-3 години, а дори да не остане, да я докараш докрай. Накрая обикновено си малко крив - нямаш нужната дистанция да изгледаш филма, даже се чудиш, ако има успех." Както с децата е, добавя Весела - постепенно позволяваш връзката да изтънее, пускаш ги да живеят свой собствен живот. "Затова е и хубаво да ходиш по фестивали - виждаш как публиката реагира на филма ти, тя го обогатява."

У нас обаче колективът като че ли е по-известен с проекта си "Щрих и стих" - серия от шест късометражни анимации по шест български стихотворения (на Георги Господинов, Димитър Воев, Калоян Праматаров и Дилян Еленков). Първият филм на Весела "Анна Блуме" е по преднамерено накъсаната, ритмична и силно любовна дадаистка поема на Курт Швитерс.



"Този формат не сме го измислили ние. Поезията и анимацията работят отлично заедно, те имат много общи неща. А хората, които участваха, имаха пълна свобода да изберат стихотворенията и да ги интерпретират", посочва Весела, която в случая не е художник, а инициатор и продуцент. "Реакцията беше добра, защото подобни хибридни форми правят мост между публиките - кино- и литературната. Нарочно ги показахме като изложба, за да могат хора от улицата случайно да попаднат на тях."

"Компот колектив" кандидатстват - засега безуспешно - пред филмовия център, за да направят още една порция "Щрих и стих". "Би било хубаво накрая да се оформи като книжка, а и филмчетата могат да се ползват за образователна цел. Освен това е шанс за току-що завършилите режисьори, които не намират смелост за първия си филм."


Свобода

е сред най-честите думи в нашия разговор, но "общуване" и "образование" не й отстъпват. Защото често работата на "Компот колектив" е силно социално ангажирана, макар за художниците това да са по-скоро странични проекти. Техни са илюстрациите за "Мулти-култи" картата на София, която иска да сближи различните култури чрез храната и ресторантите на чужденците в града, както и разнообразни видеоклипове и комикси на тема толерантност и човешки права. Едно от първите им начинания - "Улица нов живот", прерасна от четиридневна комикс работилница с деца от ромския кв. "Факултета" в двугодишен "Факултет за мечти" с изложба, книжка и мисия за изграждане на детски кът съвместно с децата.

снимки


"Вече не правим занимания за деца, защото има специалисти, които се занимават с това. Но този конкретен проект даде много на самите нас, защото двете общности - българи и роми, имаме силна нужда да общуваме помежду си. Всичко тръгна от запознанството ми със Слави, който ми нарисува една костенурка. Впоследствие ходих десетина пъти да рисуваме във "Факултета" и си дадох сметка колко сме изолирани. Както нас ни е страх да ходим там, така те не се чувстват комфортно в центъра на София. И си даваш сметка, че когато Слави има рожден ден, надали много от съучениците му ще му дойдат на гости, макар че училището е едва на 500 м. извън квартала. Затова беше много хубаво, че изложбата беше в "Кредо бонум" и направихме спонтанен уъркшоп, в който те преподаваха на други деца. В този момент виждаш как предразсъдъците изчезват. А иначе сякаш ги ловят от въздуха. Дори нашето дете възкликна, "Аз циганчета не пипам", в резултат на което директно бе заведено там."

The only good nation is imagination*

Весела и Иван са сред малкото хора, върнали се в България в навечерието на влизането й в Евросъюза. Причината е лична - появата на малкия Алеко и желанието той да расте в естествената си езикова среда, заобиколен от разширеното си семейство. Десет години по-късно двамата не поставят под въпрос този избор. "Не можеш да се почувстваш добре само от това, че си българин или германец. Човек може да се чувства добре или зле, независимо къде е. Нищонеслучването в България си е едно голямо благополучие, но не го разбираме. Защото както казваме "това не е държава", така си живеем в нея, ядем по празниците, работим, децата ни порастват", казва Иван.

"Пътуваща страна" е провокиран от въпроса за националната идентичност и донякъде - от историята на прабългарите. Темата обаче е универсална. Ражда се още в Холандия. "Филмът е за свободата. Трите основни линии са племето, един индивид и коня, който е метафора за идентичност и свобода. И изводът е, че свободата може да се реализира само в личен план, тя не може да се постигне групово или национално или другояче. Има силен съвременен прочит - за изопачаването на ценностите, ритуализирането им, което не работи и е доста кърваво всъщност."



С този филм Иван и Весела за пръв път скачат в ярките цветове, за пръв път няма да има и думи. Звуковата среда, с автор композитора Петър Дундаков, е изцяло изградена от перкусии и вокали в изпълнение на фолклорния "Ева квартет" и хор "Юлангело" за църковнославянско пеене.

"Пътуваща страна" обикаля усърдно по фестивали и вече има няколко награди, сред които от Варна, от конкурса ShutUp! на международния фест в Талин и за най-добър хърватски филм от "Анимафест" - Загреб. Копродуцентите му, "Бонобостудио", са хървати.


Ако има нещо, което все пак демотивира "Компот Колектив", то са странните случки с настоящата комисия за анимационно кино в Националния филмов център. След успехите, направени с подкрепа от НФЦ, последните им четири опита удрят на камък - два пъти с филм на Иван, с продължението на "Щрих и стих" и с проект на Аспарух Петров. Както преди няколко години в игралното кино, те се сблъскват с куриози в анкетните карти - идентични коментари при някои оценяващи и необяснимо ниски оценки по критерия "успех на международни фестивали".

"Когато направиш пробив в чужбина, а после една-две години не получиш финансиране и нямаш филм, те забравят. А българското кино дълго липсваше на тази сцена. Да, режисьори като Тео Ушев имат успехи, но неговите филми са канадски. Реално много малко анимационни филми излизат под българското флагче", възкликва Весела. А логиката говори, че успехът на един би трябвало са е насърчаван, защото създава път и за други.


Нова година,

нов късмет, казват "Компот колектив", които се надяват с 2017 г. да дойде не само нова оценяваща комисия, но и дълго чакани промени в закона за киноиндустрията. Като част от тях Весела вижда увеличаването на правомощията на директора на НФЦ и по-доброто регламентиране на членството в комисиите, което да е на по-бърза ротация и свързано с повече отговорност.

Продължават да плануват нов "Щрих и стих" - по поеми на Петър Чухов, Марин Бодаков, Стефан Иванов, Стефан Икога, Мария Донева и Анамария Колева, "радикалният" проект "Шум" на Иван Богданов, "Навътре и отвъд" на Аспарух Петров, и нов, само неин филм.

Последното място, на което "Компот колектив" могат да бъдат забелязани, е в серията образователни филмчета на глобалната платформа за технологии, забавление и дизайн TEDex с два клипа - "За какво разказват "Четирите годишни времена" на Вивалди" на Весела и Иван и "Вредни ли са консервантите" на Дмитри Ягодин. "Много е интересно. Планираме да направим и още."




*От английски - игра с думите "нация" и "въображение" с няколко превода - "Единствената добра страна е страната на въображението" или "Единствената добра нация е въображаемата нация".
  • Зарче
Етикети