| Владимир Николов е икономически директор на фирма "Екометал инженеринг". Тя се занимава активно с преработване на стари автомобили от няколко години. Въвела е първата шредерна инсталация за стари коли преди няколко години. В момента работи с шредер на немската "Линдеман" за рециклиране на коли с капацитет 40 000 тона месечно. Неотдавна тя получи и разрешително за рециклиране на отпадъци от електронно и електрическо оборудване. |
Кога започвате работа с електронните отпадъци?- Първо искам да кажа, че заявлението ни за тази дейност е внесено в екоминистерството от 2006 г. Още тогава купихме супермодерна италианска линия за преработка на бяла и черна техника, която вече три години седи на плаца ни в "Кремиковци" по простатата причина, че не ни се даваше разрешително. Имахме тежка одисея по времето на Джевдет Чакъров - редовно пращахме запитвания защо не ни излиза разрешителното и винаги ни връщаха писма, в които се цитираше законът за управление на отпадъците, без да получим отговор. Беше очевидно, че
пазарът се пазеше за съществуващите колективни организации по оползотворяване – 2 за старите коли и 2 за електронния скрап. Има още десетки фирмички с разрешителни за работа с отпадъци, които нямат нужния капацитет. Жалкото е, че те нямат нужните възможности за оползотворяване и това е проблем на екологията в България. Имаме увереност, че при новото ръководство на министерството нещата ще започнат да се нормализират – на двадесетия ден от мандата си министър Нона Караджова разписа разрешителното ни. Инсталацията вече е монтирана, имаме и натрупана суровина и около края на февруари трябва да заработи.
Защо смятате, че малките фирми с разрешителни нямат капацитет да се справят?- Ами защото примерно тази фирма, която разполага с една площадка, един малък кран и реже метала с флексове, ще извлече метала от един хладилник, ще отреже тръбите на компресора, фреонът ще излети, озоновата дупка ще си расте, а той ще отчете преработка на хладилник. Това не е екология.
Смятате ли, че досегашните колективни организации изпълняваха задълженията си за рециклиране на ел. скрап и коли?- По принцип смятам, че колективните организации са измислено, паразитно звено в тази област. На книга те бяха създадени, за да улеснят работата по рециклиране на отпадъка. На практика обаче е точно обратното – те са фиктивни структури, които изкривяват пазара. Организацията е посредник между вносителя/производителя и преработвателя. Организацията не носи абсолютно никаква отговорност – тя няма имущество и не разпределя печалба.
В наредбите са определени проценти, които трябва да плащат организациите за реклама например. Тези, които се занимават с рециклиране на стари коли, например предлагат смешно ниски такси на членовете си – вносителите подхвърлят някакви пари на организацията, по-малко от нужните за целия процес, и се разтоварват от отговорност. С такива пари ти не можеш да си платиш само таксите и електроенергията, нужна за инсталацията за разкомплектуване. За какво оползотворяване говорим?
Освен това организациите имат задължение да отделят определен процент от прихода си за реклама. Никой не им пречи да се договорят с този, който ще ги рекламира, да му дадат тези проценти, той да рекламира по-малко, да речем, и да им върне парите в някоя банкова сметка? В момента е някакъв абсурд.
Тоест смятате, че колективните организации трябва да изчезнат? Самите вие вече сте регистрирали такива?- Да, смятам, че колективната организация трябва да се махне като фигура, защото тя с нищо не оправдава предназначението си. Основната цел при нея е да изиграе държавата, от което страдат и реалните преработватели. С тези пари организацията няма да може и година да върже, но следващата година изчезва и какво от това? Водят се фиктивни отчети, нулев контрол. Предвид текущия проект за изменение на Закона за управление на отпадъците възнамеряваме съвсем скоро да дадем становище в парламентарната комисия по екология и министерството, че фигурата на организацията трябва да изчезне. Имаме ред аргументи – в съответната европейска директива не съществува такова звено. И ако ще даваме принос към европейското право, нека го правим качествено.
Нашите две организации - "Екоресор ауто" и "Екоресор електрик", обаче ще работят реално, защото в състава им влизат реални преработватели – нашата фирма. Ние имаме инсталации за автомобили, за гуми, за бяла и черна техника, за филтри и в проект е много модерна плазмена инсталация, в която всички опасни отпадъци – фреони, вредни вещества от батерии и други, ще бъдат унищожавани при много високи температури, на практика това ще бъде завод за преработка на опасни отпадъци. На изхода има метан, който ще се изгаря в когенерационна централа и водород. Технологията е без комин. С нея инвестициите ни в сектора ще станат над 100 млн. евро. Има и други фирми на нашето ниво, но се броят на пръстите на едната ръка.
Нашите организации ще работят в изкривена пазарна среда, защото ще се конкурират с организации балони. Ако всички останали имаха сред членовете си реални преработващи предприятия, нямаше да имаме нищо против.
Всяка година организациите се отчитат пред МОСВ за свършеното. Контролира ли реално министерството как си вършат работата?- Какво като МОСВ им правеше одит – предното ръководство на министерството държеше тези организации на синджир и то си ги одитираше...
Какви идеи имате за подобряване на този сектор – възможен ли е реален пазар за рециклиране?- Да, възможен е, предлагаме да се направи регистър на вносителите/производителите на опаковки, автомобили и техника, от една страна, и на преработвателите, от друга. От едната страна ще се виждат количествата, които всеки внася, от другата ще е капацитетът на преработвателите. Всеки вносител да може да се договаря абсолютно пряко с преработвателя. В такива случаи аз ще поема 100% отговорност и ще изпълня целите на съответния човек. Ако не ги изпълня, минавам в несъстоятелност, слагат ми белезниците и толкова. Най-лесната комуникация между едно и две е правата линия – за какво й е "на права тръба кран"?
Такава е практиката в Германия например, там има борса и от едната страна на монитора са предприятията, които преработват, техният свободен капацитет и цената, която предлагат. Тук също може да се въведе такава борса и тя да носи наказателна отговорност. С такъв регистър работата ще е реална.
Мислите ли, че хората могат да бъдат убедени да хвърлят разделно или да връщат старите си електроуреди и батерии на правилните места?- Когато вие сте вносител, вместо да плащате продуктова такса на фонда ПУДООС на екоминистерството, ще платите на мен като преработвател, да речем, 55% от продуктовата такса.
С малка част от парите, които на практика остават, можем да направим мащабна кампания, за да стимулираме хората да си върнат стария хладилник и старата печка, а междувременно сме закарали в магазините за техника контейнерите.
Хората трябва да получават нещо срещу старите си батерии или електроуред – да речем, отстъпка при закупуване на нов, безплатен транспорт или пари на ръка. Все пак екотаксата за него – била тя пълната продуктова такса към ПУДООС или таксата, внесена в организация, е калкулирана в цената на продукта. Така че е редно хората, връщайки старото, да получават определен процент от нея, който е над разходите по рециклиране.
Организациите, които се занимават с опаковки, от дълги години удрят на камък с промяната в навиците.- Ние ще работим по съвсем друга система – вече действащите организации се увериха, че системата с цветните контейнери не работи в България. Тя работи само на две места в света – в Германия и в Япония, въпрос на дисциплина е. Купили сме 100 специални контейнера, които са автоматизирани и сортират вътре изхвърления отпадък. Купили сме ги и вече стоят в склада пета година. Когато пуснеш един метален кен, машината ти връща стотинки. И понеже има скенер, чрез който всичко се отчита автоматично в нашата електронна система и в тази на вносителя/производителя, не можеш да излъжеш "Кока-Кола", да речем, че си рециклирал повече техни бутилки, отколкото всъщност си. Разбира се, тези машини ще разположим на специални места, където има големи човешки потоци.
Еколог
НеутралноЛюбопитна ми е тази плазмена инсталация - според законодателството на ЕС (Директива 2000/76/EC) и на РБългария (Наредба № 6/2004 г., ДВ бр. 78) такава инсталация следва да спазва НДЕ, посочени в Наредбата, както и да се осигури непрекъснат мониторинг на димните газове (SO2, NOx, CO, HCl/HF и прах), както и два пъти годишно на тежки метали и PCDD/F. Изисква се и разрешително по чл. 37 на ЗУО или КР. Трябва и ОВОС. Има ли ги тези неща в проекта, или инсталацията ще е незаконна? Трябва да се има предвид, че изпълнението на Директивата се докладва и наблюдава.
от 1 глас
D'Shr
ВеселоЩе ги има в проекта, ако седнат да си ги направят. Като се има предвид, че за този проект се говори от 4-5 години и още нищо не са направили ...
от 0 гласа
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.