Evropa.Dnevnik.bg

Договарянето и работата по инфраструктурните обекти, финансирани с европейски средства, продължава да буксува 10 месеца след идването на власт на кабинета "Борисов". Това показва прегледът на трите оперативни програми "Транспорт", "Околна среда" и "Регионално развитие", за които са предназначени около 5.5 млрд. евро (от общо над 6.7 млрд. евро за България до 2013 г.). Вчера "Дневник" представи развитието по "Околна среда" - първата оперативна програма, за която България получи предупреждение за спиране на средства и по проектите в която все още няма реален напредък. Днес е ред на програма "Транспорт", а утре ще завършим с отличника в групата - "Регионално развитие".

И при кабинета "Борисов" оперативна програма "Транспорт" продължава да се движи на първа скорост. По тази програма трябва да се реализират големите инфраструктурни проекти в областта на железопътния, земния и водния транспорт.

За нея са предвидени и най-много средства за усвояване от еврофондовете – около 2 млрд. евро, в сравнение с останалите шест оперативни програми. От тези средства към 1 май обаче са разплатени едва 55 млн. евро, или малко над 3%.

Така днес вече се говори за риск от загуба на средства в края на 2011 г. в размер на 131 млн. евро по думите на Галина Василева, ръководител на оперативната програма. "За съжаление процесът на изместване на прогнозите за подготовка и изпълнение на проектите не е напълно овладян и действително заплашва финансовото изпълнение на програмата", каза Василева на 12 май по време на представянето на напредъка пред парламентарната комисия по еврофондовете.

Засега единственият проект с реално изпълнение е строителството на софийското метро. То започна при правителството "Станишев" и кмета (тогава) Борисов. Десетте месеца от управлението на кабинета "Борисов" стигнаха да се подпише договора за 357 млн. лв. за доизграждането на магистрала "Тракия".

Проблемът обаче е, че все още апликационната форма не е изпратена в Европейската комисия за одобрение, от което зависи включването на този проект в програмата и отпускането на парите.

Другият движещ се, макар и със закъснение, проект е подновяването на участъци от жп линията Пловдив – Бургас. В началото на май тръгна и модернизацията на жп линията Свиленград – турска граница. С това успехите се изчерпват.

Липса на пари за отчуждения и археология 

Липсата на средства за отчуждения и археологически проучвания са основната пречка пред проектите, каза Василева. Тя даде за пример връзката на магистрала "Хемус" с околовръстния път на София - има готов проект, но строителството се отлага за 2011 г. заради липсата на 23 млн. лв. за отчуждения.

Отделно се налага и изясняването на случая с три концесии за добив на инертни материали по трасето на участъка.

Прогнозната стойност за строителството на целия участък е 62.5 млн. лв.Заради липсата на 2 млн. лв. за археологически разкопки пък ще се забави строителството на непостроения участък от магистрала "Марица", каза зам.-министърът на транспорта Ивайло Московски.

Така се поставят под риск 408 млн. лв. за аутобана от Оризово до Харманли. Имаме уверението на премиера Бойко Борисов, че пари за отчуждения и археология ще бъдат осигурени, за да не се изпуснат европейските средства, каза Божидар Йотов, председател на управителния съвет на АПИ.

Търговете за избор на строител и за двата проекта трябваше да се проведат през второто тримесечие на тази година, но сега се отлагат, докато не се осигурят парите.

С пълна проектна готовност са и две отсечки от магистрала "Струма" – от Долна Диканя до Дупница и от Сандански до ГКПП Кулата. Но и при тях търговете не тръгват заради липса на средства за отчуждения – около 6-7 млн. лв., и археологически проучвания.

Двата договора за провеждане на разкопките са сключени още през 2009 г., но не са влезли в сила, пак поради липса на пари. За проучването на находките в отсечката от Сандански до гръцката граница ще са необходими 200 календарни дни.

Така дори да се намерят парите, строителството на участъка трудно би започнало дори и през 2011 г. Соченият през 2007 г. като сигурен проект, модернизацията на пътя Враца – Ботевград, върви към отпадане от програмата.

Причината е, че трасето на пътя се пресича с това на нова жп линия, което може да доведе до промяната му, оттам влече корекции в доклада за оценка на въздействие върху околната среда и т.н. Отделно община Ботевград оспорва проекта.

Като добавим и традиционната липса на пари за археологически проучвания и ново проектиране, проектът отиде за следващия планов период. Той обаче е свързан с реконструкцията на пътя Видин – Монтана, който засега се измества за 2011 г.

А двата заедно са част от подхода към втория мост над Дунав при Видин – Калафат. Така дори мостът да бъде построен през 2012 г., според последните срокове, може да се окаже, че няма добър път за бързо придвижване до Бяло море и потокът от Западна Европа отново ще предпочете маршрут през Сърбия и Македония, които строят алтернативно трасе, описа картината Димчо Михалевски, депутат от БСП и зам.-министър на регионалното развитие в кабинета "Станишев".

Нула за пътища до момента

Така заради липса на пари за отчуждения и археология се рискуват един милард евро, предвидени за пътища. До момента за тях от оперативната програма са платени 0 евро (виж таблицата).

Затова, освен да моли Брюксел за допълнителен милиард за основен ремонт на пътищата, кабинетът "Борисов" е добре да осигури с приоритет средства за отчуждения и археология по вече готовите проекти, за да не изпуснем и този милиард, който ЕС вече ни е дал.

Другата опция да не загубим средствата е парите от пътните проекти да се пренасочат към железниците. За това намекна зам.-министър Ивайло Московски по време на обсъждането на програмата пред парламентарната еврокомисия.

Причината е, че макар и със закъснение жп проектите се движат. Търгът за линията Пловдив – Бургас е пред приключване и ако процедурата не се обжалва, строителството може да започне през септември, прогнозира Милчо Ламбрев, генерален директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ).

Въпрос на дни е обявяването на търга за модернизацията на жп линията от София до Пловдив. "С тези два проекта изчерпвам финансовия ресурс по този приоритет на програмата и при забавяне на пътните е възможно да се поиска релокация на средства", каза зам.-министър Московски.

Той не изключи и обратния вариант, ако пътните изведнъж дръпнат яко напред. Основният проблем при жп проектите е гарантирането на т.нар. финансов недостиг от страна на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ).

При тях евросредствата покриват максимум 55% от стойността, останалите пари трябва да осигури НКЖИ, защото след това ще печели при експлоатацията на трасето от таксите за превоз на пътници и товари.

Две нули за корабоплаването по Дунав

Най-зле е оста "Подобряване на условията за корабоплаване по морските и вътрешните водни пътища". Тук за разлика от пътищата има само нули както при договарянето, така и при плащането на проектите.

Съществува голям риск да се загубят 138 млн. евро, предназначени за подобряване на корабоплаването по река Дунав в участъка Батин – Белене, каза зам.-министър Московски.

Причината е, че изпълнението на проекта зависи пряко от резултатите от предпроектните проучвания, които се изпълняват от Румъния по програма ИСПА и се бавят. Отделно има разногласия с румънската страна къде точно да се повдигне нивото на Дунав, стана ясно при обсъждането на програмата в парламентарната комисия.

Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" няма друг готов проект, затова шансът парите да не е загубят е, ако Брюксел разреши пренасочването им към софийското метро, каза Московски.

Забавяне има и при другите два проекта по този приоритет. Единият е за създаване на речна информационна система в българската част на Дунав (15 млн. евро). Неговото изпълнение е разделено на три фази.

Първата, за създаване на речна информационна система, се бави вече с три месеца и половина заради обжалване на процедурата за избор на изпълнител в съда.

Търговете за втората фаза на проекта – "Разширяване на обхвата на услугите и системата", са предвидени за септември 2010 г. и март 2011 г., а за третата фаза – "Внедряване на нови технологии в съответствие с новоприетите регламенти на ЕК", са планирани за март 2012 г.

Другият проект е свързан с информационната система за управление на трафика на плавателните съдове. Той е на стойност 3.85 млн. евро, целта е повишаване на безопасността на морския транспорт. Търговете по него са предвидени най-рано за края на годината.

Програма "Транспорт" (в млн. евро)
Приоритет	бюджет	договорено	платено
Жп транспорт	580	29,8	6,3
Пътища	990	360	0
Метро	211	185,4	51
Корабоплаване	156,8	0	0
Техническа помощ	66	18,2	3,8
Източник: Министерство на транспорта

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче