Evropa.Dnevnik.bg

2.4 млрд. лв. е бюджетът на оперативна програма "Човешки ресурси" 1.328 млрд. лв. по 62 процедури са в процес на изпълнение 1420 са сключените договори до момента за близо 1 млрд. лв. 128.4 млн. лв. са изплатени към момента на бенефициентите 291 хил. души са се възползвали досега от оперативната програма

"Работата по проекти в България е хазарт, истински хазарт! Залагаш лични средства при неясни условия, които непрекъснато се променят и никаква предвидимост не е постижима. Никакви разчети не могат да се спазват.

И всичко това придружено с огромна отговорност за срокове и безсмислена документация! Никога не получаваш колкото си изхарчил, защото или не си получил указания, или са ги сменили, а междувременно си фалирал заради огромните закъснения!

Така се разпадат екипи и структури, които биха могли да променят с парите на Европейския съюз живота на много хора!" Това пише бенефициент по оперативна програма "Човешки ресурси" (ОПРЧР) до в. "Дневник".

Страхува се да излезе от анонимност, за да не го "скъсат от проверки". Бил е съветван обаче "най-приятелски да прекрати договорите си по програмата". Ако не се откаже от тях, поне "да редуцира драстично предвидените в договорите си разходи", защото вероятността да не му бъдат възстановени била голяма.

Причината е одит на Европейската комисия по ОПРЧР, който е констатирал нередности. Чиновниците от оперативната програма се притесняват да не би Еврокомисията да спре временно парите заради тях. Това изтъквали и като мотив при "приятелското съветване на бенефициентите".

Проверката на Еврокомисията

Няма опасност от спиране на средствата и забавяне на плащанията към бенефициентите заради одита. Това казаха от управляващия орган на ОПРЧР и от Еврокомисията. "Ако проектите са изрядни, недопустимо е да се иска от бенефициентите да прекратят договорите си.

Това може да бъде поискано само ако са констатирани сериозни нарушения", каза Красимир Попов, зам.-министър на труда и социалната политика, управляващ ОПРЧР. Той призова бенефициентите да не се страхуват и да излязат от анонимност.

"Одит на Еврокомисията установи няколко слабости в системите за управление и контрол на оперативната програма", каза Кристина Ариго, говорител на генерална дирекция "Заетост" на ЕК. Тя посочи, че в следващите седмици одиторският доклад със заключенията ще бъде изпратен на "засегнатите български власти".

След като получат документа, те ще имат два месеца в рамките на "възразителна процедура", за да върнат на Еврокомисията своите коментари и да представят адекватни мерки или план за действие за отстраняване на слабостите, обясни Ариго.

"След като приключи процедурата, проектодокладът ще стане окончателен и българските власти трябва да изпълнят съгласувания план", допълни тя. Това е част от стандартната одиторска процедура на ЕК и не означава спиране на плащанията или загуба на средства, подчерта Ариго.

Неофициално от дирекция "Заетост" на ЕК уточниха за "Дневник", че става дума за проблеми при провеждането на търгове за обществени поръчки от бенефициенти. Разследвания на ОЛАФ, свързани с неправителствени организации, финансирани от ЕСФ, също са установили сериозни нередности, посочи източник в комисията. Той добави, че одиторите на ЕК отдавна се притесняват за слабостите в управлението на ОПРЧР.

Нарушения

"Броят на нередности е относително малък, но това не означава, че ги подценяваме", каза Красимир Попов. По думите му няма данни за процедури по разследване от страна на европейската служба с евроизмамите ОЛАФ. "Искана е информация по два договора, по които се извършва оценка, което е стандартна процедура за проверка", посочи зам.-министърът.

Към първото тримесечие на годината са установени само 6 случая на нередности по оперативната програма, като при четири от тях има съмнения за измама. За два от случаите е уведомена и прокуратурата. Финансовата вреда от тези два случая възлиза на близо 10 хил. евро.

При един от случаите с нередности е констатиран "конфликт на интереси" и договорът е прекратен, а авансовите средства са възстановени от бенефициента, каза Красимир Попов. Според него все още процедурите за кандидатстване, одобрение на проектите и отчитане на изпълнението им са сложни за повечето бенефициенти, затова се опростяват.

Основните затруднения произтичат от липса на капацитет от страна на бенефициентите - административен и финансов, смята зам.-министър Попов. Според него те слабо познават нормативните документи за реда и начина за работа по програмата. Поради липса на опит допускат грешки, поради които е възможно направените от тях разходи да не бъдат верифицирани въпреки изпълнените дейности, каза Попов.

Наблюденията му показват, че бенефициентите често пренебрегват и важността на етапа на изпълнение на проекта, при който трябва стриктно да изпълняват договора, като се придържат към план-графика на дейностите и бюджета, описани в проектопредложението. Друго основно затруднение идва от липсата на финансови ресурси от страна на организациите.

Авансовите средства в размер до 20% са оборотни за целия период на изпълнение на проекта и се налага бенефициентът да прави разходи, които му се възстановяват след определен период от време, т.е организациите трябва да разполагат със свободен свой финансов ресурс, за да извършват плащанията, посочи зам.-министър Попов.

Бенефициентите

Основната заплаха за бенефициентите е в ритмичността на текущия мониторинг и предвидимостта на последващите междинни плащания. Това стана ясно по време на две срещи на министъра по еврофондовете Томислав Дончев с бизнеса.

"Бенефициентът няма как да допуска нередности, ако е компетентно наблюдаван и съветван на етап изпълнение, при ясни правила, разписани указания и добронамерена подкрепа. Важно е контролът да засяга най-важните моменти от изпълнението на проектните дейности, а не дреболии, в които сега често се съсредоточават от управляващия орган", посочиха консултанти по европроекти по време на срещите.

Според бенефициенти по европрограми проектът е комплекс от сложни дейности, които се изпълняват в динамична среда и не е възможно да се спазва всичко по написаните планове до буквата и деня.
Начинът за разплащане е основният риск за усвояването на евросредствата. Всеки бенефициент планира редовни плащания, но на практика това не се получава.

Например по ОПРЧР междинното отчитане по проект изисква n броя кашони с класьори. Държи се да бъде внесено на 1 число, за да може влезеш максимално бързо в изчакване на срока за разглеждане, разказва бенефициент. По думите му следващите стъпки на администрацията са отлагане поради заетост, после искане на допълнителни документи, уточнения, ново разглеждане и като капак - условията през това време може вече са се променили.

В същото време заради бавното разглеждане дейностите по проекта закъсняват, логиката на проекта се скъсва, някои от хората се разбягват поради липсата на редовни плащания, целевите групи, с които работиш, чакат да продължиш и се обезсърчават.

Ефектът за бенефициента е, че потъва в нови заеми, за да довърши проекта, и когато най-накрая му платят, получава по-малко от очакваното, защото никой от администрацията не е счел за необходимо да го уведоми за нещо елементарно, като например да напише на друг ред в отчета определената сума. И накрая те обявяват за неграмотен бенефициент, въпреки че имаш вече реализирани 30 проекта с евросредства.

До средата на 2011 г. ще бъдат отворени всички схеми за договаряне Оперативна програма "Човешки ресурси" заедно с "Административен капацитет" са програмите, сочени за отличници в договарянето и усвояването на евросредствата. Причината е, че към момента близо 43% от бюджета на програмата от 1.2 млрд. евро вече са договорени. Амбицията на екипа е до средата на 2011 г. да бъдат отворени всички схеми за останалите 700 млн. евро, за да може средствата да бъдат контрактувани и да няма риск от загуба, каза зам.-министърът на труда Красимир Попов. Право на кандидатстване по програмата имат фирми, неправителствени организации, общини, училища и висши учебни заведения. За разлика от другите оперативни програми по голяма част от схемите не се изисква от кандидатите да осигуряват собствено финансиране за реализацията на проекта, което я прави атрактивна. С въвеждането на ваучерния механизъм при обучението на хората отпадна изискването на подаването на предложения. Самите проекти и тяхното изпълнение са отговорност на Агенцията по заетостта. По този начин се спестяват допълнителни разходи и административното бреме за бизнеса. Към момента по този механизъм се усвояват 366 млн. лв. Заради големия интерес по схемата "Аз мога", която е за обучение на работещи, временно е спряно издаването на ваучери. Близо 57 хил. души са поискали да се обучават по нея до 1 май. От тях одобрени са 41 615 лица, а ваучери за обучение са получили 28 602 на обща стойност 19.4 млн. лв. На комитета за наблюдение на програмата на 19 май допълнително бяха насочени 25 млн. лв. по тази схема, за да могат да се обхванат всички желаещи. Изключително голям е и интересът от страна на обучителните организации по схемата, като към 1 юни само за предоставяне на професионално обучение са се регистрирали 406 организации. Пример за добра практика, сочен от Европейската комисия, пък е проектът за деинституционализация на деца с увреждания. Той е съвместен проект с оперативна програма "Регионалното развитие", която предоставя 20 млн. евро за изграждането на дневни центрове и защитени жилища на децата, напуснали домовете. По "Човешки ресурси" пък на базата на оценка на децата и младежите с увреждания, настанени в специализирани институции, ще бъдат определени нуждите от разкриването на нови социални услуги в общността по места. Въз основа на тези оценки общините ще могат да кандидатстват за финансиране на необходимата за новите социални услуги инфраструктура от "Регионално развитие", като от "Човешки ресурси" ще имат правото да кандидатстват за финансиране за функциониране на услугата (заплати на персонала, режийни и др.) за период до 2 години.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче