Evropa.Dnevnik.bg

Българският министър Томислав Дончев е енергичен и непресторен мъж. Не си пада по капризите, характерни за властимащите. Това пише австрийският вестник "Ди Пресе" в статия под заглавие "Дончев: строгият ковчежник на Брюксел в София". Преводът на текста е на Дойче веле.

"Надявам се моята позиция скоро да стане излишна от само себе си", казва Дончев простичко. И той е един от малцината политици, на които човек може да повярва за това желание. Може би и заради това, че постът му все още е малко необичаен: Дончев е българският министър, който управлява средствата от ЕС. Това не е титла, предизвикваща гордост, а титла, задължаваща човек да си върши работата.

Самокритичен, но и самоуверен

На гости, които изразяват учудването си от контрольорския пост на Дончев, 36-годишният министър с удоволствие обяснява защо България се нуждае от подобна служба. Засега! Работата е там, че опитът със средствата от ЕС е все още "относително беден". "Имаме нужда от контрол, който да гарантира, че всички организации си вършат работата", казва министърът. Всъщност думите му са по-скоро твърде меки, като се имат предвид големите ядове, които България си докара през летните месеци на 2008 г., още по време на социалистическото правителство.

Заради лошо стопанисване и злоупотреби с европейски средства тогава ЕС спря изплащането на 500 милиона евро. Което беше политическа катастрофа за правителството на Сергей Станишев, който тогава се опита да си помогне с назначаването на тогавашната българска посланичка в Берлин Меглена Плугчиева за вицепремиер и "пожарникар".

Но беше твърде късно, както стана ясно на парламентарните избори през 2009: лошото представяне в Брюксел беше покрай други скандали сред причините, социалистите да слязат от власт. За Дончев нередностите, случили се по време на управлението на предшествениците му, са проблем до ден днешен: "При някои проекти се стигна до големи забавяния. Те трябва сега да се завършат на дяволски висока скорост."

Ковчежникът на Брюксел в София е убеден, че контролът от страна на българските органи сега вече функционира. За целта трябвало да бъдат опростени заявките и процедурите по отпускането на средствата от ЕС. В това отношение Дончев си прави самокритика: "Държавата също трябва да спазва сроковете за обработката на документи и изплащането на средства", казва той. В момента имало случаи на забавено изплащане - с до половин година вместо целевите 3 месеца.

С носталгия за времето като кмет

Дончев се надява, че парите от ЕС биха могли да се превърнат в "двигател за общините, стимул за по-бърза реформа на обществената администрация". Тази му надежда не е случайна: като бивш кмет на градчето Габрово в централна България той е запознат със ситуацията "по места" и знае, че на редица общини, най-вече на финансово слабите и на онези с персонални дефицити, им липсват ноухау и ресурси, за да се кандидатират по европейски проекти. Към това се прибавяло, че "общините още се опъват срещу съфинансиране със собствени средства, докато то е важно, за да не се гледа на европейските пари като на дарения".

Понякога Дончев с носталгия си мисли за времето си като кмет, когато се разхождал из улиците и общувал с всички: "Това беше работа, която край нямаше. Но и по-истинска, по-достоверна", спомня си той. Тук, в офиса му в софийския Министерски съвет, всекидневната работа е свързана със стратегии и оптимизиране на процеси. Дончев казва носталгично: "Това събужда у мен мечтателя. Но признавам, че ми липсват онези конкретни резултати, които можех да постигам като кмет."

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче