Evropa.Dnevnik.bg

''Престъпно е колко малко пари се отделят за екологичната политика на ЕС.'' С тези думи Елена Хименес, главен мениджър ''Изследвания и иновации в CESPA, една от основните компании за управление на отпадъците в Испания, започва презентацията си в рамките на семинар за направлението Екологична политика и управление на програма Life +. Събитието, в което участваха представители на всички заинтересовани страни по програмата, се проведе на 25 и 26 май в Брюксел.

Проблемите

Изказването на Хименес звучи изненадващо, имайки предвид, че ЕС е един от основните източници за финансиране на устойчивото развитие на световно равнище. Всъщност общият бюджет на Life + за периода 2007 - 2013 г. възлиза на 2.143 млрд. евро при над 350 млрд. евро, които страните членки получават по линия на структурните фондове. И въпреки че структурните фондове осигуряват финансиране за екологични инициативи и устойчиво развитие, Life + остава първият и засега единствен финансов инструмент за пряко прилагане на екологичното законодателство на ЕС. За жалост обаче твърде малко кандидати успяват да се възползват от този него, става ясно на семинара.

''Не бих искала да съм част от екипа, оценяващ проектите по това направление'', продължава Хименес. По думите й съществуващото еврозаконодателство не дава никакви насоки за оценяване на екологичното съответствие на проектите. Това в комбинация със сложните процедури за кандидатстване води до неусвояване на предвидените средства – например досега във Великобритания 50% от парите по програмата са останали неусвоени. ''Нещо повече, приоритет масово се дава на проектите по направлението Природа и биоразнообразие на Life +, което е поощрявано както от Регламента Life +, така и от оценителите'', допълва Маргарита Стубенраух от екоминистерството на Австрия. Това важи и за България – по данни на ЕК към края на 2010 г. страната изпълнява общо 8 проекта по програмата, 7 от които са по приоритета "Природа и биоразнообразие" и само един – по линия на екологичното управление. По думите на Стубенраух е необходимо да се премахне разпределението на финансовите ресурси по програмата на национално равнище, тъй като според нея това само усложнява кандидатстването и води до отпадане на качествени проекти.

Сред другите проблеми, представени в рамките на дискусиите, е и трудната финална оценка на устойчивостта на проектите. Причината е, че в изискванията изрично се набляга на необходимостта от ефект на европейско равнище, който често така и не бива постигнат. В същото време еврозаконодателството не включва националните и местните аспекти от проектите по Life +, които са с положителен ефект за подобряване на екологичното управление. Експертите отчитат като трудност и липсата на финансиране за разпространение на резултатите от проектите. Налага се неправителствените организации и другите бенефициенти сами да плащат за разпространение на най-добри практики, което ограничава самото популяризиране на програмата. Затова според участниците в семинара трябва или да се осигури финансиране и за разпространение на резултатите, или ЕК сама да се заеме с популяризирането.

Възможностите отвъд Life +

Според експертите от ЕК, е добре кандидатите да бъдат запознати с алтернативните възможности за финансиране на идеите им по програма Life+ в максимален размер.  Такава възможност е комбинирането на различни програми за различните фази на проекта – от изследвания и пилотна идея до пълно разгръщане на дейностите. По отношение на екологичните проекти, особено тези, предлагащи иновативни решения, Ан Луиз Фридрихсен от ГД ''Околна среда'' препоръчва стартиране на проекта с финансиране на научно-изследователските дейности по линия на Седма рамкова програма за научни изследвания (7РП). Във втората фаза на реалното изпълнение на дейностите, средствата по програма Life + могат да бъдат комбинирани с финансиране по Грантовата схема на ЕК за екоиновации (2008-2011 г.), която подпомага въвеждането на иновативните продукти и услуги и пазарното им проникване.

Експертите от ЕК предупреждават, че е важно да се прави ясно разграничение между двете програми. Докато програма Life + е насочена основно към публичния и неправителствения сектор (въпреки че финансира и проекти на частния бизнес), Грантовата схема на ЕК за екоиновации е фокусирана основно върху МСП. ''Искаме свежи клиенти'', обяснява Беатриз Йорди от отдел Екоиновации на ГД ''Околна среда'', допълвайки, че по схемата успешните проекти трябва да са пазарно ориентирани и с добре разработен бизнес план. ''В идеалния случай финансираме до 60% от разходите по проекта, защото искаме идеи, които ще се реализират добре на пазара'', допълва тя. По думите й, останалата част от средствата могат да бъдат осигурени от частни фондове за рисков капитал, или чрез процедури за обществени поръчки.

На национално равнище обаче, където се разпределят общо 105 млрд. евро за зелена икономика по линия на кохезионната политика, липсва желание в публичните институции за подобно комбиниране на програми, смята Питър Торклър от WWF Германия. Има обаче и добри примери, като Полша, където от 2008 г. насам Националния фонд за опазване на околната среда и управление на водите съфинансира до 100% проектите по програма Life + . Така от 5 спечелени проекта през 2007 г., през 2008 г, те вече са 16. ''Резултатите от това ще имат положителен ефект не само върху опазването на околната среда в Полша, но и върху развитието на европейската екологична политика за в бъдеще'', категоричен е Анджей Мютер от Полския фонд за опазване на околната среда.

България

На фона на останалите държави България не се възползва пълноценно от Life +. Въпреки че е страната с най-голям процент територии в европейската еко мрежа Натура 2000, досега малко организации успяват да получат финансиране по програмата. Съфинансирането е основният проблем за България, потвърждава Александър Дуцов, председател на управителния съвет на сдружение "Балкани" (асоцииран бенефициент* по Life + с проекта: Подобряване на условията на съществуване на едрите хищници). Проектите по Life са с бюджети от 1 млн. евро нагоре. Това изисква 500 000 съфинансиране от организацията партньор, а за българите сумата е почти непосилна, продължава Дуцов. Той потвърждава успешния полски пример и добавя, че в Унгария практиката е същата – държавата има фонд за спечелилите по LIfe +, от който им осигурява липсващите средства, като приема за достатъчно доказателство за смисъла и устойчивостта на проекта, факта че е спечелено финансирането от ЕК.

Разминаванията

"Мониторинговата организация въобще не си дава сметка, че ние сме длъжни да пускаме обществена поръчка за всичко. Възможно е например Life + да не признаят голям разход на МОСВ (партньор на "Балкани" по проекта), защото чак сега беше закупено оборудване с обществена поръчка, стартирала през 2009 г. Но се смени правителство, променяха се приоритети. А ние вече сме преполовили проекта", посочва председателят на Балкани. "Не успяваме да обясним, и че в България няма комплексно отчитане на ползването на автомобила. Работата ни е из трудни, планински терени, колите ни се чупят, а имаме право да отчитаме само фактури за гориво".

Управлението – от Брюксел или София

"През 2010 г. имаше предложение бюджетът на Life + за следващия програмен период да се увеличи и управлението му да се децентрализира – отделните държави да поемат кандидатстването на организациите от съответната страна. Всички го отхвърлиха. Да, Life е труден, но заради ясните си правила е цвете в сравнение с ОПОС (Оперативна програма околна среда), по която се кандидатства чрез Министерството на околната среда и водите. Заради сложни и на моменти противоречиви изисквания на тази програма имаме пречки да назначаваме хора, а в един случай колеги от друга организация загубиха суми над 50 000 лв., защото закупуването на оборудване по проекта не беше признато, въпреки че беше прозрачно и документирано навреме", допълва Дуцов.

*Мария Черешева, работи дълго време като редактор на Фокус Еврофинансиране към Европа.Дневник, в момента пише на свободна пракитка по европейски теми.
*Владимир Иванов работи като специалист "Онлайн журналистика и мрежуване" към информационната мрежа БлуЛинк за активно гражданско общество

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче