Медийно досие: Как върви усвояването на еврофондове за регионално развитие

© Асен Тонев



Европа.Дневник публикува медийни досиета по важни европейски въпроси. В тях представяме в удобен за четене вид най-важното по дадена тема, позициите на засегнатите страни, ситуацията по проблема в България, както и линкове към всички свързани с въпроса европейски документи.


Всички медийни досиета, както и повече експертна информация за ЕС може да намерите в рубрика Евроконсултант.

Досието " Регионалното финансиране на ЕС - равносметка е подготвено от EurActiv, партньор на Европа.Дневник.

---
Целта на регионалната политика на Европейския съюз (ЕС) е да спомогне за преодоляването на социалните и на икономическите различия в 27-те страни-членки. В средата на настоящия програмен период (2007-2013) Европейската комисия (ЕК) направи равносметка за това до колко отделните страни успяват да усвоят кохезионните фондове.


Резюме на политиката




Регионалната политика, или кохезионната политика за периода 2007-2013 отговаря на около една трета ( 35.7%) от целия бюджет на ЕС. Пълен списък с европейските региони и финансирането, което е предназначено за всеки от тях, може да намерите тук.


По-голяма част от регионалните фондове са предназначени за т.нар. "Региони от приоритет 1" или региони, чиито брутен вътрешен продукт (БВП) е под 75% от средното за ЕС. Според ЕК "Приоритет 1 на структурните фондове е основният приоритет на кохезионната политика на ЕС".


С присъединяването на десет нови страни-членки през 2004, повечето от държавите от Приоритет 1 са разположени в Централна и Източна Европа. ( виж таблицата: Разбивка на помощта на Общността за нови страни-членки 2004-2006).


За настоящия регионален програмен период, Европейската комисия предложи нов законодателен пакет, за да концентрира разходването на средствата от структурните и кохезионния фонд върху Лисабонската цел (иновации, растеж и заетост) и Гьотеборгската цел (устойчиво развитие).


Сега, на средата на програмния период, който завършва през 2013, ЕК направи обзор на настоящата политика, като проучи ситуацията в отделните страни, за да изясни колко добре те се справят с усвояването на кохезионните фондове.


Резултати


Докладът, представен през март 2010 от Йоханес Хан, европейски комисар по регионална политика и Ласло Андор, еврокомисаря за заетостта, за първи път оценява прогреса на всяка страна-членка по отношение на постигане на европейските цели.


Тези цели включват не само т.нар "степен на усвояемост" на страните-членки, т.е. колко от наличните фондове са използвани и с каква скорост, но също и колко добре са изразходвани средствата, за да бъдат постигнати дадени цели на ЕС. Имат се предвид цели като увеличаване на иновациите, стимулиране на "зелени" технологии или създаване на нови работни места. Тези цели са са в допълнение на "традиционните" задачи като подобряване на инфраструктурата.


Усредненият за ЕС резултат показва, че повече от 27% от средствата за периода 2007-2013 вече са предназначени за специфични проекти. Това се равнява на инвестиции в размер на повече от 93 милиарда евро до момента.


Отличници и "двойкаджии"?


Комисарите Хан и Андор поддържаха ведър тон по време на представянето на стратегическия доклад през март 2010, като неколкократно подчертаха положителните развития в различни държави.


Обаче чиновници казаха на EurActiv, че има "отличници и двойкаджии", когато се сравняват страните една по една и това се откроява особено при страните, който не успяват да достигнат средната усвояемост от 27%.


ЕК: Не разчитайте прекалено на статистиката


Освен това, чиновниците неохотно посочиха, че докладът предлага полезни сравнения, но данните не са 100% сигурни.


"Директни сравнения между отделните страни трябва да се правят внимателно, защото, въпреки че ЕК поиска данни за ситуацията към 30 септември 2009, някои страни-членки предпочетоха да изпратят данни, извлечени на други дати", се казва в съобщение.


Разлика от няколко месеца може да повлияе на обема на отпуснатите средства в даден сектор (бел. ред. виж информацията за Чехия по-долу). В същото време "разбиранията и практиките за избор на проекти също варират в отделните страни-членки. Всяка от тях има определени регионални и национални процедури, които играят важна роля при избора", добавиха чиновниците.


Страна по страна


Много от държавите – почти по-равно от 15-те "стари" и 12-те "нови" страни-членки – имат особено високи нива на усвояемост. Според източници от ЕК, това са страните, които имат най-ефективни структури.


Например девет от 15-те "стари" имат усвояемост по-висока от средната: Белгия (61.1%), Ирландия (51.8%), Италия (38%), Нидерландия (55.8%), Обединеното кралство (35.2%), Португалия (38%), Финландия (31.7%) и Швеция (48.5%).


В същото време от "новите"12, седем са страните в предните позиции по усвояемост: Естония (52.3%), Кипър (42.3%), Латвия (36.9%), Литва (35.4%), Малта (48.7%), Словения (42.2%) и Унгария (46.3%).


Целта на това досие е да анализира предизвикателствата пред усвояването на еврофондове. Затова материалът ще се фокусира върху държавите, които имат по-ниски от средното нива на усвоямост и ще търси причините защо това е така. Ще започнем със страните, които са част от мрежата на EurActiv.


Чехия: прекален фокус върху инфраструктура


Според EurActiv.cz националният управляващият орган за регионалните фондове - Министерството на регионалното развитие и експерти поставят под въпрос статистиката, според която процентът на усвояемост в Чехия е 21, т.е. под средното за ЕС.


Чиновниците се оплакаха, че цифрите са от септември 2009 и че представянето на страната значително се е подобрило от тогава.


Усвояването на средства по чешката оперативна програма се подобри драматично в края на 2009. До началото на 2009 чешките власти успяха да отпуснат само 2.2 млд. чешки крони или приблизително 84.6 млн. евро.


Обаче до февруари 2010 общата сума достигна 106.8 млд. чешки крони, което се равнява на 4.11 млд. евро.


По думите на EurActiv.cz това значително подобрение се дължи на новото правителство, ръководено от Ян Фишер. Правителството, което дойде на власт през май 2009, направи еврофинансирането един от своите приоритети.


От този момент нататък правителството е въведе много мерки, целящи да улеснят достъпа до европейските средства. Премахнати са, например, редица законови и административни пречки, подобрено е сътрудничеството и обмена на добри практики между управляващите органи на различните оперативни програми.


Коментирайки ситуацията в Чехия, Петер Захрадник от департамент "Еврофинансиране" на банка "Чешка спорителна", каза, че чешките оперативни програми като цяло не са фокусирани върху постигане на целите от Лисабонската стратегия. Според него чешките програми наблягат на инфраструктурните проекти в стремеж да бъдат настигнати по-развити европейски региони.


Това може да се окаже проблем в бъдещето, предупреждава експертът. Той обясни, че в периода след 2013, кохезионната политика "няма да толерира" финансиране, което се фокусира само върху инфраструктурни проекти и пренебрегва стратегическото използване на фондове за постигането на стратегически цели на ЕС.


Захрадник вярва, че в момента чехите "не схващат идеята за Лисабонски цели" и авторите на отделни проекти предпочитат обозрими инвестиции в сгради или машини, пред тези в технологичен трансфер, иновации или обучение през целия живот. "Това може да е недостатък за в бъдеще", заключва експертът.


Франция: Забавена реакция при смяната на приоритети


EurActiv.fr съобщи, че въпреки забавянето в началото на програмния период 2007-2013, Франция се справя "добре като цяло" в усвояването на еврофондовете.


Усвояването на фондове от Франция (26%) е леко под средното за ЕС, но това се дължи на редица фактори, според DATAR, междуминистерската делегация, отговорна за различни регионални въпроси.


Първо, икономическата криза е възприемана като един от факторите, защото малките и средни предприятия, към които фондовете във Франция за този период най-вече са насочени, имаха финансови затруднения и им липсваха ресурси, за да правят проекти.


Второ, заради заделянето на определена част от фондовете за цели на Лисабонската стратегия, има забавена реакция от страна на управляващите органи.


Унгария: Регионалните неравенства упорстват


Според EurActiv, Унгария, в средата на програмния период изглежда, че страната е на предна позиция с 47% усвояемост.


Обаче Петер Оравец, говорител на унгарската Националната агенция за развитие, предупреди, че в случая на новите страни-членки реалната картина за периода 2007-2013 ще се види през 2015. Причината е, че новите членове на ЕС имат на разположение две години след 2013, за да използват предоставените средства.


Въпреки че докладът на ЕК набляга върху факта, че усвояемостта се е забавила заради рецесията, според Петер Оравец това не е случаят в Унгария. Неговото твърдение е подчертано в доклада на ЕК. В съобщение (от 1 април 2010) Националната агенция за развитие нарича това постижение" забележително измежду страните-членки със сходни фондове на разположение".


Регионалните неравенства на БВП обаче не са намалели от началото на десетилетието и Будапеща не е изместена от водещото място, се казва в унгарския Национален стратегически доклад.


Румъния: все още на опашката


Румъния изостава, с 14% отпуснати средства тя е предпоследна измежду държавите-членки, съобщи EurActiv, Румъния. Само Гърция е с по-нисък процент на усвояемост.


Подобно на повечето "нови" страни-членки, които получават кохезионни фондове, Румъния избира основно проекти за пътен транспорт и не набляга на железопътни проекти.


По отношение на енергийните проекти Румъния е сред страните с най-големи закъснения или без видим прогрес. Държавата изостава сериозно и що се отнася до инвестиции за намаляване на риска в сферата на околната среда.


Според ЕК все още има и проблеми с румънските органи, управляващи еврофондовете. Достъпът до финансиране все още е твърде усложнен, което означава, че недостатъчно румънци кандидатстват по програмите.


Друго предизвикателство е липсата на финансови ресурси за публично и частно съ-финансиране, като тази тенденция е особено изразена в транспортния сектор. Публично-частните партньорства са от изключителна важност за изоставащите региони.


Заради съществуващата корупция при усвояването на регионални фондове Румъния, както и България са възприемани като едни от "черните овци" на ЕС.


България: смесени резултати


Българският опит с европейските регионални фондове се отличава с добри практики, примесени с ендемична корупция и неправомерна употреба на европейски пари.


Европейската комисия подчерта, че въпреки ниската степен на усвояемост – 20%, има много положителни аспекти като например "значителните усилия" на българското правителство и на администрацията да разработят ефективни системи за мениджмънт и контрол на европейските фондове.


Обръща се внимание на факта, че са предприети редица мерки, за да се опростят процедурите по програмите и да се информират гражданите. Някои от българските резултати са окуражаващи: българската оперативна програма "Регионално развитие" има над 30% договорени средства.


Необходимо е обаче подобряване на административния капацитет на българските управляващи органи, казаха от ЕК. Остават и притесненията за липсата на прогрес в определени области, по-специално транспорт и околна среда. Освен това поканите за финансиране на проекти трябва да са по-фокусирани върху стратегически цели.


Германия: в крачка, но трябва да се забърза


Въпреки сравнително ниския процент на усвояемост (19.3%) ЕК вярва, че страната е в много добра позиция за постигане на стратегическите си цели. Европейските програми под въпрос допълват и подсилват всички свързани национални инициативи. Също така германските програми са в съответствие със европейските стратегии, като например Лисабонската стратегия, Европейската стратегия за устойчиво развитие и Европейската стратегия за заетост.


Ниският процент е обяснен с бавния прогрес на някои от управляващите органи. Друг аспект, който се нуждае от подобряване е публичността на програмите, като е необходимо да има повече информация за граждани или потенциални бенефициенти, обясниха от ЕК.


Гърция: спъвана от национално съ-финансиране


Прогресът на Гърция е "много ограничен", според ЕК. Само 2.4 млд. евро са разпределени към ноември 2009, което е само 11.9% от общия ресурс за страната.


Като причина за тези резултати се изтъкват крайно лошите публични финанси на страната. Недостатъчната ликвидност, която се прояви още в средата на 2008 е спънка за националното съ-финансиране.


Закъсненията са предизвикани и от други проблеми като сравнително дългите периоди необходими за разработването на инфраструктурни проекти. Резултатите показват, че страната е по-активна що се отнася до Европейския фонд за регионално развитие, а активността по Европейския социален фонд и Кохезионния фонд е значително ниска.


Новото правителство, което дойде на власт през октомври 2009, обяви преразглеждането на съществуващи структури и процедури. Целта е да се ревизират съществуващите системи за контрол и управления на европейски средства.


Полша: Еврофондовете й помагат да се справи с кризата


Страната получава регионално финансиране в най-голям размер за периода 2007-2013 – 67 млд. евро, следвана от Испания с 35 млд. евро. Това е причината Полша да е под постоянно наблюдение.


Полският министър на регионалното развитие заяви през февруари 2010, че Полша използва европейските фондове най-ефективно от всички нови членове на ЕС.


От ЕК не се изказаха чак толкова крайно, но потвърдиха, че "стабилният поток от инвестиции за присъединителна политика се отличава като основен фактор, който помага на Полша да се справи успешно с икономическата криза".


Сравнително ниският процент на усвоените средства (19.4%) не е смятан за сериозен проблем и като причини за него се посочва датата, на която са обобщени данните. До публикуването на настоящия материал процентът вече е 31.


Въпреки това източници предупредиха, че има нужда да бъдат ускорено осъществяването на инфраструктурни проекти, който представляват съществената част от кохезионното финансиране в Полша. Необходимо е да има и по-бързо развитие в железопътния сектор, в сферата на енергетиката, информационните технологии. Необходимо е ида се обърне внимание на мерките за включване в пазара на труда на групи, които за момента са извън него.


На въпроса дали има опасност Полша да изгуби сериозни суми от 67-те млд. евро, Йоханес Хан, отговори, че страната "има време, но не много", за да се забърза.


Словакия: множество добри практики


Както и в случая на Полша, ЕК приема, че ниският процент на усвояемост на Словакия (18.6%) е по-скоро въпрос на неактуална статистика, отколкото на реален структурен проблем.


"Относително слабият прогрес се дължи на факта, че първите години от програмния период са използвани за подготовка на институции и системи", казаха представители на ЕК.


Те похвалиха множеството добри словенски практики, като ключови развития в области като инфраструктура, употреба на фондове за подобряване на достъпа до работни мести. Одобрение получи и "видимият прогрес" по отношение на Лисабонските цели като подкрепа за научни изследвания и разработки, подкрепа на малки и средни предприятия и подпомагане на мерките за енергийна ефективност.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах