Evropa.Dnevnik.bg

Европа.Дневник започва да публикува медийни досиета по важни европейски въпроси. В тях ще представяме в удобен за четене вид най-важното по дадена тема, позициите на засегнатите страни, ситуацията по проблема в България, както и линкове към всички свързани с въпроса европейски документи.

Медийното досие "EС и контролът върху емисиите на вредни газовее" е подготвено от Константина Василева, студентка от специалност "Европеистика", СУ "СВ.Климент Охридски".

Всички медийни досиета, както и повече експертна информация за ЕС може да намерите в рубрика Евроконсултант.
---

През последните няколко години всяко следващо председателство на Европейския съюз подчертава все по-категорично един от своите приоритети: справянето с климатичните промени. Основна цел в тази насока е намаляването емисиите на вредни газове в атмосферата, като основния фокус е върху въглеродния двуокис (CO2) *. Тъй като CO2 емисиите са неразривно свързани с горенето на изкопаеми горива "проблемът с климата няма как да бъде разрешен без да се трансформира енергийния сектор" (Алехандро Литовски, Отворена демокрация). Трансформацията се налага не само от загриженост за околната среда, но и поради чисто практически проблеми, пред които е изправен ЕС: енергийната зависимост от външни доставчици на енергия (особено след нарастващата агресия от страна на Русия), както и факта, че в бъдеще с намаляване на невъзобновяемите енергийни ресурси, тяхната цена ще се покачва.
 
Контролът върху емисиите на въглероден двуокис врамките на ЕС може условно да бъде разделен на три нормативни нива:
-поети международни ангажименти с подписването на Протокола от Киото;
-ангажименти в рамките на ЕС (в процент намалени емисии), регламентирани от нормативната база на съюза;
-конкретни мерки в отделните държави в ЕС
 
Протоколът от Киото еприет на 11 декември 1997 по време на Рамковата Конвенцияна Обединените Нации по изменение на климата. В протокола като цел се посочва намаляване на емисиите вредни газове в глобален мащаб и изграждане на схема за търгуване с емисии, при която държави с по-малко от позволения им брой емисии, могат да ги "продадат" на други, надхвърлили лимита си. В рамките на Протокола от Киото ЕС е задължен до края на първия обвързаващ период (31 декември 2012) да намали емисиите на вредни газове средно с 8% спрямо нивата от 1990г.
 
Пакет от мерки за климатичните промени и възобновяемата енергия на ЕК е представен на 10.01.2007 и се предвижда да бъде приет до края на 2008. В него е посочена амбициозната цел емисиите на парникови газове да бъдат намалени с 20% до 2020 (спрямо нивата от 2005). Тази цел не е в конфликт с ангажиментите в Киото, а решителна стъпка към задълбочаването им и даването на глобален пример в борбата с климатичните промени. Важно е да се отбележи, че става дума за 20% общо за целия ЕС, а не 20% за всяка страна член.
Поетата сериозна отговорност за намаляване на вредни емисии е неразривно свързана с предлагането на алтернатива на изкопаемите горива, които са един от основните източници на вредни за атмосферата газове. Наличието на надеждни и съобразени с околната среда енергийни ресурси отдавна не е просто "зелена утопия", а политически приоритет от стратегическата важност за европейските лидери.
 
 Сред предвижданите мерки за намаляване на емисии са:
-наличие на минимум 10% възобновяеми горива в транспортния сектор на всяка страна в ЕС до 2020
 
- стремеж към намаляване на емисиите на въглероден двуокис при възобновяемите горива, чрез т.нар улавяне и съхраняване на въглерод
 
- развиване на обща външна енергийна политика
 
-Стратегически план за енергийни технологии
 
-по отношение на ядрената енергия, страните в ЕС могат сами да преценят доколко одобряват тази алтернатива на изкопаемите горива.
 
Най-противоречиви опции за намаляване емисиите на въглероден двуокис и други вредни газове
 
Франция, която пое председателството на ЕС на 1 юли тази година, по традиция е привърженик на ядрената енергия. Президентът Саркози поставя осигуряването на енергийна диверсификация на едно от челните места сред своите приоритети и подчертава предимствата на една енергийна алтернатива "ненатоварваща атмосферата с въглероден двуокис", макар че мнозина не са напълно съгласни доколко това прави този вид енергия по-безопасна за околната среда.
 
По отношение на биогоривата също има много въпросителни, пред които се изправят държавите от ЕС. трябва да се има предвид, че поставената цел от 10% е повече от амбициозна, тъй като през 2007 едва 6.4% от енергийните нужди в ЕС биват удовлетворени благодарение на възобновяеми горива.
 
Биогоривата са считани за сериозна възможност да се намали количеството въглероден двуокис в атмосферата, тъй като заменят основните източници на CO2 -изкопаемите горива. Последни проучвания обаче поставят под съмнение техните предимства. Изсичането на гори, за да се осигурят повече обработваеми площи за рaпица (един от основните продукт при производство на биогорива) лишава природата от ценнен естествен източник на преработка на въглероден двуокис. Като добавка дори при наличие на обработваеми площи, хранителните култури се заменят с подходящи за производство на биогорива, което задълбочава проблема с глада и смъртността в бедните развиващи се страни, където производството се аутсорсва. Цените на хранителните продукти се покачват, а нивото на въглеродния двуокис оставa без съществена промяна, поради изсечените гори и траснпортните усложнения около стигането на готовите горива от страните, в които е аутсорснато производството до развитите икономики, основен потребител на този тип горива.
 
Индивидуални мерки
Като добавка към това по-малките икономики в съюза трудно могат да си позволят преминаването към вътрешно производство на биогорива, а дори при внасяне отвън се изискват известни разходи и инвестиции. Поради това от особена важност са правилата в последното условно ниво, на което протича контролът върху вредни газове: националното. 
 
Разликата в икономическото и индустриално развитие, БВП и цялостната готовност за преминаване към по-малко вредни за атмосферата енергийни ресурси водят до определянето на диверсифициран подход в някои от по-суровите изисквания на ЕС. По-високите прагове са запазени за по-големите икономики с традиции в широкото използване на възобновяеми ресурси. Швеция например поема ангажимента за достигане на впечатляващият дял от 49% за възоновяеми горива до 2020, докато малка държава като Малта се спира на минималния посочен праг от 10%. Повишената употреба на възобновяеми ресурси се предполага косвено да допринесе за намаляването на вредни CO2 емисии, чрез намаляване изгарянето на основните му източници въглища, бензин и т.н При прякото ограничаване на CO2  емисии също има съществени разлики между поставените индивидуални цели. Тези разлики са регламентирани чрез обща европейска схема по такъв начин, че да не нарушават поставена цел от 20% за целия съюз.
 
Европейска схема за търговия с емисии. За да бъдат сведени до минимум евентуалните икономическите тежести, до които могат да доведат поетите ангажименти за опазване на климата, страните в ЕС създават вътрешен пазар за търговия с вредни емисии. Този вътрешен пазар обхваща около 10 000 енергийно интензивни обекта в рамките на ЕС, или около 40% от общия дял емисии на въглероден двуокис в съюза и е регламентиран от Европейската схема за търговия с емисии (2008-2011).
 
Първият етап от схемата обхваща периода 2005-2007. Всяка държава в ЕС трябва да представи индивидуален Национален план за разпределение на квоти за търговия с емисии. Този план посочва лимита емисии, който съответната страна смята за изпълним спрямо конкретните си възможности. Европейската Комисия е отговорна за оценяването на плана спрямо предварително зададени общи критерии. Комисията може да одобри или отхвърли предложения план като във втория случай поставя определени условия за промяна на посочения процент. През 2007 например ЕК намалява посочения от Полша лимит с цели 26.7%, след като го намира за ненужно завишен.
 
След като планът е одобрен, при надвишаване на позволените емисии, такива могат да бъдат закупени от страни задържащи се под праговия процент. В противен случай превишаването на лимита се глобява с 40 евро на тон (за справка през 2005-06, цената на 1 тон CO2 емисии в схемата за търговия е между 8 и 30 евро).
 
Съществуват известни спорове за това доколко ефективна е съществуващата схема и през януари 2008 е внесено подробно предложение за директива изменяща и допълваща съществуващата Директива 2003/87/ЕС регулираща схемата за търговия с емисии. До въвеждането на предложението основните критики, които схемата търпи, са че:
-                           не включва сектори, допринасящи в най-голяма степен за емисиите на вредни газове като сухопътния транспорт
-                           не включва вредни газове като азотен окис и перфлуоровъглерод
-                           има преразделение на разрешителни за търговия с емисии: дори голяма индустриална държава като Германия остава с излишък от 44.1 милиона тона CO2- резултатът е рязко падане на цените на пазара на емисии заради прекомерно предлагане, което дискредитира способността на схемата да контролира адекватно пазара на емисии
 
Въпреки предвидените промени с цел решаване на изброените проблеми някои от тях остават, като факта че транспортния сектор и земеделието все още са извън системата. Известен контрол над тях се упражнява чрез споразумения за контрол на емисиите извън Европейската схема за търговия: те са съобразени с националния БВП. Богатите държави като Дания са задължени да намалят емисиите в транспортния сектор, строителството, земеделието и изхвърлянето на отпадъците с 20%, докато нови членове като България и Румъния имат право да повишат емисиите си с 20%.
 
Позиции по отношение на европейските ангажименти за намаляване емисиите на вреди газове:
 
С оглед на финансовата криза в САЩ и на световните пазари много от опонентите на политиката на ЕС за намаляване на вредните емисии се опасяват, че и без това големите разходи свързани с нея ще дадат още по-негативен ефект. Европейският комисар по въпросите на околната среда Ставрос Димас обаче отхвърля подобни предположения като несъстоятелни. "Един ден финансовата криза е тук , а на следващия я няма. Но кризата с промяната на климата винаги ще е налице и трябва да се изправим срещу нея"^*
 
Въпреки това въвеждането на новите регулации е свързано с финансови трудности, които са особено неприятни на бизнеса и големите индустрии. Сред най-ярките примери за недоволство от налаганите ограничения е включването на авиационния сектор в Схемата за търговия с емисии. Най-остро, разбира се, този ход бе приет от самите авиокомпании. С поставения таргет за 3% намаление на вредните емисии, компаниите трабва да заплащат всяко превишаване на установения лимит. Предвижда се под новото ограничение да попадат всички превозвачи, предлагащи полети от и за Европа.
 
Възниква обаче въпроса как ЕС смята да наложи такова едностранно решение и как ще се отрази то на европейските авиокомпании, ако азиатските и американските им колеги откажат да се присъединят. Отвъд океана реакцията е повече от негативна и Американската самолетна индустрия смята, че ходът е в разрив с международната авиационна практика. Карл Бърлсън от Федералната авиационна администрация коментира, че е рано да се каже дали САЩ смята да повдигне обвинение спрямо едностранчивия акт пред Световната търговска организация, но добавя че ако ЕС иска да наложи подобни стандарти извън рамките на своята авиационна индустрия, то това трябва да стане след сериозни обсъждания.
 
Танели Хасинен, говорител на Finnair[i1] , се опасява че решението ще нанесе удар върху конкурентноспособността на европейските превозвачи. В случая на финландската авиокомпания прекият резултат ще бъде допълнителни разходи от 50 милиона евро годишно. Прекият резултат за пътниците на всички превозвачи ще са по-високи цени на билетите, ограничения при позволеното тегло на багажа и тн. Извън пътническата авиация, цените на много продукти доставяни по въздух също могат да нарастнат поради необходимостта изразходването за превоза им гориво и отделените газове да бъдат подобаващо компенсирани спрямо ограниченията на Схемата за търговия с емисии. Освен това, дори да бъдат включени в схемата чуждите превозвачи пак ще имат конкурентно предимство, в случай че оперират повече дестинации извън рамките на Европа.
 
Извън този конкретен пример, множество европейски бизнес организации от различни отрасли (БизнесЕвропа, Европейската асоциация на търговските камари, Европейската химическа индустрия (ЕХИ) и тн.) не крият критиките си към Комисията за едностранното налагане на изисквания за намаляване на емисиите то 2020. В изявление на ЕХИ се твърди, че поставените за цел високи проценти, които не са възприети от други големи държави със зnачителни емисии на вредни газове могат само да навредят на конкурентноспособността на европейската индустрия спрямо други и да осъпят продукцията й.
 
Европейската федерация на съюзите за обществени услуги дори нарича ограниченията във вредните емисии "PR за оправдаване на по-високите сметки за електроенергия и неуспешен опит да се прикрие провала на либерализацията". Негативно настроена е и Европейската асоциация на електроенергийната индиюустрия.
 
Позитивно се отнася лобито на ядрената индустрия Форатом, което изразява задоволството си от факта, че Комисията определя ядрената енергия като "един от най-големите източници на енергия без отделяне на въглероден двуокис в Европа".
 
Положителна прогноза за бъдещето чертаят от ООН като цяло, убедени че развитието на алтернативни източници на енергия, предизвикано от нуждата да се намалят вредните емисии, може да открие 20 милиона работни места по света в идните деситилетия. Според Аким Щайнер, директор на Програмата на ООН по околната среда, с нарастването на световното население до близо 9 милиарда през 2050, нуждата от намиране на алтернативни енергийни източници ще се изостри, а неободимостта от контрол над вредни емисии ще бъде от още по-голямо значение.
Организации за защита на околната среда като Приятели на земята (Европа), Европейското бюро за околната среда и WWFсмятат наложените ограничения за прекалено леки и недоволстват от липсата на по-сериозни рестрикции. От приятели на земята дори коментират, че пакетът предложен от ЕС е " добра новина за мръсната енергийна индустрия и лоша за хората и планетата".
 
Позицията на България
 
България е една от двете най-нови държави приети в състава на ЕСи все още се намира още е далеч от икономическото и индустриално равнище в по-големите държави в съюза. Поради това страната има нужда от време, за да се адаптира към високите екологични изисквания на ЕС и тепърва да подобрява условията за увеличаване на източници на възобновяема енергия.
 
В Националният планзаразпределениена квотизаемисиинапарникови газове, страната посочва квота от 67.6 милиона тона годишно, която обаче не бива одобрена от Комисията. ЕК намира предложените стойности за прекалено високи и в крайна сметка е обявена годишна квота за периода 2008-2012 от 42,3 милиона тона CO2 . Това са цели 37.4% по-малко от предложеното в националния план, при Румъния съкращението е с 20.7%.
 
 Министър Джевдет Чакъров изказва остро недоволство от отказа на Комисията да приеме предложената квота и заявява пред actualno.com "България категорично ще защити позицията си за разпределението на квотите за емисии от въглероден диоксид в двата Национални плана за периодите 2007 и 2008-2012 година и няма да допуснем страната ни от потенциален продавач, да се превърне в купувач на емисионни единици."
 
През декември 2007 България започва дело срещу ЕК, отказвайки да приеме решението за намаляване на квотата. Към нея се присъединяват Румъния, Чехия, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша и Словакия.
 
Както Дневник  вече писа, "България, Унгария, Румъния, Словакия, Литва, Латвия и Естония заедно настояват за въвеждането на диференциран механизъм, по който новите и старите страни членки трябва да намалят емисиите въглероден двуокис...Трябва да се има предвид, че от 1988 г. досега е постигнато значително намаление на вредните емисии, което няма да бъде отчетено, ако 2005 г. е базова година. За последните 20 години например България е редуцирала парниковите газове с 52%, съобщиха от екоминистерството."
 
Полезни връзки
 
Нормативна база и Документи на ЕС по темата
 
Директива 2003/87/ЕС въвеждаща схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (български)
 
Директива изменяща директива 2003/87/ЕС за подобряване и разширяване на системата с търговия на емисии (английски)
 
 ЕК : пакет по въпросите на енергийната политика и климата за намаляване на вредните емисии през ХХI век(английски)
ЕК: целейки се към бъдеще с горива с ниски емисии на въглероден двуокис (английски)
 
Реч на комисаря по околната среда Ставрос Димас: защо глобалният отклик (на проблема) има нужда от Европейско лидерство (английски)
 
Националните планове за разпределение и България
 
Търговията с емисии: ЕК взима решение за първата група Национални планове за разпределение на квоти за емисии (английски)
 
Въпроси и отговори за търговията с емисии и Националните планове за разпределение  (английски)
 
Търговия с емисии: след оценка на националния план на България за разпределение на квотите за емисии на парникови газове(български)
 
Възобновяемата енергия в България (английски)
 
 

---

* Близо 70% от парниковите газове представляват естествени водни изпарения, които трудно могат да бъдат контролирани, затова фокусът при мерките за намаляването им е поставен основно върху въглеродния двуокис: с 26% принос за парниковия ефект (3 пъти повече от газове като метан и озон)

---

[i1] Източник International Herald Tribune, European Union moves to reduce aircraft emissions (James Kanter ;Published: November 13, 2007)
 
*Константина Василева е студентка,  "Европеистика" в СУ "Св. Климент Охридски"

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче