Многогодишната финансова рамка на ЕС

На 30-ти юни предстои обявяването на предложението на Европейската комисия за Многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г. (Multiannual Financial Framework) на Европейския съюз. Финансовата рамка представлява европейския бюджет в средносрочен план. Тя задава лимитите на разходите по отделните бюджетни категории и за европейския бюджет като цяло. Докато годишните европейски бюджети представят обема и конкретното разпределение на средствата през дадената година. Целта на финансовата рамка е да осигури бюджетна дисциплина, да постави под контрол общото нарастване на разходите и да осигури гладкото изпълнение на бюджетните процедури. Преди приемането на Лисабонския договор тя беше известна като Финансова перспектива и основното, с което я свързваме, е финансирането по различните фондове на ЕС.

До момента имаме няколко Финансови перспективи, които са в сила след постигането на т.нар. между-институционално съгласие между ЕК, Европейския съвет и Европейския парламент. Първото подобно съгласие е постигнато през 1998 г. за прилагането на Финансовата перспектива 1988-1992 г. (Първи пакет Делор), която има за цел да осигури ресурсите, необходими за бюджетното прилагане на Единния европейски акт. През 1992 е приета следващата Финансова перспектива 1993 -1999 г. (Втори пакет Делор). През 1999 г. се приема третата Финансова перспектива (Agenda 2000), а през 2006 г. е четвъртата и последна за периода 2007 – 2013 г.

За всеки бюджет преди да се премине към изразходване на определени средства, трябва да са налични източници за финансиране на тези разходи. По отношение на европейския бюджет основен източник на финансиране (99%) е от т.нар. Система на собствени ресурси на ЕС. Европейският бюджет е съставен на принципа, че на разходите трябва да съответстват събраните приходи. Собствените ресурси на ЕС не могат да надхвърлят 1.23% от брутния национален доход на ЕС. Останалият 1% се осигурява от други източници на доходи, които включват: данъци върху доходите на заетите в администрацията на ЕС; принос на страни извън ЕС към определени програми; глоби на компании, които нарушават правилата за конкуренция и др. Собствените ресурси на ЕС от своя страна се делят на три основни вида. Традиционните собствени ресурси включват мита и данъци върху захарта.

Националните правителства на страните-членки задържат 25% от приходите за покриване на разходите по събирането им. Друг вид собствени ресурси са върху ДДС. Определен процент се прилага върху хармонизирана база по ДДС за всяка страна-членка. Максималният размер на базата, който се облага, е 50% от брутния национален доход на страната-членка. Това ограничение е наложено, за да не бъдат ощетявани по-бедните страни, при които потреблението (и свързаният с него ДДС) е по-голям процент от брутния национален доход. Третият вид собствени ресурси са базирани на брутния национален доход, който се облага със стандартен процент. Тези приходи се използват за балансиране на бюджета, но се оказват с най-голям принос.

При наличие на излишък в бюджета за дадена година, той се използва за намаляване на приноса на страните-членки към общия бюджет. Някои страни смятат, че допринасят непропорционално много за бюджета и затова са налице някои изключения-корекции. Първото се отнася за Великобритания ('UKrebate'), на която се възстановява 66% от разликата между нейния принос и това, което получава обратно от бюджета (на стойност около 4 млрд. евро през 2010 г.). Глобална сума се изплаща на Холандия и Швеция. Стандартният процент, който се прилага върху хармонизираната база по ДДС, е намален за Холандия, Швеция, Германия и Австрия.

Действащата в момента финансова перспектива 2007-2013 предвижда ангажименти за разходи в размер на 976 млрд. евро по текущи цени на съответната година. Относителните дялове в разходите на основните бюджетни категории са:

- Устойчив растеж – Конкурентоспособност за растеж и заетост (изследване и иновации, образование и обучение, транс-европейски мрежи, социална политика, икономическа интеграция) 9%; Кохезия за растеж и заетост (конвергенция на най-слабо развитите страни и региони на ЕС, стратегия на ЕС за устойчиво развитие извън най-слабо проспериращите региони, между-регионално сътрудничество 35.6%.

- Съхраняване и управление на природните ресурси (обща аграрна политика, рибарство, развитие на селските райони и мерки за опазване на околната среда) 42.5%.

- Свобода, сигурност и правосъдие (правосъдие, вътрешни работи, опазване на границите, имиграция и бежанци) 0.8% и Гражданство (публично здраве, защита на потребителите, култура, младежка политика, информация и диалог с гражданите) – 0.5%.

- ЕС като глобален играч (външната политика на ЕС) 5.7%. Не включва Европейския фонд за развитие в съответствие с позициите на Европейския съвет и Европейския парламент, независимо от предложението на ЕК.

- Административни и свързани с тях разходи – 5.8%.

- Компенсации за България и Румъния – 0.1%.

След приемането на стратегията Европа 2020 се очаква Многогодишната финансова рамка да предостави финансовите ресурси за общите политики на ЕС, които да спомогнат за постигането на целите на стратегията. Европа 2020 предполага постигането на зелен, интелигентен и социален растеж. Целите, които си поставя, изискват сериозни инвестиции, като същевременно влиянието на глобалната финансова и икономическа криза не е отминало. Кризата на публичните финанси и държавните дългове в редица европейски страни изискват сериозна и незабавна фискална консолидация, което поставя и основното предизвикателство пред новата многогодишна финансова рамка и постигането на целите на Европа 2020.

Дискутира се необходимостта от нови финансови инструменти, основани на съинвестиране, които да се добавят към използваните през периода 2007-2013, които разчитат предимно на съфинансиране. Традиционен дискусионен въпрос е Общата селскостопанска политика, средствата, които се изразходват за изпълнението и, както и начинът, по който се изразходват. По отношение на структурните фондове на ЕС се лансират идеи отпускането им да се определя по-скоро при наличието на успешни проекти, а да не зависи до толкова голяма степен от това, колко бедна е страната. Появяват се и предложения да се формира нова група страни, които да използват средствата за кохезионна политика – страни с доход на глава от населението между 75% и 90% от средното европейско равнище. Обръща се внимание и на възнагражденията и статута на заетите в европейските институции.

Предизвикателството ни на национално равнище е българските институции да участват адекватно и добре подготвени в предстоящите дискусии и преговори за формулирането и приемането на многогодишната финансова рамка. Когато са налице ограничени ресурси, които трябва да се разпределят, е естествено да се сблъскат разнопосочни интереси. Необходимо е добре да анализираме целите, които си поставяме в светлината на Европа 2020, националните ресурси, с които разполагаме, както и какви европейски средства са ни нужни. А по отношение на средносрочното планиране и изпълнение на бюджета получихме сериозни препоръки по линия на Европейския семестър, които трябва да изпълним, за да гарантираме стабилно състояние и управление на публичните финанси. Това е важен фактор за доказване на наличието на капацитет за участие в планирането и прилагането на многогодишните финансови планове на ЕС.