Evropa.Dnevnik.bg

Правилно ли разбирам? Партията на МюМюН в Синята коалиция , а СДС - само формално - като ЧЛЕНСКА МАСА...МАСА...МАСА

Е-ХЕ-хе...седесари и костовисто...к'ва стана тя ...МЮмюнчовска, А ?Сега да ви гледаме СЕИРА ...-

до 15-ти...


Към "Синята коалиция" се присъединява още една формация - федерация "Справедливост - България" на Сезгин Мюмюн, съобщиха от десния съюз.

Желю Желев: За съжаление днес СДС е една много тъжна картина
12 май 2009 | 21:44 | Агенция "Фокус"
Това е една много мизерна история, падане до едно равнище, което е много печално, каза първият председател на СДС д-р Желю Желев в предаването „Това е България” на Национална радиоверига „Фокус” в коментар за днешното състояние на синята партия. Според него всички онези организации, които започнаха прехода и започнаха разграждането на комунизма в цяла посткомунистическа Европа изчезнаха отдавна, преди 10-15 години, а ние се опитваме да съживяваме СДС. „От историческа гледна точка това е нормален процес. Другите аналогични организации и антикомунистически коалиции отдавна изчезнаха от политическата сцена и от тяхното разпадане се получиха нормални и пълноценни политически партии. Сега у нас се опитват да поправят историята. За съжаление не става така” – добави още първият демократично избран президент.

Да приветстваме новата формация-Демократи за ислямска България-ДИБ...Носете си вазелин ,сини лумпени недоклатени..че бате ви Сезгин ще ви туря лично "благия палец"....

Ха-ха, водевилът е пълен! Ужасно много ви съжалявам - тези, които сте решили да гласувате за т.нар. "Синя коалиция" - много сте смешни и жалки... Наистина ли не се усещате, че ви манипулирати се гаврят с вас?!

Тази синя коалиция има голяма далавера,ще се изтрепат кой кого да прецака,а не правят сметка че по този начин хората се отвращават от едните и от другите.Те май много се изложиха и прецакаха синята идея.

Да приветстваме новата формация-Демократи за ислямска България-ДИБ...Носете си вазелин ,сини лумпени недоклатени..че бате ви Сезгин ще ви туря лично "благия палец"....

Хат така! Половината съобщения са за скромната ми личност! Доволен съм!

Доволен съм и затова, че поредният провален лидер на СДС, представител на една авторитарна държава, с поведението си показва нелепостта на поведението и на следващия провален лидер на СДС, сполучливо наречен Сина на Командира. Не ми го побира умът как е възможно за лидер на СДС да е бил избран представител на една авторитарна държава! Не ми го побира умът как е възможно за лидер на СДС да е бил избран преди това един хвалил главореза Ленин и правешкия катил и дебил. (Но факт е, че научихме късно за това.) Не ми го побира умът как е възможно за лидер на СДС да е избран днес протеже на лицето Красен Станчев, подписало измислената от комунистите конституция, с която българите си блъскат главите всеки ден вече близо 20 години.

Нещо е сбъркано! Не се наемам да кажа как да се оправи, но за разлика от костоседесариата констатирам, че е сбъркано! И то е сбъркано много радикално!

Този Мартин е голям смешник.Сутринта по БТВ приказваше като махленска клюкарка.Дано не го регистрират,че е голям срам този да е председател на СДС.УЖАС и СРАМ!!!

Костов е търсил някой по-грозен от него и намерил мартинчо,но той е и олигофрен и се плюнчи като говори.Гнусотия!

61-я анонимен,върви да спиш достатъчно глупости сътвори.Хайде сънувай мазния мартин.

Явно много се нервите от истината седесари,нямам лошо мнение за СДС,но имам лошо мнение за хората които го оглавяват,то толкова прецакаха всичко ,че голям смях падна.Във всички случаи предпочитам първичноста на Б.Борисов пред тизи тарикати които искат да се избият помежду си за големия кокал.Много кокал,много мръвка ,а сега пишете ми минусите за истината която ви описах,че нещо не си давате правилна преценка за големия резил на ръководството на СДС.

Ех, скоро ще се хванете за гърлата, долна костовистка измет. Скоро ще го гледаме вашия цирк.

(От другаде):
"От своя страна Синята коалиция се ангажира при участието си в бъдещата изпълнителна и законодателна власт да спомогне за създаването на Анкетна комисия в 41-вото НС за парламентарно разследване на т.нар. "Възродителен процес", както и за прилагане на Рамковата конвенция за защита на малцинствата."

Обърнете внимание !!!!
"прилагане на Рамковата конвенция за защита на малцинствата."

!!!!!!!!
Според тази конвеция - турския скоро може да стане официален език !!! Тогава съвсем ще турцизираме
помаците, а и българите-християни в смесените райони !!!!

ВНИМАНИЕ !!!!!!

Сапунената опера СДС завърши - очакван хепиенд.
Медийният истерик М.Димитров дано малко миряса.

Имате се за интелигентни хора ,но сте коне с капаци,то бива да вървите след водачите на СДС,но те ви доведоха до под нулата и няма повече накъде,срам и позор и за Костов и за Юруков и за М.Димитров докъде доведоха десницата.

СКОРО ЩЕ СЕ ХВАНЕТЕ ЗА ГЪРЛАТА КОСТОВИСТИ. МНОГО СКОРО ЩЕ ЗАПОЧНЕТЕ ДА СЕ РЪФАТЕ КАТО ЧАКАЛИ - ДОБРЕ ПОЗНАТИТЕ ГЛЕДКИ ОТ МИНАЛОТО. А НАЙ-ГОТИНО ЩЕ ВИ ГО ЗАБИЕ ББ КОГАТО НАПРАВИ КОАЛИЦИЯ С ДРУГА ПАРТИЯ И ВАШАТА ЗОМБИРАНА ШАЙКА - ДСБ СЕ РАЗПАДНЕ СЪВСЕМ.

Богомил(73)
23:2012 май, 2009
"Мюмюн не беше ли онзи, който се беше противопоставил на Духан?"

За съжаление партията на Мюмюн е етническа. Същият модел и принцип на . Дори този ми се струва и по-фанатизиран от Доган.

Почвам да си мисля че Костов може да е агент - щом залага такава мина в СДС - като този Сезгин Мюмюн, който Бойко Борисов изгони от ГЕРБ.

Ето какво казва Бойко Борисов за този Мюмюн -

"По отношение на връзките между ГЕРБ и помаците, Бойко Борисов посочи категорично, че Сезгин Мюмюн отдавна е „прогонен от партията", веднага след случая с писмото за финансирането на „Атака" от . Борисов уточни, че е бил уведомен предварително от Мюмюн, но той не му е представил никакви доказателства."

24/02/2007

Октай: Сезгин Мюмюн е издирван за измами

Партията на Бойко Борисов ще бере големи ядове със Сезгин Мюмюн, защото той не е надежден, коментира пред "Атака" Осман Октай, лидер на Движение "Демократично крило" (ДДК). Мюмюн ми беше шофьор и нещо като бодигард, после го направих зам.-председател на ДДК. Не е надежден източник, парадира с контактите си и завлича хората с пари, добави бившият депутат. Според лидера на ДДК Мюмюн бил търсен за измами от варненската прокуратура. При последните избори Мюмюн влязъл в комбина с лидери на изселнически организации, за да се облагодетелства с пари за вота, каза Осман Октай.
Сезгин Мюмюн е роден на 18. 09. 1967 г. в Исперих. 18-годишен попада в затвора заради несъгласие с "възродителния процес". Присъдата за престъплението, в което е обвинен - шпионаж е 11 години лишаване от свобода. Прекарва четири години и един месец в затвора.
Лежи в затворите в София, Ст. Загора, Плевен. В Старозагорския затвор установява контакт с Меди Доганов-Ахмед Доган. През 1990 г. излиза на свобода и се включва в създаването на . Семейството му е в Истанбул, а той - в София. През "възродителния" процес е най-младият политзатворник с 11-годишна ефективна присъда. След като напуска ДДК, през 2006 г. Мюмюн регистрира неправителствената организация Национален център "Справедливост". След това подписва споразумение за партньорство с ГЕРБ. В същото време Сезгин Мюмюнов Мюстеджебов продължава да е в ръководството на ДДК, а членството му в ГЕРБ е в нарушение на закона за политическите партии, който не позволява едновременно членуване в две политически формации.

"Това, че умът ти не побира нещо, е въпрос на вместимост."
Така е.

Обаче има нещо, което го проумях чак, когато го каза драгалевският соцполитмислител. Той вчера заявил в НБУ: "който не гласува, гласува за Доган."

И понеже аз отдавна се каня да не гласувам, чак сега разбирам, че всъщност, и да не гласувам, пак гласувам. За Доган.

Малееей, хитро от страна на Доган! Обаче не разбрах нещо друго.

Не може ли, когато човек не гласува, да гласува за Костов?

А, бе, Костов? Ти тоя вариант ни се ли го обмислял, а? И кво, Доган - много по-хитър от теб, начи! Ами така е. Може да е всякакъв, но с философия се е занимавал. Не като Костов - със съветската прогресивна икономика! Че я и хвалил даже Драгалевския!

Голям майтап!

РАМКОВА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА

Council of Europe/Conseil de l’Europe

Страсбург, 1 февруари 1995

Ратифицирана от 38-мoто Народно събрание със закон, приет на 18.02.1999 г. - ДВ, бр. 18 от 1999 г. Издадена от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 78 от 3.09.1999 г., в сила за Република България от 1.09.1999 г.

Държавите-членки на Съвета на Европа и другите държави, подписали настоящата рамкова Конвенция;
Считайки, че целта на Съвета на Европа е да постигне по-тясно единство между своите членове с оглед съхраняването и осъществяването на принципите и идеалите, които са тяхно общо наследство;

Считайки, че един от начините, чрез които тази цел трябва да бъде преследвана, е защитата и по-пълното осъществяване на правата на човека и основните свободи;

Желаейки да предприеме по-нататъшни стъпки за изпълнението на Декларацията на държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на Съвета на Европа, приета във Виена на 9 октомври 1993 г.;

Решени да защитят в рамките на своите съответни територии съществуването на национални малцинства;

Считайки, че превратностите на европейската история са показали, че защитата на националните малцинства е от съществено значение за стабилността, демократичната сигурност и мира на този континент;

Считайки, че едно плуралистично и действително демократично общество трябва не само да уважава етническата, културната, езиковата и религиозната идентичност на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, но също така и да създава подходящи условия, даващи им възможност да изразяват, съхраняват и развиват тази идентичност;

Считайки, че създаването на климат на търпимост и диалог е необходимо, за да се даде възможност културното многообразие да бъде източник и фактор не за разделение, а за обогатяване за всяко общество;

Считайки, че осъществяването на толерантна и благоденстваща Европа не зависи само от сътрудничеството между държавите, но се основава също на трансгранично сътрудничество между местните и регионалните власти, без това да накърнява устройството и териториалната цялост на всяка държава;

Имайки предвид Конвенцията за защита на правата на човека и на основните свободи и протоколите към нея;

Имайки предвид ангажиментите по отношение защитата на националните малцинства в конвенциите и декларациите на Организацията на обединените нации и в документите на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, особено в Копенхагенския документ от 29 юни 1990 г.;

Решени да определят принципите, които трябва да се спазват, и задълженията, които призтичат от тях, за да осигурят в държавите-членки и в други държави, които могат да станат страни по настоящия документ, ефективната защита на националните малцинства и на правата и свободите на лицата, принадлежащи към тези малцинства, в рамките на върховенството на правото, зачитането на териториалната цялост и националния суверенитет на държавите;

Решени да приложат принципите, прокламирани в тази рамкова Конвенция, чрез национално законодателство и подходяща правителствена политика,

Се споразумяха за следното:

РАЗДЕЛ I

Член 1

Защитата на националните малцинства и на правата и свободите на лицата, принадлежащи към тези малцинства, е съставна част от международната защита на правата на човека, и като такава представлява област на международно сътрудничество.

Член 2

Разпоредбите на тази рамкова Конвенция следва да бъдат прилагани добросъвестно, в дух на разбирателство и търпимост и в съответствие с принципите на добросъседство, приятелски отношения и сътрудничеството между държавите.

Член 3

1. Всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има право свободно да избере да бъде разглеждано или да не бъде разглеждано като такова и никакви неблагоприятни последици не произтичат от този избор или от упражняването на правата, които са свързани с този избор.

2. Лицата, принадлежащи към национални малцинства, могат да упражняват правата и да се ползват от свободите, произтичащи от принципите, провъзгласени в настоящата рамкова Конвенция, самостоятелно, както и съвместно с други лица.

РАЗДЕЛ II

Член 4

1. Страните се задължават за гарантират на лицата, принадлежащи към национални малцинства, правото на равенство пред закона и на равна защита от закона. В това отношение, всяка дискриминация, основаваща се на принадлежност към национално малцинство, е забранена.

2. Страните се задължават да приемат, където е необходимо, подходящи мерки с оглед поощряване във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот на пълно и ефективно равенство между лицата, принадлежащи към национално малцинство и тези, принадлежащи към мнозинството. В това отношение, те надлежно отчитат специфичните условия на лицата, принадлежащи към национални малцинства.

3. Мерките, приети в съответствие с алинея 2, нe се разглеждат като акт на дискриминация.

Член 5

1. Страните се задължават да поощряват условията, необходими за лицата, принадлежащи към национални малцинства, за да поддържат и развиват своята култура, и да съхраняват съществените елементи на своята идентичност, а именно своята религия, език, традиции и културно наследство.

2. Без това да накърнява мерките, предприети в осъществяване на своята обща интеграционна политика, Страните се въздържат от политики или практики, целящи асимилирането на лица, принадлежащи към национални малцинства, против тяхната воля и защитават тези лица от всяко действие, целящо такава асимилация.

Член 6

1. Страните насърчават дух на търпимост и междукултурен диалог и предприемат ефективни мерки за поощряване на взаимно уважение и разбирателство и сътрудничество между всички лица, живеещи на тяхна територия, независимо от етническата, културна, езикова или религиозна идентичност на тези лица, особено в областта на образованието, културата и средствата за масово осведомяване.

2. Страните се задължават да предприемат подходящи мерки за защита на лицата, които могат да бъдат подложени на заплахи или дискриминационни действия, враждебност или насилие в резултат на своята етническа, културна, езикова или религиозна идентичност.

Член 7

Страните осигуряват уважение за правото на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, на свобода на мирните събрания, свобода на сдружаването, свобода на изразяването и свобода на мисълта, съвестта и религията.

Член 8

Страните се задължават да признаят, че всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има право да изповядва своята религия или убеждения и да създава религиозни институции, организации и сдружения.

Член 9

1. Страните се задължават да признаят, че правото на свобода на изразяване на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, включва свободата да отстоява мнение и да получава и разпространява информация и идеи на малцинствения език, без намеса на държавните власти и независимо от границите. Страните осигуряват, в рамките на своите правни системи, лицата, принадлежащи към национално малцинство, да не бъдат дискриминирани в своя достъп до средствата за масово осведомяване.

2. Алинея 1 не препятства Страните да изискват лицензиране, без дискриминация и основано на обективни критерии, на звуковото радиоизлъчване и телевизионните предавания или кинематографията.

3. Страните не препятстват създаването и използването на печатни средства за масово осведомяване от лица, принадлежащи към национални малцинства. В правните рамки на звуковото радиоизлъчване и телевизионното предаване те осигуряват, доколкото това е възможно и вземайки предвид разпоредбите на алинея 1, лицата, принадлежащи към национални малцинства, да имат възможност да създават и използват свои средства за масово осведомяване.

4. В рамките на своите правни системи, Страните предприемат подходящи мерки, за да улеснят достъпа до средствата за масово осведомявяне на лицата, принадлежащи към национални малцинства, и за да поощряват търпимостта и да допускат културен плурализъм.

Член 10

1. Страните се задължават да признаят, че всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има право да използва свободно и без намеса своя малцинствен език в личния живот и публично, както устно, така и писмено.

2. В области, населени традиционно или в значителна степен с лица, принадлежащи към национални малцинства, ако тези лица желаят, и където това желание съответства на действителна необходимост, Страните се стремят да осигурят, доколкото е възможно, условията, които биха създали възможност да се използва малцинственият език в отношенията между тези лица и държавната власт.

3. Страните се задължават да гарантират правото на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, да бъде своевременно информирано на разбираем за него език за причините за неговото арестуване и за естеството и причината за всяко обвинение, което му е предявено, и да се защитава на този език, като ползва при необходимост безплатните услуги на преводач.

Член 11

1. Страните се задължават да признаят, че всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има правото да използва своето фамилно (бащино) име и лични имена на малцинствения език и правото на тяхното официално признаване, според възможностите, предвидени в тяхната правна система.

2. Страните се задължават да признаят, че всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има правото да излага публично на показ на своя малцинствен език знаци, надписи и друга информация от личен характер.

3. В области, традиционно населени със значителен брой лица, принадлежащи към национално малцинство, Страните се стремят, в рамките на своите правни системи, включително, където е подходящо, и на споразумения с други държави, и вземайки предвид своите специфични условия, да разполагат традиционни местни названия, имена на улици и други топографски обозначения с обществено предназначение, също и на малцинствения език, когато е налице достатъчна потребност от такива обозначения.

Член 12

1. Страните, където това е подходящо, предприемат мерки в областта на образованието и изследванията, за да поощряват знания за културата, историята, езика и религията на техните национални малцинства и на мнозинството.

2. В този контекст, страните осигуряват inter alia съответни възможности за обучение на преподаватели и достъп до учебници и улесняват контактите между ученици и учители от различни общности.

3. Страните се задължават да поощряват равни възможности за достъп до образование на всички равнища за лицата, принадлежащи към национални малцинства.

Член 13

1. В рамките на своите образователни системи, Страните признават, че лицата, принадлежащи към национално малцинство, имат право да създават и управляват свои частни заведения за образование и квалификация.

2 Упражняването на това право не предполага каквото и да е финансово задължение за страните.

Член 14

1. Страните се задължават да признаят, че всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има право да изучава своя малцинствен език.

2. В области, традиционно или в значителна степен населени с лица, принадлежащи към национални малцинства, ако съществува достатъчна потребност, Страните се стремят да осигурят, доколкото е възможно и в рамките на своите образователни системи, лицата, принадлежащи към тези малцинства, да имат съответни възможности да изучават малцинствения език или да бъдат обучавани на този език.

3. Алинея 2 на този член се прилага без това да накърнява изучаването на официалния език или преподаването на този език.

Член 15

Страните създават условията, необходими за ефективното участие на лицата, принадлежащи към национални малцинства, в културния, социалния и икономическия живот и в държавните дела, особено в тези, които ги засягат.

Член 16

Страните се въздържат от мерки, които променят съотношението на населението в области, населени с лица, принадлежащи към национални малцинства, и целят ограничаване на правата и свободите, произтичащи от принципите, провъзгласени в настоящата рамкова Конвенция.

Член 17

1. Страните се задължават да не нарушават правото на лицата, принадлежащи към национални малцинства, да установяват и поддържат свободни и мирни контакти през границите с лица, законно пребиваващи в други държави, особено с тези, с които те споделят обща етническа, културна, езикова или религиозна идентичност или общо културно наследство.

2. Страните се задължават да не нарушават правото на лицата, принадлежащи към национални малцинства, да участват в дейността на неправителствени организации както на национално, така и на международно равнище.

Член 18

1. Страните се стремят да сключат, където е необходимо, двустранни и многостранни споразумения с други държави, особено съседни държави, за да осигурят защитата на лицата, принадлежащи към съответните национални малцинства.

2. Където това е подходящо, Страните предприемат мерки за поощряване на трансграничното сътрудничество.

Член 19

Страните се задължават да уважават и прилагат принципите, провъзгласени в настоящата рамкова Конвенция, като правят, където е необходимо, само тези ограничения, рестрикции или дерогации, предвидени в международни правни документи, особено в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото те се отнасят до правата и свободите, произтичащи от споменатите принципи.

РАЗДЕЛ III

Член 20

При упражняването на правата и свободите, произтичащи от принципите, провъзгласени в настоящата рамкова Конвенция, всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, уважава националното законодателство и правата на другите, в частност на лицата, принадлежащи към мнозинството или към други национални малцинства.

Член 21

Нищо в настоящата рамкова Конвенция не може да се тълкува като предоставящо каквото и да е право на участие в каквато и да е дейност или на извършване на каквото и да е действие, противоречащи на основните принципи на международното право и в частност на суверенното равенство, териториалната цялост и политическата независимост на държавите.

Член 22

Нищо в настоящата рамкова Конвенция не може да се тълкува като ограничаване или дерогация от което и да е от правата на човека или основните свободи, които могат да са гарантирани в съответствие със законите на която и да е Договаряща се страна или от каквото и да е друго споразумение, по което тя е страна.

Член 23

Правата и свободите, произтичащи от принципите, провъзгласени в настоящата рамкова Конвенция, доколкото те са предмет на съответна разпоредба на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи или на протоколите към нея, се разбират в съответствие с разпоредбите на последната Конвенция.

РАЗДЕЛ IV

Член 24

1. Комитетът на министрите на Съвета на Европа наблюдава прилагането на тази рамкова Конвенция от Договарящите се страни.

2. Страните, които не са членки на Съвета на Европа, участват в имплементационния механизъм съгласно условия, които ще бъдат определени допълнително.

Член 25

1. В срок от една година от влизането в сила на тази рамкова Конвенция по отношение на дадена Договаряща се страна, последната предоставя на генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация за законодателните и други мерки, предприети за осъществяване на принципите, изложени в настоящата рамкова Конвенция.

2. Впоследствие, всяка Страна предоставя на генералния секретар периодично и при поискване от Комитета на министрите по-нататъшна информация, касаеща прилагането на тази рамкова Конвенция.

3. Генералният секретар предава на Комитета на министрите информацията, изпратена по смисъла на този член.

Член 26

1. При оценяването на адекватността на мерките, предприети от Страните за осъществяване на принципите, изложени в тази рамкова Конвенция, Комитетът на министрите се подпомага от консултативен комитет, чиито членове притежават призната квалификация в областта на защитата на националните малцинства.

2. Съставът на този консултативен комитет и неговата процедура се определят от Комитета на министрите в срок от една година след влизането в сила на тази рамкова Конвенция.

РАЗДЕЛ V

Член 27

Тази рамкова Конвенция е открита за подписване от държавите-членки на Съвета на Европа. До датата, на която Конвенцията влезе в сила, тя е открита за подписване също от която и да е друга държава, поканена да направи това от Комитета на министрите. Тя подлежи на ратифициране, приемане или одобрение. Документите за ратификация, приемане или одобрение се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.

Член 28

1. Тази рамкова Конвенция влиза в сила в първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата, на която дванадесет държави-членки на Съвета на Европа са изразили своето съгласие да се обвържат с Конвенцията в съответствие с разпоредбите на член 27.

2. По отношение на всяка държава-членка, която впоследствие изрази своето съгласие да се обвърже с нея, рамковата Конвенция влиза в сила в първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на депозиране на документа за ратификация, приемане или одобрение.

Член 29

1. След влизането в сила на тази рамкова Конвенция и след консултации с Договарящите се страни Комитетът на министрите на Съвета на Европа може да покани за присъединяване към Конвенцията с решение, прието с мнозинството, предвидено в член 20.d от Статута на Съвета на Европа, която и да е държава-нечленка на Съвета на Европа, която, след като е била поканена да подпише в съответствие с разпоредбите на член 27, още не е направила това, и всяка друга държава-нечленка.

2. По отношение на всяка присъединяваща се държава рамковата Конвенция влиза в сила в първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на депозирането на документа за присъединяване при генералния секретар на Съвета на Европа.

Член 30

1. Всяка държава може в момента на подписването или при депозирането на документа за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване, да посочи територията или териториите, за чиито международни отношения тя е отговорна, по отношение на която (които) тази рамкова Конвенция ще се прилага.

2. Всяка държава може по-късно по всяко време, с декларация, адресирана до генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири приложението на тази рамкова Конвенция върху всяка друга територия, посочена в декларацията. По отношение на такава територия рамковата Конвенция влиза в сила в първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаването на такава декларация от генералния секретар.

3. Всяка декларация, направена в съответствие с двете предходни алинеи, може, по отношение на която и да е територия, посочена в тази декларация, да бъде оттеглена с писмено уведомление, адресирано до генералния секретар. Оттеглянето става ефективно в първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на такова уведомление от генералния секретар.

Член 31

1. Всяка Страна може по всяко време да денонсира тази рамкова Конвенция, чрез писмено уведомление, адресирано до генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Такова денонсиране става ефективно в първия ден на месеца, следващ изтичането на период от шест месеца след датата на получаване на уведомлението от генералния секретар.

Член 32

Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите- членки на Съвета, другите Страни и всяка държава, която се е присъединила към тази рамкова Конвенция, за:

а. всяко подписване;

b. депозирането на всеки документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване;

c. всяка дата на влизане в сила на тази рамкова Конвенция в съответствие с членове 28, 29 и 30;

d. всяко друго действие, уведомление или съобщение, отнасящо се до тази рамкова Конвенция.

В потвърждение на което долуподписаните, надлежно упълномощени, подписаха тази рамкова Конвенция.

Съставена в Страсбург, на 1 февруари 1995, на английски и френски езици, като и двата текста имат еднаква сила, в единствен екземляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия на всяка държава-членка на Съвета на Европа и на всяка държава, поканена да се присъедини към тази рамкова Конвенция.

КРАЙНО ВРЕМЕ Е БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ДА ЗАПОЧНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА РАТИФИЦИРАНА ОТ БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.КАТО ЗА НАЧАЛО ДА СЕ ОТВОРЯТ ВСИЧКИ ТУРСКИ УЧИЛИЩА И ЧИТАЛИЩА.

Турско основно училище “Назъм Хикмет”, с. Паисиево, ДА-Силистра, Ф. 532, 7 а.е., 1946-1960
Турско основно училище - с. Александрово, Старозагорско, ДА-Стара Загора, Ф. 165, 18 а.е., 1944-1954
Народно основно турско училище – с. Големанци, ДА-Хасково, Ф. 138, 21 а.е., 1924-1979 г.
Турско основно училище “Сабахатин Али” – Хасково, ДА-Хасково, Ф. 340, 33 а.е., 1945-1961 г.
Турско основно училище “Назъм Хикмет” – С. Буйново (1944 – 1958), ДА-Търговище, ф.54, 1 инв. опис, 8 а.е.
Турско основно училище “Т. Фикрет” – гр. Омуртаг (1944 – 1959), ДА-Търговище, ф. 102, 1 инт. опис, 12 а.е.
Основно турско училище “Сабахатин Али” – с. Съединение (1947 – 1959), ДА-Търговище, ф. 527, 1 инв. опис, 12 а.е.
Основно училище “Н.Й.Вапцаров” – с. Трескавец (1944 - ), ДА-Търговище, ф.526, 4 инв. описа, 104 а.е. До 1959 г. – турско
Основно турско училище “Сабахатин Али”- с. Кралево (1949 – 1960), ДА-Търговище, ф. 531, 1 инв. опис, 4 а.е.
Турско основно училище – с. Змейно (1951 – 1959), ДА-Търговище, ф. 544, 1 инв. опис, 8 а.е.
Основно училище “Алеко Константинов” – с. Голямо Градище (1947 - ), ДА-Търговище, ф. 603, 3 инв. описа, 60 а.е. До 1959 г. – турско
Основно училище – с. Панайот Хитово ( 1944 - ), ДА-Търговище, ф.641, 3 инв. описа, 63 а.е.
Средищно основно турско училище – с. Стеврек (1944 – 1959), ДА-Търговище, ф. 657, 1 инв. опис, 13 а.е. До 1959 г. – турско.
Основно училище – с. Търновца (1944 – 1997), ДА-Търговище, ф. 684, 3 инв. описа, 50 а.е. До 1959 г.- турско
Основно турско училище – с. Драгановец (1944 – 1959), ДА-Търговище, ф. 686, 1 инв. опис, 14 а.е.
Турско основно училище – с. Овчарово (1944 – 1959), ДА-Търговище, ф. 689, 1 инв. опис, 9 а.е.
Турско основно училище – с. Божурка (1944 – 1959), ДА-Търговище, ф. 870, 1 инв. опис, 12 а.е.
Групов фонд “Турски начални и основни училища в Омуртажка околия” (1944 – 1959), ДА-Търговище, ф. 871, 1 инв. опис, 13 а.е.
Групов фонд турски начални и основни училища в Поповска околия (1944 – 1958), ДА-Търговище, ф. 872, 1 инв. опис, 7 а.е.
Групов фонд “Турски начални и основни училища в Търговищка околия” (1944 – 1959), ДА-Търговище, ф. 869, 1 инв. опис, 6 а.е.
Турско народно основно училище – с. Борци, ДА-Шумен, Ф. 890, 17 а.е., 1948-1959
Турско основно училище – с. Боян, ДА-Шумен, Ф. 1164, 6 а.е., 1946-1959
Турско основно училище – с. Бяла река, ДА-Шумен, Ф. 943, 10 а.е., 1945-1959
Турско основно училище – с. Венец, ДА-Шумен, Ф. 410, 16 а.е., 1929-1959
Турско основно училище – с. Виница, ДА-Шумен, Ф. 396, 28 а.е., 1933-1963
Турско основно училище – с. Върбак, ДА-Шумен, Ф. 966, 7 а.е., 1947-1959
Турско основно училище – с. Вълнари, ДА-Шумен, Ф. 243, 31 а.е., 1949-1960
Турско основно училище – с. Друмево, ДА-Шумен, Ф. 1116, 8 а.е., 1951-1957
Турско основно училище – с. Единаковци, ДА-Шумен, Ф. 443, 16 а.е., 1943-1959
Турско основно училище – с. Живково, ДА-Шумен, Ф. 269, 31 а.е., 1946-1959
Турско основно училище – с. Загориче, ДА-Шумен, Ф. 403, 10 а.е., 1942-1959
Турско основно училище – с. Изгрев, ДА-Шумен, Ф. 50, 21 а.е., 1944-1959
Турско основно училище – с. Капитан Петко, ДА-Шумен, Ф. 385, 14 а.е., 1929-1961
Турско основно училище – с. Кримент, ДА-Шумен, Ф. 309, 48 а.е., 1944-1959
Турско основно училище – с. Кус, ДА-Шумен, Ф. 876, 21 а.е., 1947-1959
Турско основно училище – с. Ловец, ДА-Шумен, Ф. 271, 11 а.е., 1947-1959
Турско основно училище – с. Менгишево, ДА-Шумен, Ф. 401, 11 а.е., 1941-1959
Турско основно училище – с. Методиево, ДА-Шумен, Ф. 399, 19 а.е., 1945-1959
Турско основно училище – с. Нови пазар, ДА-Шумен, Ф. 1599, 7 а.е., 1947-1959
Турско основно училище – с. Памукчи, ДА-Шумен, Ф. 402, 17 а.е., 1946-1959
Турско основно училище – с. Пет могили, ДА-Шумен, Ф.365, 13 а.е., 1950-1959
Турско основно училище – с. Пристое, ДА-Шумен, Ф. 364, 29 а.е., 1946-1960
Турско основно училище – с. Развигорово, ДА-Шумен, Ф. 1192, 32 а.е., 1945-1959
Турско основно училище – с. Ружица, ДА-Шумен, Ф. 220, 9 а.е., 1948-1959
Турско основно училище – с. Средковец, ДА-Шумен, Ф.350, 19 а.е., 1949-1959
Турско основно училище – с. Средня, ДА-Шумен, Ф. 400, 17 а.е., 1923-1958
Турско основно училище – с. Стоян Михайловски, ДА-Шумен, Ф. 222, 12 а.е., 1944-1954
Турско основно училище – с. Студеница, ДА-Шумен, Ф. 1254, 29 а.е., 1946-1959
Турско основно училище – с. Тимарево, ДА-Шумен, Ф. 397, 16 а.е., 1945-1961
Турско основно училище – с. Тодор Икономово, ДА-Шумен, Ф. 954, 12 а.е., 1950-1961
Турско основно училище – с. Троица, ДА-Шумен, Ф. 270, 30 а.е., 1944-1959
Турско основно училище – с. Тъкач, ДА-Шумен, Ф. 869, 34 а.е., 1927-1959
Турско основно училище – с. Черноглавци, ДА-Шумен, Ф. 457, 8 а.е., 1948-1959
Турско основно училище – с. Чернооково, ДА-Шумен, Ф. 842, 42 а.е., 1947-1959
Турски основни училища в Шуменски окръг, ДА-Шумен, Ф. 1593, 9 а.е., 1946-1958
Турско основно училище – с. Янково, ДА-Шумен, Ф. 442, 20 а.е., 1946-1959
Турско основно училище – с. Ясенково, ДА-Шумен, Ф. 398, 33 а.е., 1929-1964
Турски училища с неустановена степен

Мюсюлманско училище “Сабахатин Али” - Велико Търново (1902 - 1944), ДА-Велико Търново, Ф. 974К, 11 а.е., 1902 - 1949 г.
Мюсюлманско училище “Сабахатин Али” - Велико Търново (1944 - 1959), ДА-Велико Търново, Ф. 755, 4 а.е., 1946 - 1959 г.
Турски училища – Видин, ДА-Видин, Ф. 84К, 48 а.е., 1897 – 1944
Турско държавно първоначално училище “Хаджи Мечо” – Видин, ДА-Видин, Ф. 807, 22 а.е., 1944 – 1960
Малцинствено училище – Кнежа, ДА-Враца, Ф. 217, 81 а.е., 1949 – 1972
Народно турско училище - с. Ряховците, ДА-Габрово, Ф. 729, 5 а.е., 1948 – 1960 г.
Частно турско училище – Добрич, ДА-Добрич, Ф. 197 К, 18 а.е., 1941 – 1944 г.
Турско основно училище – Ардино, ДА-Кърджали, Ф. 77К, 15 а.е., 1924-1944 г.
Турско основно училище “Родоп” – Кърджали, ДА-Кърджали, Ф. 92К, 3 а.е., 1928-1955 г.
Частно турско училище с. Ябълковец, ДА-Кърджали, Ф. 116К, 17 а.е., 1920-1944 г.
Частно турско начално училище – с. Звездел, ДА-Кърджали, Ф. 123К, 15 а.е., 1930-1944 г.
Частно турско училище – с. Русалско, ДА-Кърджали, Ф. 185К, 24 а.е., 1930-1944 г.
Частно турско училище – с. Любеново, ДА-Кърджали, Ф. 199К, 6 а.е., 1937-1939 г.
Частно турско училище – с. Песнопой, ДА-Кърджали, Ф. 201К, 8 а.е., 1930-1939 г.
Частно турско училище – с. Ненково, ДА-Кърджали, Ф. 202К, 6 а.е., 1937-1939 г.
Частно турско основно училище – с. Груево, ДА-Кърджали, Ф. 214К, 8 а.е., 1929-1956 г.
Частно турско училище – с. Чубрика, ДА-Кърджали, Ф. 247К, 5 а.е., 1930-1944 г.
Частно турско училище – Момчилград, ДА-Кърджали, Ф. 5К, 16 а.е., 1924-1944 г.
Турско педагогическо училище – Кърджали, ДА-Кърджали, Ф. 431, 23 а.е., 1951-1960 г.
Частно турско училище – Момчилград, ДА-Кърджали, Ф. 17, 9 а.е., 1941-1946 г.
Частно турско училище “Хр. Ботев” – Джебел, ДА-Кърджали, Ф. 227, 8 а.е., 1956-1957 г.
Народно турско училище с. Китанчево, Разградско, ДА-Разград, Ф. 559, 11 а.е., 1952 – 1959 г.
Народно турско училище – с. Матовци, Разградско, ДА-Разград, Ф. 560, 13 а.е., 1925 – 1960 г.
Частно турско училище - с. Прелез, Разградско, ДА-Разград, Ф. 55, 30 а.е., 1940 – 1959 г.
Турско училище - Стара Загора, ДА-Стара Загора, Ф. 202, 11 а.е., 1944-1951
Частно турско училище – с. Големанци, ДА-Хасково, Ф. 159К, 3 а.е., 1924-1946 г.
Частно турско училище – Хасково, ДА-Хасково, Ф. 154К, 70 а.е., 1906-1947 г.
Частно турско училище, гр. Тутракан, ДА-Силистра, Ф. 89К, 59 а.е., 1900-1951
Турско духовно училище, гр. Силистра, ДА-Силистра, Ф. 175К, 100 а.е., 1914-1935
Частно турско училище - с. Борино, ДА-Смолян, Ф. 37К, 8 а.е., 1940 -1948 г.
Турски прогимназии и гимназии

Частна турска прогимназия – гр. Омуртаг (1867 – 1944), ДА-Търговище, ф.184 К, 1 инв. опис, 3 а.е.
Групов фонд частни турски училища от Омуртажка околия (1921 – 1944), ДА-Търговище, ф. 464 К, 1 инв. опис, 20 а.е.
Групов фонд частни турски училища от Търговищка околия ( 1920 – 1944), ДА-Търговище, ф. 465 К, 1 инв. опис, 8 а.е.
Турска прогимназия “Назъм Хикмет” – с. Езерче, Разградско, ДА-Разград, Ф. 320, 8 а.е., 1947 – 1959 г.
Турска смесена гимназия “Н. Й. Вапцаров” - гр. Кубрат, ДА-Разград, Ф. 363, 8 а.е. (1956 – 1958 г.)
Турска прогимназия “Назъм Хикмет” – Разград, ДА-Разград, Ф. 436, 29 а.е., 1951 – 1960 г.
Турско педагогическо училище “А. С. Макаренко” – Разград, ДА-Разград, Ф. 81, 50 а.е., 1951 – 1961 г.
Народна турска прогимназия „Руждие” – Шумен, ДА-Шумен, Ф. 343, 19 а.е., 1948-1959
Турска гимназия „Назъм Хикмет” – Шумен, ДА-Шумен, ф. 486, 20 а.е., 1945-1959
Българо-мохамеданска гимназия “Мехмед Синап” - с. Райково, ДА-Смолян, Ф. 391К, 13 а.е., 1924 -1945 г.
Средно мюсюлманско духовно училище “Нювваб“ – Шумен, ДА-Шумен, Ф. 38К, 83 а.е., 1922-1947
Държавно смесено турско педагогическо училище – Шумен, ДА-Шумен, Ф. 76К, 38 а.е., 1918-1929
Мохамеданска духовна прогимназия „Медресе и Алие” – гр. Шумен, ДА-Шумен, Ф. 701К, 33 а.е, 1934-1951
Турски училищни настоятелства

Мюсюлманска училищна община – Горна Джумая, ДА-Благоевград, Фонд № 111К, 7 а.е., 1921 – 1948 г.
Турско училищно настоятелство – Айтос, ДА-Бургас, 313 К, 77 а.е., 1915 – 1944 г.
Турско училищно настоятелство – с.Дръндар, ДА-Варна, 589К, 24 а.е., 1925-1944
Частно турско училищно настоятелство – Ардино, ДА-Кърджали, Ф. 71К, 50 а.е., 1920-1947 г.
Частно турско училищно настоятелство – Кърджали, ДА-Кърджали, Ф. 3К, 134 а.е., 1924-1947 г.
Частно турско училищно настоятелство – Крумовград, ДА-Кърджали, Ф. 230К, 25 а.е., 1924-1947 г.
Турско училищно настоятелство – с. Веселина, ДА-Разград, Ф. 355К, 16 а.е., 1928-1947 г.
Турско училищно настоятелство – с. Калово /Дянково/, ДА-Разград, Ф. 351К, 21 а.е., 1921-1944 г.
Турско училищно настоятелство – с. Новак, ДА-Разград, Ф. 331К, 44 а.е., 1922-1946 г.
Турско училищно настоятелство – Разград, ДА-Разград, Ф. 344К, 16 а.е., 1933-1944 г.
Турско училищно настоятелство - с. Цар Калоян /Хлебарово/, ДА-Разград, Ф. 360К, 11 а.е., 1923-1947 г.
Турско училищно настоятелство – с. Ясеновец, ДА-Разград, Ф. 358К, 17 а.е., 1912-1946 г.
Турско училищно настоятелство – с. Дурач /Лудогорци/, ДА-Разград, Ф. 348К, 5 а.е., 1924-1958 г.
Турско училищно настоятелство – с. Брестовене, ДА-Разград, Ф. 352К, 48 а.е., 1920-1947 г.
Турско училищно настоятелство – с. Калово (Дянково), Разградско, ДА-Разград, Ф. 884, 14 а.е., 1943 – 1946 г.
Турско училищно настоятелство, гр. Тутракан, ДА-Силистра, Ф. 87К, 16 а.е., 1930-1947
Турско училищно настоятелство, гр. Силистра, ДА-Силистра, Ф.114К, 15 а.е.,1926-1945
Турско училищно настоятелство – Стара Загора, ДА-Стара Загора, Ф. 648К, 7 а.е., 1926-1944
Турско училищно настоятелство-Стара Загора, ДА-Стара Загора, Ф. 393, 2 а.е., 1945-1946
Групов фонд “Турски частни училищни настоятелства от Поповска околия”(1921 – 1944), ДА-Търговище, ф. 481, 1 инв. опис, 9 а.е.
Частно турско училищно настоятелство – с. Съединение (1932 – 1947), ДА-Търговище, ф. 482 К, 1 инв. опис, 15 а.е.
Частно турско училищно настоятелство – с.Баячево ( 1927 – 1947), ДА-Търговище, ф. 483К, 1 инв.опис, 20 а.е.
Частно турско училищно настоятелство – с. Преселец (1929 – 1947), ДА-Търговище, ф.484 К, 1 инв. Опис, 18 а.е.
Частно турско училищно настоятелство – с. Стража (1925 – 1947), ДА-Търговище, ф. 485 К, 1 инв. Опис, 15 а.е.
Частно турско училищно настоятелство – с. Пресяк (1925 – 1947), ДА-Търговище, ф. 486 К, 1 инв. опис, 20 а.е.
Частно турско училищно настоятелство – с. Лиляк (1928 – 1947), ДА-Търговище, ф.487 К, 1 инв. опис, 12 а.е.
Групов фонд “ Частни турски училищни настоятелства от Търговищка околия” (1923 – 1947), ДА-Търговище, ф. 488 К, 1 инв. опис, 53 а.е.
Турско училищно настоятелство – с. Алусиян, ДА-Шумен, Ф.749К, 8 а.е., 1922-1937
Турско училищно настоятелство – с. Боян, ДА-Шумен, Ф.426К, 25 а.е., 1924-1947
Турско училищно настоятелство – с. Браничево, ДА-Шумен, Ф.723К, 12 а.е., 1931-1949
Турско училищно настоятелство – с. Буйновица, ДА-Шумен, Ф.371К, 30 а.е., 1928-1947
Турско училищно настоятелство – с. Бяла река, ДА-Шумен, Ф.235К, 21 а.е., 1928-1941
Турско училищно настоятелство – с. Вехтово, ДА-Шумен, Ф.716К, 8 а.е., 1926-1946
Турско училищно настоятелство – с. Върбак, ДА-Шумен, Ф.528К, 25 а.е., 1911-1946
Турско училищно настоятелство – с. Гусла, ДА-Шумен, Ф. 322К, 26 а.е, 1928-1950
Турско училищно настоятелство – с. Загориче, ДА-Шумен, Ф. 535К, 16 а.е., 1928-1947
Турско училищно настоятелство – с. Звегор, ДА-Шумен, Ф. 312К, 12 а.е., 1927-1946
Турско училищно настоятелство – с. Златар, ДА-Шумен, Ф. 430К, 27 а.е., 1911-1948
Турско училищно настоятелство – с. Златна нива, ДА-Шумен, Ф. 673К, 13 а.е., 1928-1946
Турско училищно настоятелство – с. Иваново, ДА-Шумен, Ф. 742К, 11 а.е., 1921-1947
Турско училищно настоятелство – с. Иглика, ДА-Шумен, Ф.478К, 4 а.е., 1923-1946
Турско училищно настоятелство – с. Избул, ДА-Шумен, Ф. 465К, 5 а.е, 1929-1947
Турско училищно настоятелство – с. Велино, ДА-Шумен, Ф. 366К, 36 а.е., 1926-1947
Турско училищно настоятелство – с. Климент, ДА-Шумен, Ф. 536К, 10 а.е., 1927-1947
Турско училищно настоятелство – с. Крива река, ДА-Шумен, Ф. 323К, 12 а.е., 1923-1947
Турско училищно настоятелство – с. Мадара, ДА-Шумен, Ф. 425К, 23 а.е, 1922-1937
Турски училищни настоятелства в Новопазарска околия, ДА-Шумен, гр. Ф. 533К, 82 а.е., 1920-1947
Турско училищно настоятелство – с. Правенци, ДА-Шумен, Ф. 493К, 6 а.е., 1930-1946
Турски училищни настоятелства в Преславска околия, ДА-Шумен, гр. Ф. 529К, 44 а.е., 1926-1947
Турско училищно настоятелство – с. Развигорово, ДА-Шумен, Ф. 313К, 49 а.е., 1914-1948
Турско училищно настоятелство – с. Ружица, ДА-Шумен, Ф. 226К, 12 а.е, 1930-1946
Турско училищно настоятелство – с. Тъкач, ДА-Шумен, Ф.370К, 63 а.е., 1913-1947
Турско татарско училищно настоятелство – с. Царев брод, ДА-Шумен, Ф. 357К, 30 а.е., 1924-1947
Турско училищно настоятелство – с. Черноглавци, ДА-Шумен, Ф. 394К, 30 а.е., 1924-1947
Турско училищно настоятелство – Шумен, ДА-Шумен, Ф. 555К, 18 а.е., 1915-1953
Турски училищни настоятелства в Шуменска околия, ДА-Шумен, гр. Ф. 522К, 37 а.е., 1920-1947
Турско училищно настоятелство – с. Ясенково, ДА-Шумен, Ф. 479К, 11 а.е., 1933-1948
Турско училищно настоятелство – Шумен, ДА-Шумен, Ф. 467, 11 а.е., 1944-1948

ПРОМЕНИ В КОНСТИТУЦИЯТА ВИНАГИ СА ВЪЗМОЖНИ ОСОБЕННО СЛЕД КАТО СЕ СЕЗИРАТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БРЮКСЕЛ И СТРАСБУРГ.
СЪЩО ТАКА ТУРСКИЯТ ЕЗИК ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРИЕТ ЗА ВТОРИ ОФИЦИАЛЕН,КАТО ЗА НАЧАЛО В ОБЛАСТИТЕ С НАД 10% ТУРСКО НАСЕЛЕНИЕ.

ДНЕС НЯМА НАЦИОНАЛНИ МАЛЦИНСТВА - УТРЕ ИМА ....

САША,

Доган ще започне да действа по въпроса след като мине в опозиция.Така е най-добре С мощна подкрепа на турски граждански сдружения в България и в чужбина.Казвам ти,всичко тепърва предстои.

САША,

туркият до сега беше СИП а от следващата учебна година става ЗИП.Запознай се по -добре с въпроса

Много интересни неща предстоят наистина.Тепърва се възражда турският дух в Родопите и Делиормана.Всичко отнето през годините ще бъде върнато.Повярвай ми.ДПС досега не направиха почти нищо по въпроса но са създадени и продължават да се създават турски обединения които ще поставят тези въпроси в Европа.Въпрос на време е да клекнете.Нямате друг избор.

костов е агент на комунагите в правителството на сдс 1992 беше финансов министьр и не вьведе валутен борд както направиха прибалтииските републики ф димитров без никои да го натиска обиави вот не доверие на правителството и комунагите гласуваха недоверие след което доиде виденовата зима софиански вьведе валутен борд след което костов беше награден с пемиерски пост ф димитров посланник в сащ след мандата на царя костов се противопостави на това царя да е премиер с което проигра шанса ндсв и сдс да направят коалиция и да имат парламентарно мнозинство и ндсв беше принудено да се коалира с комунагите софиански беше подгонен от кметския пост от борисов с заплаха за сьд за халите и боклука напьлно незаслужено в предвид на слуцващото се в момента в суходол и це халите си работят
костов е холокоста за бьлгарите
мартин димитров е комбинация меджу георги заимов

Политически трупове и зомбита напират за изборите

Галин Йорданов

Удивително е упорството, с което вече провалили се в управлението и напълно дискредитирани личности днес още се мъчат да спечелят народното доверие за предстоящите избори. Още по-удивително е обаче вайкането на нашите медии и социолози дали тази или онази партия щяла да прескочи някаква си процентова бариера - било сама или в коалиция.
Ако българите бяха останали наистина доволни от кабинета на Костов, който "сините" формираха, след като получиха мнозинство през април 1997-а, щяха ли така лесно да лапнат въдиците на лъжливия лъжецар през 2001-ва? Не, разбира се. Щяха пак да гласуват за ОДС. Ала мургавият икономист ги излъга, че точел бръснача за комунистите. Тъкмо обратното: остави в ръцете на червената номенклатура всичките стопански активи, полагайки основите на сегашната олигархия.
Нещо повече, намали средните доходи у нас до определената от ООН граница на бедността ($1 на ден), оправдавайки се с някаква "доларова криза", която уж Жан Виденов създал. Ала не обясни защо трябваше заплатите от 15 000 лв. (около $200) към април 1996 г. да станат 35 000 лв. (около $25) към април 1997 г. Нима трудът в България поевтиня 8 пъти за 12 месеца? Ето откъде тръгна всъщност продължаващото и до днес прогресивно обедняване! Ето защо и до днес българските заплати са най-ниски в ЕС!
По-нататък - преоблече мутрите от анцузи в костюми, вкара ги в администрацията, като отново им повери рекета, но вече в качеството на чиновници. И погна да дере дивашки едва напъпилия дребен бизнес. От Костовото управление намазаха само т. нар. "братовчеди", чието влияние днес се измерва със сочените от социолозите под 2 % за партията ДСБ - ако се яви сама на избори. И тя затова не ще!
Междувременно, неговите някогашни съратници Петър, Надежда, Софиянски, Бакърджиев, Мозер и пр. хванаха в различни посоки, разцепиха онова ОДС (върху което Луканов толкова се труди) и избърсвайки лепкави от нечистотии ръчици о "синята идея", оставиха избралите ги седесари с пръст в уста. Замогналите се покрай тях - обединени в малки партийки, днес също упражняват обществено влияние от около 1-2 % всяка. И затова също не смеят да се явят сами на избори!
Сетне, ако българите бяха получили макар и половината от онова, което лъжецарят им обеща през април 2001 г., щяха ли след като му гласуваха доверие да ги управлява 4 години, през 2005-а да си го оттеглят? Не, разбира се. Щяха да го преизберат - независимо колко продажно, крадливо и безотговорно бе неговото правителство. Хайде, настрана лакардиите за "почтеност във всичко" и "800 дни", но поне доходите им да бе оправил след Костовия погром. Ала не: лъжецярат също ги излъга. Позволи на своите министри-юпита (една нова форма на еничарство) да продължат да грабят България - хем още по-мащабно.
Царистите лапаха комисионни от видимо неизгодни за страната сделки; източваха умишлено и сетне продаваха (обратно на себе си, но чрез подставени лица - т. нар. "чуждестранни" инвеститори) важни активи; вместо икономиката реформираха организираната престъпност (къде с думи, къде с куршуми), докато я вклинят здраво и непоклатимо в стопанския организъм на държавата. Но за доходите на обикновения българин нищо не направиха. И след 4 години грабеж и мизерия при Костов, електоратът бе обречен на нови 4 години грабеж и мизерия.

Виж, самият Симеон здраво намаза от това, че с обещанията си приспа народното съзнание: докато през 1990 г. уж нямаше "материални претенции", сетне, като дойде на власт, заграби де що можа. И цифрата на имуществото му днес не се събира върху дисплея на калкулатора!
Щом и "монархията" си показа рогата, наложи се през 2005 г. електоратът да бъде обработен с обещания за влизането в ЕС: трайте си, че по-леко да ни приемат. Стиснаха се за ръце бившите комунисти с новоизлюпените царисти, че дори повериха мандата на турците - същите, на които мнозина българи състрадаваха по време на Голямата екскурзия - и образуваха тройна коалиция. Уж да видел Брюксел колко сме единни и задружни!
Е, той видя. Видя едно небивало, дивашко изстискване на населението. От една страна, чрез необосновано покачване на цените - понеже "инвеститорът" (т. е. крадецът-бизнесмен) не бивало да е на загуба, пък като "загуба" се разбира печалба под 300 % (справка: например отраслите енергетика и строителство). От друга страна, чрез агресивно увеличение и на преките, и на косвените данъци - понеже и "хазната" (т. е. крадливата администрация) също не бивало да е на загуба. От трета страна, чрез още по-голямо насилствено поевтиняване на труда (т. е. максимална експлоатация) - понеже обикновеният българин не бивало да получава заплата като на грък, испанец или потругалец.

Та ето за кого циврят днес медиите и социолозите. Ама доверието в БСП спаднало до 16 %; ама НДСВ се разпаднало на 3 фракции; ама дали ДСБ и СДС ще се съберат, че да прескочат... Не 4 или 8 %, ами нито един глас не трябва да получат въпросните абревиатури! За стореното от тях против държавата (разбира се, в други исторически епохи) са издавали смъртни присъди - и в Германия, и в Испания, и във Франция, че и в България.
Няма за какво да жалим Костов и сие, лъжецаря и сие или неосоциалистите! Те не ни пожалиха, когато им давахме властта през годините. Подобни политически трупове и зомбита са вредни за България! Стига електорална некрофилия! Нека презрем досегашните българоубийци, ако искаме да заживеем по европейски!