Увеличаването на броя на евродепутатите след влизането в сила на Лисабонския договор предизвика големи главоболия в Европейския съюз (ЕС). Все още не е ясно кога точно новите 18 депутати трябва да заемат местата си в Европейския парламент (ЕП), съобщава
EurActiv.
Щом Договорът от Лисабон влезе в сила на 1 декември осемнайсетте т.нар. "депутати-фантоми" ще получават пълното възнаграждение на евродепутати. Те обаче няма да имат право да гласуват, както стана ясно от споразумението между лидерите на страните членки от 2008г.
Много въпроси остават отворени като се започне от това кога точно те трябва да започнат работа. В страни като Испания и Швеция, в които изборите се проведоха с една обща национална листа, лесно ще се изберат допълнителните евродепутати. В този случай Испания, която има право на четирима нови депутати, ще поиска да ги изпрати веднага в Брюкслел.
В други държави обаче, където се гласуваше за отделен кандидат в партийната листа или в които имаше много отделни изборни окръзи, както беше във Франция и Великобритания например, ситуацията далеч не е толкова проста.
Във Великобритания, която има право на един допълнителен депутат, беше сформирана независима комисия, която да създаде специална система, за да се определи, кой точно окръг трябва да изпрати евродепутата. По данни на EurActiv вероятно той ще бъде от консервативната партия в северния окръг Уест Мидландс.
Във Франция ситуацията е още по-сложна. Страната има право на двама евродепутати повече, но до евроизборите през юни все още не беше определила регламента, по който те трябва да бъдат избрани след ратифицирането на Договора от Лисабон. Ето защо в страната цари пълен хаос по темата, съобщава EurActiv Франция. Зелените настояват, че двете допълнителни места се падат на тях. С което те ще надминат социалистическата партия и за пръв път в историята ще станат втората по сила партия от Франция в ЕП.
Заради "юридическия вакум" по въпроса обаче никой не знае какви ще са следващите стъпки. От друга страна изглежда, че французите и не бързат да разрешат въпроса. "Неотложността е относителна", казват от дясно-центристкото правителство.
Всичко това вероятно не би било проблем, ако всяка страна можеше сама да реши кога да изпрати представителите си. Така например Испания би могла веднага да изпрати своите четирима депутати, а Франция би имала достатъчно време да реши проблемите си.
Английският либерал Андрю Дъф казва, че Европейският праламнт ще блокира подобно решение. "Те всички трябва едновременно да изпратят депутатите, защото в противен случай ще се наруши равновесието в парламентарните фракции," казва той.
Другият сложен въпрос е кога точно "депутатите-фантоми" ще получат пълния си депутатски статут. Институционално изобщо не е ясно какво ще се случи, казва европейският експерт Дейвид Ърншоу пред EurActiv. Той осъди споразумението на европейските лидери от 2008г. Според него то само е създало едно институционално блато, в което новите евродепутати ще могат да получат пълния си статут едва след промяна на основните евроепйски договори, което пък означава, че те ще трябва да се ратифицират отново в 27те страни членки. "Това е един политически кошмар," казва той.
Йохан Шоо, генерален директор по правните въпроси в ЕП, казва, че вероятно ще се направят промени след присъединяването на Хърватска през 2011 или ще трябва да се създаде отделен протокол, който да се подпише след влизането в сила на Лисабонския договор. Той напомни, че вероятно страните като Испания ще искат този протокол да се рат ифицира възможно най-бързо.
От друга страна Андрю Дъф смята, че това определено няма да се случи. "Мисля, че ще отнеме поне между 18 месеца и две години докато всичките 27 парламента вземат единно решение. Винаги отнема толкова време. Парламентите работят бавно по всички въпроси, които засягат ЕС", каза той. Шоо подкрепи това становище и добави, че вероятно ще отнеме известно време, защото по въпроса трябва да вземат отношение и страни, които нямат право на повече евродепутати и техният интерес в решаването на спора не е толкова голям.
Дейвит Ърншоу заяви обаче, че европейските лидери не трябва да забравят и лидера на консеравторите във Великобритания, премиера Дейвид Камерън, който заяви в началото на миналата седмица, че новото консервативно правителство няма да се поколебае да поеме един по-твърд курс спрямо Европейския съюз.
Този сложен въпрос може да даде на Камерън средство за действие, казва Ърншоу, което пък ще предизвика нови институционални затруднения пред ЕС по ратифицирането на Лисабонския договор.
Търсене
Търсене
Към началото
•
Блог