Статията е част от поредицата "Научете повече" към проекта ЕПбгЕП, изпълняван от Европа.Дневник в партньорство с Центъра за либерални стратегии. Целта на проекта е да ангажира българските граждани с работата на Европейския парламент и с предстоящите избори за евродепутати през юни месец.---
"Уважаваме правото на инициатива на Комисията, но не приемаме правото да не прави нищо". Това изявление принадлежи на Реинхард Рак, докладчик на европарламента за Зелената книга на ЕК за качеството на въздуха и градския транспорт.
Поводът е необичайна процедура, предприета от ЕП, който поема законодателна инициатива за нещо, което Европейската комисия е изоставила. На 21 януари тази година парламентът предложи проекто предложение, съдържащо мерки за подобряване на градския транспорт. След като през 2007 г. ЕК представи Зелената книга за качеството на въздуха и градския транспорт, тя не продължи с по-нататъшни действия за изработване на план за действие. Това накара евродепутатите да вземат нещата в свои ръце.
Процедурата е необичайна защото законодателните инициативи не са в правомощията на Европейския парламент. Предложение за "законодателен текст", се прави единствено от Европейската комисия. Въпреки тази зависимост, сегашният Председател на парламента Ханс-Герт Пьотеринг заявява, че след като ЕП има правото да поиска от ЕК да състави даден законопроект, парламентът
де факто има право на законодателна инициатива.
От първите преки избори за Европейски парламент през 1979 г. , до сега правомощията на евродепутатите постепенно се разширяват. Крайният резултат на тази еволюция до момента е
процедурата за съвместно вземане на решение, въведена от Договора от Маастрихт. Накратко при тази процедура парламентът дели отговорността за крайния вариант на предложение направено от Европейската комисия със Съвета, който представлява националните правителства. Държавите членки обаче са "отпуснали" на ЕП такива правомощия само в нечувствителни за тях области. При "чувствителните" теми (като например данъчно облагане, промишлена политика, селскостопанска политика и др.), Европейският парламент има само консултативна роля.
Нечувствителните теми са много повече и реално касаят живота на европейските граждани по-осезаемо. Процедурата на съвместното взимане на решения се прилага в области като правата на потребителите, защитата на околната среда, сигурността на транспорта, свободно движение на хора и услуги.
Когато ЕП се сблъска с ЕК и СъветаКомпромисът за биогориватаДори и в нечувстивелните сфери обаче Европейският парламент често среща силна съпротива от страна на Съвета и Европейската комисия. Съвсем скорошен случай за това беше приемането на климатичния пакет. Една от оспорваните части в него между трите институции се оказаха биогоривата.
Позицията на ЕП беше във формулата, изчисляваща СО2 ефективността на биогоривата, да бъде вписано и индиректно използване на земи заедно с директното. Европейската комисия се противопостави на тази идея, защото няма достатъчно научни доказателства относно влиянието на индиректното използване на земя върху емисиите от биогорива.
В крайна сметка беше постигната компромисна сделка, според която използването на биогорива трябва гарантира 35% по-малко въглеродни емисии в сравнение с конвенционалното гориво към датата на влизане в сила на директивата, 45% до 2013г., 50% до 2017г. и 60% до 2020г. Първоначалното предложение на Европейския парламент включваше незабавно прилагане на изискването за 45% съкращаване на въглеродните емисии.
До самия край на преговорите Европейският парламент и страните членки на съюза бяха разделени по въпроса за "въглеродната ефективност" на биогоривата и в частност за включването на "индиректното използване на земеделска земя" във формулата за изчисляване на въглеродния отпечатък причиняван от използването на биогорива. Индиректните фактори включват повишаването на въглеродните емисии причинено от изсичането на гори и по-високите цени на храните, като резултат от използването на земя за отглеждане на култури за производство на биогорива вместо за храна. Тези критерии не намериха място в компромисното споразумение.
Директивата за работното време
Понякога обаче постигането на компромис може да отнеме години. Това например се случва с директивата за работното време. През 2004 г. Комисията представи предложения за изменение на директивата, като Парламентът прие своята позиция на първо четене през май 2005 г. След три години на блокиране, Съветът успя да достигне до компромис и представи своята обща позиция на 15 септември 2008.
През декември миналата година евродепутатите гласуваха на второ четене максималната продължителност на работната седмица да бъде 48 часа; премахване на клаузата за неучастие (opt-out) 3 години след влизането в сила на директивата (в момента 15 държави-членки я използват, включително и България) и неактивното дежурство да се смята за част от работното време.
Вотът отвори за пореден път трудния път за търсене на компромис със Съвета, представляващ страните членки, тъй като някои от тях вече се бяха договорили помежду си да позволят на служителите да работят повече от 48 часа на седмица, ако искат.
С приемането на тези поправки реално Парламентът изрази своето несъгласие с общата позиция на Съвета. Сегадирективата трябва да бъде разгледана на помирителна процедура между Парламента и Съвета.
В началото на февруари тази година Европейският парламент определи своята делегация за участие в Помирителния комитет по преговорите с Европейския съвет за Директивата за работното време. В нея участва и Биляна Раева /АЛДЕ-НДСВ/ като член на комисията по заетост и социални въпроси от групата на либералите.
Помирителният комитет се състои от две делегации и разполага с шест седмици за постигне на споразумение. Това е последната стъпка в процедурата за търсене на компромис между парламента и Съвета. Дори ако на ниво Помирителен комитет бъде постигнато съгласие по текста, парламентът може да отхвърли предложения акт с абсолютно мнозинство. Подобно развитие обаче е малко вероятно. Търсенето на компромис, дори и да отнема години, продължава да е най-сигурният начин за оцеляването на такава сложна система за управление каквато е Европейският съюз.
Процедурата за съвместно вземане на решение
Комисията изпраща своето предложение на Парламента и на Съвета.
Те го разглеждат и го подлагат на две последователни четения.
Ако след второто четене не бъде постигнато съгласие, предложението се представя пред Помирителнен комитет, съставен от равен брой представители на Съвета и на Парламента.
Представителите на Европейската комисията също присъстват на заседанията на Помирителния комитет и взимат участие в разискванията.
След като Комитетът стигне до споразумение, договореният текст се изпраща до Парламента и до Съвета за трето четене, което им позволява да го приемат като законодателен текст.
За приемането на текста е необходимо постигането на окончателно споразумение между двете институции.
Дори ако на ниво Помирителен комитет е постигнато съгласие по даден общ текст, Парламентът може да отхвърли предложения акт с абсолютно мнозинство. |
Търсене
Търсене
Към началото
за ползване. Уеб разработка на
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.