Evropa.Dnevnik.bg

Статията е част от поредицата "Научете повече" към проекта ЕПбгЕП, изпълняван от "Европа.Дневник" в партньорство с Центъра за либерални стратегии. Целта на проекта е да ангажира българските граждани с работата на Европейския парламент и с предстоящите избори за евродепутати през юни.

В статията четете: Разпределението на партиите - в полза на десните и зелените Какво ново в европартиите Идеологическият избор на нов председател България заложи на познатите лица

Председател – полски борец срещу комунизма, в състава – почти 50% нови лица, в партиен план – все повече крайнодесни и евроскептици. Това са част от характеристиките на новото лице на най-голямата парламентарна асамблея в света, Европейския парламент, който официално започна работа с учредително заседание от 14 до 16 юли.

От една страна, новият ЕП не се различава драстично от предшественика си, като в него отново безспорен лидер е дясноцентристката партия ЕНП. Въпреки това новите лица, както и преразпределнието в картината на европейските партии могат да поднесат изненади на европейските граждани през следващите пет години.

Разпределението на партиите – в полза на десните и зелените

Седем политически групи намериха място в новия състав на ЕП, а общо 28 от евродепутатите избраха да не се обвързават партийно.

Очаквано, дясноцентристката Европейска народна партия - Европейски демократи (ЕНП) спечели най-много мандати - 265 в сравнение с 284 през 2004 г. По-малкият брой евродепутати от ЕНП е вследствие не на намалялото доверие на европейските граждани към дясната сила, а на отцепването на британските консерватори, които сформираха нова политическа група. Силният резултат на народната партия се дължи най-вече на факта, че европейските граждани предпочетоха десните партии в условията на глобалната икономическа криза. Според анализатори мотивът на гласоподавателите в бил, че те ще ги изведат по-бързо от рецесията и ще защитят по-добре европейския бизнес.

На второ място по брой депутати в ЕП се нарежда Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите (бившата партия на европейските социалисти ПЕС). Както самият лидер на левите в ЕП се изрази след обявяването на предварителните резултати от евроизборите, те преглътнаха "една много тъжна вечер за социалдемокрацията в Европа". Дали заради липсата на доверие в левите партии в страните членки, или заради пропуски в иначе пищната предизборна кампания европейските социалисти успяха да спечелят само 184 депутатски места – с цели 31 места по-малко, отколкото в предходния ЕП.

Третата по численост и влияние европейска партия Алианс на либералите и демократите (АЛДЕ) също регистрира спад в доверието в сравнение с миналите евроизбори. Либералите получиха 84 мандата при 103 през 2004 г.

С безспорен триумф на седмите поред преки европейски избори може да се похвали Групата на зелените/Европейски свободен алианс, която със своите 55 мандата се изкачи от пето на четвърто място в ЕП. Тя е единствената европартия, която увеличи броя на депутатите си (от 43 на 55), при положение че общият брой на депутатските места в целия парламент намаля с 49 места.

Малко преди евроизборите в ЕП възникна нова политическа група – Партията на консерваторите и реформистите, основана от торите на Дейвид Камерън. Освен британските консерватори в нейните редици влязоха и представители на чешката Гражданска демократична партия на Мирек Тополанек и на полската радикална формация ''Закон и справедливост'', както и по един депутат от Холандия, Латвия, Унгария, Финландия и Белгия. С това общият брой на европейските консерватори достигна 55, нареждайки партията на четвърта позиция в ЕП наравно със зелените.

Политиката на новата европейска партия се основава на принципите на ''еврореализма'', очертани в подписания от всичките й членове ''Пражки манифест''. Декларацията поставя акцент върху спешната необходимост от реформи в европейските институции, които да доведат до по-задълбочена либерализация на пазара и зачитане на националния суверенитет на страните членки.

Сред партиите в Европарламента успяха да намерят място и Европейската обединена левица/Северна зелена левица с 35 депутатски места и крайнодясната "Европа на свободата и демокрацията" с 30 депутати, която замени предшественичката си ''Европа на нациите''.

Какво ново в европартиите

След месеци задкулисни преговори някои от политическите групи в ЕП се оказаха с нови лидери, докато други преизбраха единодушно своите председатели.

Сред новите председатели на европартии е Ребека Хармс, която оглави групата на зелените заедно с преизбрания Даниел Кон-Бендит. Начело на партньорите им от Европейския свободен алианс застана евродепутатката от Уелс Джил Еванс.

Значителни промени претърпя и Партията на европейските социалисти, която с подкрепата на Италианската демократическа партия сформира коалицията "Прогресивен алианс на соцалистите и демократите". Социалистите си избраха и нов лидер, германеца Мартин Шулц, евродепутат от 1994 г. и бивш председател на предходната социалдемократическа партия в ЕП. Въпреки високите цели, които Шулц си постави преди евроизборите – да осигури повече социална справедливост, демократичност и защита на човешкото достойнство в Европа - партията му не можа да постигне желания успех.

С нов лидер е и Европейската обединена левица – германецът Лотар Бриски. ЕНП от своя страна отново гласува доверие на лидера си Жозеф Дол с абсолютно мнозинство от 225 от общо 228 възможни гласа.

Идеологическият избор на нов председател

В рамките на първото си пленарно заседание евродепутатите избраха за председател на Европарламента поляка Йежи Бузек, номиниран от ЕНП. Изборът на бившия полски премиер и доктор на техническите науки е исторически както за ЕП, така и за целия Евросъюз, тъй като Бузек е първия политик от бившите социалистически страни, оглавил важна европейска институция. Именно затова той посвети успеха си на гражданите на източноевропесйките държави - "милионите хора от нашите страни, които не се примириха с една жестока система".

Тринадесетият председател на Европарламента беше избран с абсолютно мнозинство от 555 гласа срещу крайнолявата шведска евродепутатка Ева Брита Свенсон, която спечели едва 89 вота. Победата на Бузек беше подпомогната и от решението на италианския евродепутат от ЕНП Марио Мауро да отстъпи в борбата за престижния пост пред полския си колега.

Сред 14-те заместник-председатели, които бяха определени веднага сред избора на Бузек, има само двама представители на бившия комунистически блок – Либор Ручек (Чехия, Група на социалистите и демократите) и Пол Шмит (Унгария, ЕНП).

България заложи на познатите лица

В новия Европарламент България има 17 евродепутати – с един по-малко от предходния. Повечето от тях бяха преизбрани за втори мандат.

Членуващата в ЕНП партия ГЕРБ, която спечели евроизборите, изпрати петима депутати в ЕП – Румяна Желева, Владимир Уручев, Мария Неделчева, Илиана Иванова и Емил Стоянов.В ЕНП България има още един депутат – водачът на листата на "Синята коалиция" Надежда Михайлова.

БСП запази броя на европейските си представители, изпращайки четирима депутати в Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите. Това са бившият външен министр Ивайло Калфин, Илияна Йотова, Евгени Кирилов и Кристиан Вигенин.

Трима евродепутати има ДПС – Филиз Хюсменова, Метин Казак и Владко Панайотов, които са част от либералния алианс АЛДЕ. Към АЛДЕ се присъединиха и депутатите от НДСВ Антония Първанова и Станимир Илчев, който влезе в ЕП на мястото на водача на царската листа Меглена Кунева.

Както и в предишния Европарламент, представителите на "Атака" останаха независими депутати. Те обаче са са с един по-малко – Димитър Стоянов и Слави Бинев.

Разпределение на българските евродепутати по комисии Комисия по външни работи: Румяна Желева (ЕНП) Кристиан Вигенин (Социалисти и демократи) Подкомисия по правата на човека Метин Казак (АЛДЕ)  Подкомисия по сигурност и отбрана Румяна Желева (ЕНП) Комисия по международна търговия Метин Казак (АЛДЕ) Комисия по бюджети Надежда Михайлова (ЕНП) Ивайло Калфин (Социалисти и демократи) Комисия по бюджетен контрол Илиана Иванова (ЕНП) Комисия по икономически и парични въпроси Слави Бинев (Независими) Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните Владко Панайотов (АЛДЕ) Антония Първанова (АЛДЕ) Комисия по промишленост, изследвания и енергетика Владимир Уручев (ЕНП) Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите Илиана Иванова (ЕНП) Комисия по регионално развитие Евгени Кирилов (Социалисти и демократи) Филиз Хюсменова (АЛДЕ) Комисия по земеделие и развитие на селските райони Мария Неделчева (ЕНП) Комисия по рибно стопанство Илияна Йотова (Социалисти и демократи) Комисия по култура и образование Емил Стоянов (ЕНП) Комисия по правни въпроси Димитър Стоянов (Независими) Комисия по конституционни въпроси Станимир Илчев (АЛДЕ) Комисия по правата на жените и равенството между половете Антония Първанова (АЛДЕ) Комисия по петиции Мария Неделчева (ЕНП) Илияна Йотова (Социалисти и демократи)

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче