Evropa.Dnevnik.bg

Видеото е част от поредицата "Научете повече" към проекта ЕПбгЕП, изпълняван от Европа.Дневник в партньорство с Центъра за либерални стратегии. Целта на проекта е да ангажира българските граждани с работата на Европейския парламент.
----


На 15 септември т.г. долната камара на френския парламент одобри оспорван законопроект срещу интернет пиратството. Той предвижда специална правителствена агенция да разследва случаите на заподозрени в пиратство и да издава до две писмени предупреждения. Единствено съдът обаче може да нареди спиране на интернет достъпа на потребителя.

В началния вариант на законопроекта това право се даваше на самата агенция, но решение на Конситутционния съд наложи промяната. Потребителски организации определиха първия вариант на френския законпроект за световен прецедент поради агресивността му и това, че заобикаля съда. Звукозаписната и филмовата индустрия обаче от самото начало подкрепят текста. Те казват, че този подход ще помогне за защитата на индустриите на креативността, чиито продажби от няколко години рязко спадат в резултат на онлайн пиратството. Законът се ползва и с подкрепата на известна част от френските творци.
 
Първоначалната версия на френския законопроект стана причина Европейският парламент да включи поправка в текста на законодателния пакет за електронните комуникации. Нейната цел е да гарантира, че няма да има подобни ограничения на основните права в ЕС.

Евродепутатите настояха, че: "не трябва да се налагат ограничения на основните права и свободи на крайните потребители без предварително решение на съдебните органи (...), освен когато е застрашена обществената сигурност".

Съветът на министрите отхвърли тази поправка на първо четене. По тази причина целият законодателен пакет за електронните комуникации ще бъде обект на помирителна процедура между двете институции, през мандата на новия европарламент.

По повод решението на ЕП, френският президент, Никола Саркози, заяви, че то премахва възможността на държавите-членки да въведат интелигентна стратегия за борба с интернет пиратството.
 
Евродепутатът, Ги Боно, вносител на промените в законодателния пакет обаче твърди, че: "Интернет трябва да е свободен от санкциите на политиците и големия бизнес. Той провокира страх сред тези, чийто бизнес модел се гради на остарели принципи и сред авторитарните режими, които гледат на него като заплаха за установения ред. "

Извън поправката, която европарламентът внесе в Телекомуникационния пакет, няма разминаване със Съвета по останалите промени. Те са насочени основно в защита правата на потребителите. 

Например, проектодирективата задължава операторите да предоставят минимален пакет от услуги с определено качество, достъпен за всички крайни потребители на поносима цена.

Потребителите трябва да имат също гарантиран достъп до безплатни номера за спешни случаи и да бъдат по-добре информирани за цените, тарифите и условията на договор преди да го подпишат.

Окончателният вариант на законодателния пакет обаче ще бъде приет, когато Европейският парламент и Съветът постигнат компромис в рамките на помирителната процедура. Все още не е сигурно дали френската практика, наричана "Гилотината на Саркози" няма да бъде установена и в останалите страни-членки на ЕС.

Позицията на Сдружението на издателите на бизнес софтуер/СИБС, представена от Велизар Соколов, Управител на АРСИС Консултинг, юридически представител на СИБС за територията на България По принцип позицията на софтуерната индустрия към въпросите, касаещи ограничаване на Интернет пиратството, клони към даване на възможност за саморегулация, т.е. постигане на договореност с доставчиците на Интернет услуги последните да встъпват в договори с крайните потребители, съдържащи общи условия относно ненарушаване на авторски и сродни права, и като санкция възможност при констатирани многократни нарушения, достъпът до Интернет да бъде ограничаван или прекратяван на база неизпълнение на тези условия. Освен в тези случаи, софтуерните компании приемат прекратяването на достъпа до Интернет да се осъществява на база на акт на компетентен съдебен орган или най-малкото – ако това е акт на административен орган, той да може да бъде обжалван пред съда. В този контекст решението на Европейския парламент да не приеме окончателно Поправка 318 към "телекомуникационния пакет" кореспондира и с позицията на софтуерния бизнес. Що се отнася до средствата за ограничаване на достъпа чрез използването на технологии за идентифициране и филтриране, то същото е допустимо, но при условие, че това задължение на доставчиците на Интернет услуги се налага по решение на национален съдебен или административен орган, но не като обща мярка, а за всеки конкретен случай поотделно с оглед фактите и обстоятелствата по случая и след като е предоставена възможност на всички засегнати правоносители да направят оценка на въздействието от използването на това идентифициране и филтриране върху собствените им технологии и след като всички възникнали вследствие на този процес въпроси са били изчерпателно обсъдени и взети предвид. Считам, че изложената по-горе позиция е формулирана именно с цел балансиране на интересите на правоносителите и ползувателите на Интернет, като държа да отбележа, че както националното, така и европейското законодателство следва да въведе по законодателен ред необходимите средства и механизми за подсигуряване на сътрудничеството на доставчиците на Интернет услуги в процеса на саморегулация така, както е описан по-горе, поне докато у нас саморегулацията не се превърне в начин на мислене и бизнес рефлекс.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче