Evropa.Dnevnik.bg

Статията е част от поредицата "Научете повече" към проекта ЕПбгЕП, изпълняван от "Европа.Дневник" в партньорство с Центъра за либерални стратегии. Целта на проекта е да ангажира българските граждани с работата на Европейския парламент.

В тази статията може да прочетете каква е ролята на Европейския парламент във външната политика на ЕС.
---

"Успоредно с растящата си икономическа мощ ЕС създаде своя собствена външна политика и политика на сигурност. Това му позволява да говори и действа единно на световната сцена." (Обща външна политика и политика на сигурност на ЕС, Портал на Европейския съюз, www.europa.eu)

Какво ли е усещането да говориш с вдъхновен ентусиазъм за общата външна политика на ЕС? Може би е същото като на седянка на свекърви, хвалещи снахите си? Темата е трудна, но при всеки конфликт като този в Косово или Ирак тя става направо болезнена.

В такива моменти обаче в една европейска институция ентусиазмът не спада. Евродепутатите от Комисията по външна политика започват да подготвят пожелателни декларации и доклади, които колегите им подкрепят в пленарната зала. Колкото и незначителна да е ролята на Европейския парламент във външната политика на ЕС, приемането на общи резолюции и декларации е един от начините да се говори по "европейски" за международния дневен ред.

Реално функциите на Европейския парламент (ЕП) в областта на външната политика са предимно съвещателни. Съветът на ЕС се обръща за консултация към Европейския парламент по основните аспекти и ориентации на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС). От своя страна парламентът може да отправи към съвета въпроси и препоръки.

Външнополитическите въпроси са разглеждат в ЕП в три комисии и две подкомисии. Това са Комисията по външни работи (AFET), Комисията по развитие (DEVE), Комисията по международна търговия (INTA), както и подкомисиите по права на човека (DROI) и по сигурност и отбрана (SEDE). Това са и областите от външната политика, в които ЕП има участие.

В очакване на реформите от Лисабон

Европейският парламент подкрепи назначаването на "министър на външните работи" и създаването на единна европейска дипломатическа служба, които се предвиждат според Лисабонския договор.

Новата Европейска външна служба (European External Action Service) трябва да започне работа след ратифицирането на договора от Лисабон от всички страни. В състава й ще влязат представители на комисията, съвета и държавите членки. За Европарламента като институция, която винаги е била свързвана с наднационалния аспект на общността, не е предвидено място. В дадения случай депутатите поискаха по-голяма тежест на комисията в новата служба. В наскоро приет доклад еврдепутатите от комисията по конституционните въпроси настояват тази служба да бъде част от административната структура на ЕК и от бюджета на ЕС. Целта е по този начин тя да подлежи на демократичен контрол от страна на европарламента. Някои депутати препоръчаха политическите споразумения с ЕП да бъдат постигани на ранен етап, за да се избегнат в бъдеще допълнителните усложнения.
 
Разширяването
 
"Днес, 13 април 2005 г., Европейският парламент даде съгласието си България да се присъедини към Европейския съюз. Резолюцията за това бе гласувана с голямо мнозинство, като бе подкрепена от 522-ма депутати. Против гласуваха 70 депутати, а 69 се въздържаха. ..." (прессъобщение на сайта на Министерството на външните работи).
 
Сигурно всички си спомнят медийния шум около всяко "да", идващо от ЕС в годините, преди България да стане пълноправен член на съюза. Разширяването е една от областите, в които Европейският парламент може да каже "да" или "не". Присъединяванто на всяка нова държава трябва да получи одобрението на парламента.
 
Така например в средата на октомври еврокомисарят по разширяването Оли Рен представи в комисията доклад за напредъка на страните - кандидатки за членство в ЕС. Въз основа на този доклад парламентарната Комисия по външни работи трябва да подготви резолюция за всяка отделна страна. Съвместни парламентарни комитети, които се състоят от делегация на ЕП и делегация на страна - кандидатка за членство в Европейския съюз, редовно трябва следят за процесите по присъединяване на съответната страна.
 
Визите
 
Въпреки че могат да казват "да" или "не" за нови членки в ЕС, евродепутатите нямат правомощия да вземат решения за визовата политика със съседните държави. Съвсем наскоро те изразиха несъгласие с решението на комисията за страните от западните държави.
 
"Европейският съюз (ЕС) би трябвало да даде възможност за по-бърза визова либерализация и за гражданите на Албания и Босна и Херцеговина", се посочва в доклад за премахване на визите за държавите от Балканите, подготвен от евродепутата Таня Файон във връзка с предстоящите промени от 2010 г. .

Миналия месец Еврокомисията представи в доклад решението си за новия визов режим на Балканите, според което гражданите на Македония, Сърбия и Черна гора ще пътуват без визи в страните от Европейския съюз от 1 януари 2010 година. Визовите изисквания обаче остават за гражданите на Босна и Херцеговина и Албания.
 
Според депутати от Комисията по външни работи към ЕП решението на ЕК ще доведе до разединение не само на региона, но и на отделните страни. Например босненците, които притежават и сръбско гражданство, ще имат права, които тези без двойно гражданство няма да имат.
 
Някои евродепутати като Надежда Михайлова обаче изразиха друго менние: "...истинската европейска солидарност се изразява в оказване на логистична помощ от ЕС за покриване на критериите, а не в отстъпление от тях, защото това действа деморализиращо за обществата и безотговорно за общността. Обществата в Западните Балкани трябва да свикнат да изискват от своите правителства да си свършат работата. Те трябва да знаят, че визовият режим се бави не заради капризната Европа, а заради несвършената работа вътре в държавата."
 
Така или иначе въпросът за визите си остава само в сферата на дебатите в Еропарламента, а комисията и държавите членки могат да поискат да се вслушат или не в аргументите на евродепутатите.
 
Връзката на ЕС с трети страни
 
Европейският парламент обаче има силен лост за влияние във външната политика по отношение на развиващите се страни. Политиката за развитие е и единствената област на външната политика, в която съветът споделя законодателната власт с парламента. Например европарламентът отхвърли в името на човешките права серия от финансови протоколи с трети страни, като принуди тези страни да освободят политически затворници или да поемат международни задължения за защита на човешките права.
Благодарение на ЕП в Конвенцията от Котону, обвързваща Европейския съюз със 79 държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТ) беше включена "демократична клауза", т.е. възможността да се прекрати отпускането на помощи на държавите, допуснали сериозни нарушения на правата на човека.

През следващите няколко месеца Комисията по развитие ще направи преглед на споразумението от Котону, както и на Инструмента за сътрудничество и развитие.

Да знаят какво се случва в страните извън ЕС също е сред задачите на евродепутатите. Това става посредством т.нар. междупарламентарни делегации, които осъществяват връзката с парламентите на трети страни извън Европейския съюз. Друг начин за участие на ЕП на международната сцена са мисиите за наблюдение на изборите. Първата такава мисия на новоизбрания парламент ще бъде в Мозамбик, където на 28 октомври ще се проведат парламентарни и президентски избори. Следващите мисии са насрочени за декември в Кот д'Ивоар и Боливия.

Дали обаче европейците ще заговорят с един глас по въпросите от международната сфера е още въпрос, който чака първата си проверка с прилагането на Лисабонския договор и поста външен министър на ЕС. В крайна сметка плюсовете и минусите за това си остават свързани с логиката: икономическите интереси имат нужда от политическа подкрепа на глобалната сцена.
Това, което реално може да очакваме от Европейския парламент във външната политика предвид правомощията му, в бъдеще е да има, макар и необвързаваща за страните, общоевропейска позиция от единствената демократично избрана институция на ЕС.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче