Evropa.Dnevnik.bg

Статията е част от поредицата "Научете повече" към проекта ЕПбгЕП, изпълняван от "Европа.Дневник" в партньорство с Центъра за либерални стратегии. Целта на проекта е да ангажира българските граждани с работата на Европейския парламент.
---

Във време, в което навън върлува грип, по улицата се разхождат хора с маски, а децата са в извънредна ваканция, всеки от нас си задава въпроса как да засилим имунитета си? Какво да дадем на организма си, така че той сам да се предпазва и ние да можем свободно да се движим навън? Въпросът за имунитета излиза на дневен ред не само когато става дума за здравето ни. Стане ли въпрос за политика той отново е актуален. И докато на родната политическа сцена сме наблюдавали как държавници се опитват да използват имунитета си, за да избегнат съдебно преследване, нека обърнем поглед към Европа. В статията ще ви представим в какво се състои имунитетът на евродепутатите, в какви прегрешения са обвинявани европейските политици и дали имунитетът им позволява да се изплъзнат от закона.

---

Какво представлява имунитетът в политическия смисъл на думата? Той е предназначен преди всичко за защита на демократично избраните институции, като Европейския парламент (ЕП), за да могат евродепутатите свободно да се изразяват и да изпълняват служебните си задължения, без опасност от външен натиск. Точната форма на депутатския имунитет обаче може да се различава значително. Това е така, защото членовете на ЕП се избират според законите на съответната страна членка и когато са в родината си те се ползват от същите привилегии и имунитет като депутатите от собствените си парламенти. И докато в някои страни имунитетът е сведен до гарантирането на свободно изразяване по време на парламентарните дебати, другаде той е значително по-обхватен и може да включва защита от съдебно преследване.

Нека си спомним набързо какво се случи със Стефан Софиянски след като беше изпратен през 2007 като "служебен" евродепутат от парламентарната си група. Той беше обвиняем по делото "Милениум център". Прокуратурата обвини бившия кмет за сключения през 2002 г. договор за продажба на акции, собственост на общината, на частен консорциум, който имаше намерение да строи бизнес и банков център близо до НДК. Но съдът прекрати делото заради имунитета му на евродепутат.

Можем да си припомним и по-скорошни събития, например ситуацията у нас покрай евровота през юни. Европейският сайт EurActiv публикува статия озаглавена "Български престъпници търсят закрила като кандидат евродепутати". В материала се разказва как Софийският градски съд прекрати делото срещу Александър Томов, обвинен в източване на 18 млн. евро и фалшифициране на документи, след като той оглави листата на партия Българска Социалдемокрация за евроизборите. Друг кандидат от същата листа, Ивайло Дражев, собственик на бургаския отбор Черноморец, беше обвиняем за смъртта на двама души при шофиране в нетрезво състояние. Въпреки че Централната избирателна комисия отказа да регистрира бизнесмена за евроизборите, той пак успя да заобиколи закона след като получи одобрение от Върховния Административен съд. В статията се споменават и варненските общински съветници - баща и син Веселин и Христо Данови, които са в ареста по обвинения за склоняване към проституция, изнудване и пране на пари. След като кандидатурите им бяха одобрени от ЦИК, те се явиха на националните избори в листата на партията ''Обединение на българските патриоти''. И в трите случаи "спасителен пояс" се явява имунитетът на кандидати за евровота.

Такива случаи обаче няма само в България. Непосредствено преди учредителното събрание на новия Европейски парламент на румънския евродепутат и милионер Джиджи Бекали му беше забранено от съдиите в Букурещ да напуска страната. Собственикът на футболния гранд "Стяуа" бе арестуван през април по обвинение в отвличане на трима мъже, които откраднали колата му. По-късно той беше освободен от ареста с условието да не напуска страната. Бизнесменът спечели мандат на изборите за Европейски парламент, като се кандидатира с листата на крайнодясната Партия Велика Румъния. Адвокатът на Бекали настояваше, че той ще замине за Европарламента, дори без разрешението на румънския съд, защото има имунитет.

Шарл Паскуа - евродепутат и два пъти министър на вътрешните работи на Франция, беше призован да отговаря пред правосъдието за незаконно финансиране на предизборната си кампания за Европейския парламент през 1999 г. Официалното обвинение към Паскуа беше за "незаконно финансиране на изборна кампания, като е приемал неразрешени от избирателния закон дарения". По време на специално свикана пресконференция Шарл Паскуа заяви, че нито едно от отправените му обвинения не отговаря на истината. Срещу него обаче така или иначе не можеше да започне никаква съществена юридическа процедура, тъй като той разполагаше с имунитет като евродепутат.

Имунитетът изобщо не би трябвало да се използва като подобно средство за защита. "Имунитетът не бива да се разглежда като безнаказаност, а като възможност за изпълнение на депутатския мандат," заявява бившият председател на Комисията по юридическите въпроси към Европейския парламент Джузепе Гаргани (ЕНП-ЕД, Италия). В тази връзка освен привилегиите, евродепутатите са създали и правила за снемане на имунитет.

Правилникът на ЕП не позволява на евродепутат, нарушил закона, да се изплъзне от правосъдието. Европарламентът може да отнеме имунитет на свой член и по този начин да даде възможност той да бъде съден. Въпросите за имунитета се отнасят в ЕП до Парламентарната комисия по юридическите въпроси. Тя разглежда предложението за снемане на имунитет, изготвя доклад и той се гласува в пленарна зала от всички евродепутати. Искане за снемане на имунитет може да направи само компетентен орган на държава членка.

В европейската история има различни случаи, които са довели ако не до отнемане на имунитет, то поне до искане за снемането му. През 2001 Европейският парламент обсъждаше дали да снеме имунитета на сегашния премиер на Италия и тогавашен евродепутат Силвио Берлускони. Лишаването на Берлускони от имунитета му бе поискано през лятото на 2000 г. от испанския Върховен съд в рамките на разследване за данъчна измама, в която е намесено името на испанската телевизия Tele 5. Искането на испанския магистрат Балтазар Гарсон ЕП да отнеме имунитета на Берлускони беше неуспешно. Шестдесет и четири годишният италиански политик и медиен магнат, притежава част от Tele 5, както и почти 50 процента от акциите на италианската телевизионна група Mediaset и контролен пакет в рекламната агенция Publitalia и в издателската къща Mondadori. Берлускони определи обвиненията като безпочвени и заяви, че е жертва на политическо разследване.

Европейският парламент свали през 2008г. имунитета на десния евродепутат от Белгия Франк Ванеке, обвиняван в расизъм. Преди 4 години Ванеке публикува брошура, в която несправедливо обвинява чужденците във вандализъм. Белгийските власти не можеха да подведат под съдебна отговорност Ванеке, освен ако Европейският парламент не гласува за свалянето на имунитета му. През ноември миналата година ЕП подкрепи искането на белгийските власти с 564 гласа "за" срещу 61 "против" и 42 "въздържали се". Ванеке, който е лидер на крайнодясната партия ''Фламандски интерес'' заяви, че е редактирал съдържанието на предизвикалата напрежение статия и определи гласуването за сваляне на неговия имунитет като "политически линч".

Съвсем в началото на мандата си новият Европейски парламент трябваше да гласува в защита на имунитета на полския евродепутат Марек Сивец. Членовете приеха с голямо мнозинство резолюция, в която се казва, че "обвиненията срещу Сивец са предизвикани от негов политически опонент, който иска да навреди на дейността му като евродепутат". През 2004 Сивец беше обвинен от полски граждани, че е "накърнил религиозните им чувства". Обвинението се появи в следствие на един партиен клип, на който Сивец прави знак кръст и целува земята под излитащия хиликоптер – жест, който се асоциира обикновено с бившия Папа Йоан Павел II.

Дори и да бъде снет имунитета обаче, това не означава присъда "виновен". То чисто и просто дава възможност на националните съдебни органи да извършат своята работа. Членовете на Европейския парламент пристъпват към отнемане на депутатски имунитет на техен колега, когато имат основания за това.

От въвеждането на преките избори през 1979 г. до края на 2005 г. са били регистрирани общо 129 искания за снемане на имунитет. За това време Парламентът е одобрил подобни действия спрямо общо 30 свои членове.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче