Evropa.Dnevnik.bg

Статията е част от поредицата "Научете повече" към проекта ЕПбгЕП, изпълняван от "Европа.Дневник" в партньорство с Центъра за либерални стратегии. Целта на проекта е да ангажира българските граждани с работата на Европейския парламент.
---

Общоевропейската енергийна мрежа

Началото на годината свари цяла Европа неподготвена с внезапната Газова криза. Хиляди хора на Стария континент останаха без парно посредата на зимата, заради скандал между Русия и Украйна относно цената на природния газ.

С Газовата криза се даде още по-силен тласък на идеите за изграждане на обща европейска енергийна политика. Общо 15 страни от ЕС са напълно зависими от вноса на газ и 60% от общото количество газ в съюза се внася, а Русия е най-важният доставчик. Ето защо още в началото на май ЕП одобри пакет на стойност 4 млрд. евро за развитие на общоевропейската енергийна мрежа, чиято цел е да направи Европа по-гъвкава и устойчива на бъдещи енергийни кризи. Най-общо планът предвижда субсидиране на нови енергийни проекти и мощности, газопроводи и газопреносни линии и електропреносни мрежи, за да могат 27-те страни членки да си помагат взаимно в случей на криза. Това е основата на т. нар. механизъм за солидарност.

Пакетът предвижда и 565 млн. евро за развитието на крайбрежни ветрени енергийни мощности и още 1 млрд. евро за създаване на заводи за улавяне и складиране на въглеродни емисии.

Евровинтеки

Още в началото на годината евродепутатите от транспортната комисия към ЕП прегласуваха Директивата за евровинетките. Очаква се това да възобнови преговорите между 27-те страни членки на ЕС по въпроса за въвеждане на екологична такса за тировете. Така националните правителства ще могат да таксуват тежкотоварните тирове за замърсяването на въздуха, шума и пътното натоварване, които предизвикват. Крайният вариант на законопроекта трябва да бъде одобрен през настоящия мандат на ЕП.

Синя карта

Европейският парламент (ЕП) подкрепи и създаването на Синя карта на ЕС, която да привлича висококвалифицирани имигранти за работа в секторите, където има недостиг на работна ръка. Тя няма да замени съществуващите национални системи, а ще даде допълнителна възможност за привличане на висококвалифицирани работници чрез въвеждането на единна процедура за издаване на разрешителни за работа.

Роуминг

Проектозакона за цените на роуминга също влезе в дневния ред на евродепутатите още през пролетта. С неговото одобряване бяха свалени с до 60% цените на разговорите, кратките текстови съобщения и преноса на данни, изпращани зад граница в рамките на Европейския съюз. Евродепутатите постигнаха тази победа за потребителите след тежки преговори със Съвета на ЕС. ЕП се погрижи новата тарифа да влезе в сила в началото на отпускарския сезон, за да може летуващите да се възпозлват по време на почивката си.

Подкрепа на млечния сектор

С 367 гласа "за" европейските депутати одобриха новия пакет от мерки за подкрепа на млечния сектор, предложен от Европейската комисия (ЕК). Една от мерките включва удължаването на държавните помощи за изкупуване на масло и обезмаслено мляко на прах. Целта е да бъде спряно падането на цените на пазара.
Заради ниските изкупни цени млекопроизводители от цяла Европа протестираха през есента. Близо триста фермери изсипаха върху полетата на северна Белгия цялата си дневна продукция. По същия начин недоволството си изразиха и фермерите в Холандия, Франция, Германия и Швейцария.

Свободата на словото в Италия

В работата си тази година ЕП засегна и някои много оспорвани теми като Свободата на словото в Италия.Спорното гласуване на резолюцията остави Европарламента разделен. "Това е исторически вот. 338 "за", 338 "против". Мисля, че има истинско разделение в Европейския парламент", заяви италианският либерал Николо Риналди. Според него гласуването все пак е успяло да привлече внимание към проблема.

Забраната за тютюнопушенето на обществени места

Друг оспорван въпрос беше забраната за тютюнопушенето на обществени места. Още през юни Европейската комисия прие предложение за препоръка на Съвета, в която държавите членки се призовават до 2012 г. да приемат закони за защита на своите граждани от излагането на тютюнев дим. На 26 ноември 2009 г. ЕП прие резолюция, в която настоява за пълна забрана за пушене във всички затворени работни помещения, ресторанти, обществени сгради и обществения транспорт.

Телеком пакета

Най-после беше решен и въпроса за Телеком пакета.Той беше обект на дълга и оспорвана помирителна процедура между Парламента и Съвета. Основен проблем беше спорът за това дали интернет достъпът на заподозрените за сваляне на незаконно съдържание от мрежата да бъде прекъсван с предварително съдебно разрешение. Новите правила, които ще влезят в сила през следващата година и половина, ще увеличат правата на потребителите и защитата на личните данни, както и ще насърчат конкуренцията и ще обновят използването на честотния спектър.

Стокхолмската програма

Стокхолмската програма, която определя приоритетите на Европейския съюз (ЕС) в областта на правосъдието и вътрешните работи за следващите пет години, също беше разгледана от евродепуатите през ноември. Евродепутатите подчертаха необходимостта от по-голяма защита за жертвите на престъпления и насилие, за малцинствата и имигрантите в ЕС, както и от осигуряване на убежища за бежанците. Повдигнат беше въпроса за "по-ясни и строги граници" при обмена на информация между държавите членки и учредяването на специализиран Европейски съд за престъпления в киберпространството.

Финансовата криза

През есента евродепутатите гласуваха за създаването на специална комисия за финансовата и икономическата криза с мандат една година. Тя трябва да направи оценка на обхвата и въздействието на кризата в държавите членки и да предложи мерки за стабилизиране на финансовите пазари.

ЕП празнува и раздава награди

Наградата на ЕП "Сахаров" за свобода на мисълта се присъжда всяка година на хора и организации допринесли за опазването на човешките права по света. Тази година тя беше присъдена на руската правозащитна организация "Мемориал", чийто основател е самият Андрей Сахаров.

Наградата LUXе за кино и се връчва за филми, които разглеждат основополагащите ценности на европейската идентичност, разкриват европейското културно разнообразие или допринасят за дебата върху интеграционните процеси в Европейския съюз.Тази година наградата отиде при френския режисьор Филип Лиорет за филма "Welcome".

ЕП дава и младежката награда "Карл Велики", чиято цел е да поощрява проекти, които спомагат за изграждането на обща европейска идентичност.

Изборите и новия Европейски парламент

След като газовата криза отмина евродепутатите започнаха да се подготвят за "предаването на щафетата". През пролетта започна предизборната кампания за нов състав на Европейския парламент.

Във Швеция беше създадена първата "пиратска" партия, в чиято платформа е заложена борба срещу всякакви забрани за тегленето на музика и филми по интернет.

Като цяло предизборната кампания в общността нямаше нищо общо с ЕС и неговите общи проблеми. Рефренът "Не на Турция в ЕС", макар и негативен, се оказа единственият паневропейски слоган, повтарящ се в кампаниите на партии от различни страни - от българската "Атака", през австрийската Партия на свободата до управляващите във Франция.

Тези избори ще се запомнят и с това, че бяха първите, на които се гласуваше и по интернет. Естония е първата страна - членка на ЕС, където изборите за Европейски парламент се проведоха и онлайн.

Седем политически групи намериха място в новия състав на ЕП, а общо 28 от евродепутатите избраха да не се обвързават партийно. От тях с безспорен триумф на седмите поред преки европейски избори може да се похвали Групата на зелените/Европейски свободен алианс. За пръв път те набраха достатъчно гласове, за да се издигнат до четвъртата по големина партия в ЕП.

Нов устав влезе в сила с началото на мандата на новия Европейски парламент. Според него заплатите на евродепутатите вече няма да се изплащат от държавите членки, както беше досега, а от бюджета на ЕП. Така всички евродепутати получават от юни заплата в размер от около 7 665 евро на месец.

На първото си заседание евродепутатите избраха за председател на Европарламента поляка Йежи Бузек, който е първият политик от бившите социалистически страни, оглавил важна европейска институция. През есента те гласуваха и за нов председател на Европейската комисия и преизбраха португалеца Жозе Мануел Барозу за втори мандат.

Какво промени Лисабонския договор

18 нови евродепутати

С влизането в сила на договора от Лисабон на 1 декември осемнайсет т.нар. "депутати-фантоми" от 12 държави членки са вече част от състава на ЕП и получават пълното възнаграждение на евродепутати. Те обаче нямат право да гласуват, докато всички държави членки не ратифицират допълнителен протокол за техния статут.

Нови правила и правомощия

Новите правила, произтичащи от Договора, засягат процеса за взимане на решения и приемането на закони, както и правата на Европейския парламент. Той става равен с министрите на страните членки при приемането на закони в 40 нови области включително енергетиката и разпределението на европейския бюджет.

Новосъздадената процедура на "жълтия и оранжевия картон" за пръв път ще даде възможност на депутатите от националните парламенти да изпращат до председателите на Комисията, Съвета и Европейския парламент мнения по законодателните проекти.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче