Evropa.Dnevnik.bg

Гражданите на източноевропейските страни проявяват слаб интерес към предстоящите избори за ЕП, главно заради ниска информираност за институциите на ЕС. Поляците са най-незаинтересувани от евровота, като само 12% от тях ще дадат своя глас на 7 юни. За разлика от тях, 46% от чехите са твърдo решени да гласуват за ЕП. Това показват резултатите от изследване на Евробарометър, цитирано от БТА.

Високата избирателна активност, която се очаква в Чехия, е резулат от настоящото ротационно председателство на ЕС. За сравнение, на евроизборите през 2004 г. гласуваха само 28% от чехите. Според чешката политическа анализаторка Владимира Дворжакова, обаче, изборите за ЕП все още минават за гласуване "втора категория", и предоставят възможност да се изрази недоволството от националната политика.

На обратния полюс е Полша, в която се очаква най-ниската избирателна активност в Евросъюза. Политологът от Варшавския университет Иренеуш Кшемински обяснява този факт с "наследството на комунизма": "Днес хората вече не са задължени да ходят да гласуват и затова не отиват."

В Словакия, където през февруари половината от населението изобщо не знаеше за изборите, се очаква избирателна активност от 15%, по ниска дори тази на изборите през 2004 г., когато само 16% от гражданите упражниха своето право на глас.

В Румъния дебатите за евроизборите са малко и на практика няма плакати на политическите партии, "защото, във време на криза, човек не иска да прахосва пари", твърди Кристиан Преда - съветник на президента Траян Бъсеску и трети в листата на управляващата Демократично-либерална партия. Според проучванията очаква се да гласуват по-малко от една трета от избирателите.

Прогнозите за Унгария показват избирателна активност близка до тази през 2004 г. - около 38%. Очаква се дясната опозиция да спечели от 15 до 16 от 22-те места, които се полагат на страната в Европейския парламент, с кампания, съсредоточена върху строгите мерки срещу финансовата криза.

Според изследвания на ''Галъп'', българските граждани имат седем пъти по-високо доверие на евроинституциите, отколкото на националните. Въпреки това, гласа си за евродепутати ще дадат около 30% от гражданите.

В балтийските републики интерсът към евроизборите е слаб, поради големият информационен дефицит за дейността на ЕС. Очаква се литовците да гласуват по-масово, тъй като изборите за ЕП съвпадат с тези за местни и регионални органи. Прогнозите за Естония соочат около 30% избирателна активност, главно заради възможността за онлайн гласуване.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче