Регистрация

Учредителната сесия на ЕП разкри много от недостатъците му

От сп.Икономист*
Последна промяна в 14:49 на 20 юли 2009, 1372 прочитания, 2 коментара
Може би заради вероятността да завали. Или заради мястото: паркинг пред Европейския парламент (ЕП) в Страсбург. При всички положения имаше нещо особено в церемонията на 13 юли, която даде началото на новия петгодишна парламентарен мандат. Някои нарекоха събитието "войнствено", но това дори е ласкателство.

Невъоръжени войници от пет страни-членки на европейските въоръжени сили издигнаха знамето на Европейския съюз (ЕС) пред малобройната публика. Детски хор изпя "Одата на радостта" - химнът на Европа. Децата трябваше да се конкурират с депутати от британската Партия на независимостта, които започнаха да пеят "Бог да пази кралицата". Целта бе да се демонстрира непримиримостта на британците, но всъщност прозвуча грубо, което не е същото. Като цяло беше малко депресиращо.

В процеса на работа парламентът създава свои собствени празни приказки. Церемонията трябваше да отбележи 30-а годишнината от първите преки избори. Събитието обаче се въртеше около неудобства като целия цирк с пътуването между Брюксел и Страсбург и фактът, че от 1979 г. средната избирателна активност става все по-малка на всеки следващи избори.

Представата на света за европейските депутати се свежда до това, че те се избират пряко, което ги отличава от останалите институции на блока. Тъй като парламентът е демократичен, на теория, когато той става по-силен, ЕС става по-демократичен. Тази версия работи в полза на евродепутатите. Техните правомощия нарастват с всеки следващ договор и отново ще се увеличат, ако Лисабонският договор бъде ратифициран.

И все пак претенциите на парламента за собствената му легитимност все по-често се поставят под въпрос и това не се дължи само на ниската избирателна активност.

На 30 юни германският конституционен съд се произнесе относно законността на Лисабонския договор. Съдът обяви, че ЕП се ползва с второкласна форма на демократична легитимност в сравнение с националните парламенти. Сега трябва да се прокара нов закон, който да даде на германския парламент по-голяма контрол в ЕС. Съдиите откриха два структурни недостатъка на парламента в Страсбург. Първо: гласоподавателите не са равни - съгласно Лисабонския договор един евродепутат от Малта ще представлява само 67 000 гласоподаватели, един шведски - 455 000, а един германски - 857 000.

Второ: съдът смята, че парламентът не е "отзивчива демокрация", казва Франк Шоркопф, преподавател по германско конституционно право и бивш помощник на съдията, който се произнесе по този въпрос. Партиите се обединяват в големи коалиции, които спорят с националните правителства и Европейската комисия. По тази причина обикновените хора не знаят как да гласуват, ако искат да повлияят на европейските закони. Съдебното решение е "тежък удар" по ЕП, казва Шоркопф.

Само две седмици по-късно евродепутатите сякаш показаха, че парламентът е отделен свят. В деня на учредителната сесия лидерите на трите най-големи групи - десноцентристи, лявоцентристи и либерали - обявиха "техническо споразумение", с което се уговарят за поста на председателя на парламента. На теория трябва председателят се избира с таен вот, но тези лидери успяха да назоват победителя предварително - полският премиер и десноцентрист Йежи Бузек. След две години и половина той ще бъде заменен на поста от евродепутат от лявоцентристите.

Лидерите споменаха и за друг компромис - да гласуват на следващата пленарна сесия през септември за преизбирането на Жозе Мануел Барозу за председател на ЕК. Как ще се случи това, не е ясно. Барозу е от пространството вдясно от центъра и неговите съпартийци настояваха за гласуване през юли с широка подкрепа. Лявото и дясното могат да попречат на това, но не и да изберат някои друг. Затова те прибягват до политическия еквивалент на това да отвлечеш шефа си. Те ще вземат втория мандат на Барозу като заложник и ще поискат невъзможни отстъпки. Един евродепутат предвижда, че ще се стигне до "институционална задънена улица", ако Барозу не бъде избран през септември. Той е единственият кандидат и ако бъде отхвърлен, никой не знае какво ще се случи по-нататък.

Очевидно този пазарлък е странен (въпреки че нагласеното избиране на председателя на парламента е нормално). Все пак по време на цялата предизборна кампания либералите и десноцентристите се наричаха едни други опасни и твърдоглави. Лявоцентристките партии се представиха толкова зле, че десноцентристите и либералите лесно ще могат да образуват свое мнозинство. Засега стремежът е трите партии да гласуват заедно.

Ключът към мистерията е властта. Лидерите на трите групи заявиха, че целта на тяхното техническо споразумение е да "гарантира стабилността" на парламента като "най-яркото проявление на европейската демокрация и интеграция". Всички тези приказки разкриват нещо друго: стремежът ЕП да има повече влияние в бъдещите битки с комисията и 27-те национални правителства.

Като се обединят, трите големи групи получават абсолютно мнозинство в 736-членния парламент. Абсолютното мнозинство е необходимо, ако парламентът иска да пренапише законите срещу комбинираните желания на комисията и националните правителства. Нищо не вълнува болшинството депутати повече от това да надвият другите институции.

Мнозина виждат този тристранен пакт като индикатор за маргинализирането на британските консерватори, след като торите формираха нова антифедералистка група заедно с повечето източноевропейски съюзници, наречена "Съюз на европейските консерватори и реформисти". Групата имаше тежък старт. На 14 юли ветеран от проевропейските консерватори беше изгонен от формацията, след като отмъкна поста на заместник-председател на парламента, който беше обещан на поляка Михал Камински. Камински веднага получи лидерското място в новата група като утешителна награда.

Консерваторите ще продължават да бъдат търсени по време на изборите. Повечето евродепутати, особено тези в дясно от центъра, искат новата група да се разпадне и се надяват да неутрализират нейните членове един по един. "Лешоядите са навън, кацнали на стената", казва консерваторът Джефри ван Орден. А гласоподавателите? Тях ще ги питат отново след пет години. Мненията им може да бъдат взети под внимание - или пък не.

*Текстът е преведен от БТА.
  • Зарче
Етикети
2 коментара
 
Анонимен потребител

хм

Неутрално
  • 1
  • 14:57
  • 20 юли, 2009

.... абе доста безсмислен труд кипи в тези европейски институции. Създават някакво европейско законодателство и правила, които малко хора разбират и прилагат... и по-лошото - малко хора виждат смисъл във всичко това.

Да видим до кога ще изкарат по този начин. Или трябва да станат правилата им по-ясни и по-рабриеми, за да може обикновения гражданин да вижда смисъл от тях, или рано или късно ЕП ще стане напълно безсмислен и ще трябва да спре да съществува...

Оценка
-1
 
Преглед на профил

zokik

Рейтинг: 8 Неутрално
  • 2
  • 20:51
  • 23 юли, 2009

Преобладаващата част от "обикновените граждани" не разбират и вникват в националното си законодателство - не е и необходимо всеки да бъде юрист. Това обаче не означава, че трябва да закрием парламентите, било то на ниво ЕС или на ниво държави.

Добавяне на коментар Правила за писане на коментари

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.