Независима Шотландия и ЕС

В Шотландия тече обсъждане дали страната би била по-добре икономически, ако е независима - и от Обединеното кралство, и от Европейския съюз. Спорът за независимостта на Шотландия изкривява и съвременните проблеми на ЕС, и разбирането на собствената история. Така става и с други страни. Затова и опитът да се вникне в същността на нещата може да бъде поучителен.

© Reuters

При посещенията си в Шотландия принц Чарлз и втората му съпруга Камила не пропускат да се появят в традиционното за страната облекло. Самите шотландци спорят от 300 години дали за тях не е било по-добре да се отделят от Обединеното кралство.



В Шотландия тече обсъждане дали страната би била по-добре икономически, ако е независима - и от Обединеното кралство, и от Европейския съюз.
Споровете са стари, поне от 300 години, като тази година те ще съвпаднат и с годишнината от загубата на независимостта през 2007 г., и с общите избори. Това ще са третите избори, след като през юли 1999 г. беше възстановено законодателното събрание на Шотландия, състоящо се от 129 народни представители (при население от около 5.1 милиона), избрани по смесена система. Обединеното кралство запази водещата си роля в определянето на стопанската и паричната политика, данъците и общественото осигуряване, заетостта и общото регулиране на обществения и стопанския живот. Правата на шотландските избраници са да определят политиката в областта на образованието, здравеопазването, жилищната, транспортната политика, селското стопанство, туризма и опазването на околната среда, културата и изкуството. За да следва тези политики, шотландският парламент и правителството получават от централното правителство в Лондон годишен бюджет, който сами разпределят и харчат.


Дискусията за независимостта на Шотландия е и показателна за обсъжданията на това каква трябва да бъде Европа.


Идеята за независимост




В основата на обосноваването й са няколко известни факта от последните десетина години.


Икономическият растеж е средно с около 1/3 по-нисък в Шотландия след идването на лейбъристите на власт. Иначе казано, стопанството на тази страна е по-близо до поведението на Европа, а не на Великобритания. Министърът на финансите Гордън Браун е шотландец и често е обвиняван за това, че е забравил родината си.


Всяка година 25 хил. млади шотландци напускат страната, за да търсят работа някъде другаде. Приблизително такъв е и ръстът на населението.


Шотландците се сравняват с Ирландия. Алекс Салмонд - водач на Шотландската народна партия, която се бори за независимост и има съществено представителство в парламента - обича да напомня, че преди 25 години Ирландия е била най-бедната страна "на островите" и в Европа, а сега е след шестте най-заможни икономики в света. Правителството в Дъблин е намалило данъците, инвестирало е предимно в образование, осигурило е достъп до пазара на ЕС и по този начин е достигнало среден годишен ръст четири пъти по-висок от този на Шотландия. В резултат от несамостоятелността, твърди още народната партия, Шотландия има относително висока спрямо Обединеното кралство безработица (5-6% за последните десет години).


Предполага се, че, ако страната имаше независимостта да води самостоятелна стопанска и данъчна политика, тя би могла да постигне подобни успехи. Да се предполага обратното би означавало да се предполага, че Норвегия, Исландия и Ирландия, които са сравними, могат да се развиват самостоятелно по-добре от Европа, а Шотландия не може.


На обратното мнение са шотландските лейбъристи и либералдемократи, които управляват в момента. Според тях всъщност загубата на независимостта е била от полза за Шотландия, тъй като големият пазар на кралството и ЕС позволяват да се преодоляват рисковете чрез свободното движение на труд, капитал и знания. Институционалната интеграция (първоначално с Обединеното кралство, а през последните тридесетина години и с ЕС) също не трябва да се забравя. В крайна сметка благодарение на това, смятат управляващите, Шотландия преодолява дългогодишната си история на емиграция и упадък на традиционната й промишленост и в момента се радва на най-ниската си историческа безработица, устойчив ръст на икономиката и бизнес услугите.


Противоположно на Шотландия решенията за независимост на Ирландия, Норвегия и други са довели до десетки години на стопански упадък, които бива преодолян едва наскоро също благодарение на интеграцията с Европа. Лейбъристите и либералите обвиняват националистите и в лицемерие по повод възможните приходи за "националната" шотландска икономика от експлоатация на петролните залежи на Северно море: и икономическото отделяне на Шотландия, и възможният съществен дял от въпросните приходи са по-скоро фактор на несигурност и нестабилност в условията на глобализираща се икономика. Това са аргументите на Уенди Алекзандър, която е народен представител от лейбъристите и председател на бюджетната комисия в шотландския парламент.


Как шотландците успяха да открият съвременния свят


Както обикновено става при такива дебати за суверенитет, налице е странна смесица от исторически настроения и съвременни заблуди.


Шотландският случай е особен, защото това е страната, която и теоретически, и практически е открила, назовала, обяснила и прокарала в живота свободната търговия и онова, което днес се нарича глобализация.


Спорът за независимостта на Шотландия изкривява и съвременните проблеми на ЕС, и разбирането на собствената история. Така става и други страни. Затова и опитът да се вникне в същността на нещата може да бъде поучителен.


Когато се търси решение за сравнителните проблеми на Шотландия, действително проблем е невъзможността да се води данъчна и стопанска политика. Но същината на проблема е централизираната система на Обединеното кралство и засилването на негативните й страни от данъчното унифициране в рамките на ЕС.


Например в областта на облагането на личните доходи и шотландците, и британците изобщо през 2007 г. ще имат правото да ги намалят с 5225 паунда (около 14 800 лева), което е около 29% от БВП на човек от населението в Шотландия.


Ако някой иска в Шотландия гражданите да имат повече работа и по-висок икономически ръст, логично е да се мисли или за намаляване на данъците там, или за увеличаване на прага на личната издръжка (за освобождаване от данъци), или за общо понижаване и опростяване на данъците в кралството. При сегашната система с три равнища на облагане (10, 22 и 40%) и обвързаност на преразпределянето чрез социалните привилегии това е почти невъзможно да стане.


Историята на Шотландия след членството на Великобритания в ЕС е едно от доказателствата, че т.нар. солидарност чрез фондовете на общата селскостопанска политика и тези за регионално развитие не дава съществени резултати, защото различията се запазват въпреки по-големите "права" на Шотландия за достъп до такива фондове.


И двата примера показват, че всъщност става дума за политически промени, които са доста над и много далеч от представителството на избирателите. В единия случай това е политиката в Лондон, а в другия - политиката в Брюксел. В първия "унионистите" - привържениците на обединението с Великобритания, в това число управляващите лейбъристи и либерали - вярват, че нещо е възможно да се направи. За второто равнище, изглежда, и те не виждат непосредствени изгледи са успех.


Какво показва историята


Когато преди 300 години шотландците взимат решение за обединение в рамките на Великобритания, те печелят от движението на стоки, пари и капитали не само в рамките на днешното кралство, но и на пазарите на Северна Америка и морските пътища и територии, контролирани от метрополията.


Те нямат много възможности за политическо съревнование, но това ги кара да се съревновават в областта на приложната философия, в науката и в занаятите. Чрез Смит, Хюм, Хътчисън и Фергюсън и няколко други членове на същия приятелски кръг (които живеят доста близо един до друг и често се срещат, за да си говорят на чаша бира) те откриват общата човешка природа и принципите на човешката деятелност за създаване на благосъстояние, които днес са известни като основни начала на икономиката и осъществяването на които е онова, което се нарича глобализация. Изхождайки от тези принципи, те създават съвременната система на образование, подкрепят независимостта на Северна Америка, стават основен център на търговията със отвъд морските територии на кралството - първоначално, а след това и със останалия свят. Техни изобретения са хуманитарното образование и икономиката и философията на здравия смисъл, приложната наука и заедно с нея парната машина и корабостроенето, свободните пари и банкирането, либерализма и съвременните либерални политически партии.

Коментари (35)
  1. Подредба: Сортирай




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах