Ток от вятъра и от боклука

© Юлия Лазарова

Зам.-министрите на околната среда и водите Атанас Костадинов (вляво) и на икономиката и енергетиката Валентин Иванов смятат,че България се нуждае от инвестиции в нови технологии във вятърната енергия



На фона на оскъдните си енергийни ресурси България продължава драматично да изостава в използването на възобновяемите източници за производство на ток или парно. Нашумелият през последните години инвестиционен интерес към изграждане на вятърни паркове с редки изключения все още си остава на ниво интерес, а за европейската практика в използването на боклука като енергиен източник тепърва започва да се говори.


Еконорми и нови технологии


Продължаващата неяснота за зоните в Северното Черноморие, които ще бъдат включени в европейската екологична мрежа "Натура 2000", е сред основните проблеми пред инвеститорите във вятърни паркове в България. До момента има заявен инвеститорски интерес за строителството на около 600 - 700 мегавата "перки" в района на Калиакра, Каварна, Шабла и Добрич. Голяма част от тези зони обаче бяха включени в предварителния списък на защитените местности и впоследствие правителството ги извади, като ще доуточнява границите им до октомври. Пред участниците в конференцията "Инвестиции във вятърни и водноелектрически централи", организирана от вестник "Дневник", представителят на екоминистерството не можа да отговори дали тези територии отново ще бъдат включени в програмата.




До момента Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е лицензирала само един вятърен парк. От представители на банки, участници в конференцията, обаче дойде предупреждението, че ветрови "ферми" с мощност до 5 мегавата по сегашния закон не подлежат на лицензиране, което води до хаотичност и не дава реална представа къде какво се изгражда.


В момента Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) обсъжда с българските власти да започне изследване за въздействието на този вид производство на енергия върху околната среда. Планира се първоначално акцентът да е върху Варненския регион, но впоследствие да се разшири и върху цялата страна, каза зам.-директорът на ЕБВР Николай Хаджийски. По думите му банката ще държи на добрите екооценки за ВЕИ проектите, за да ги финансира. ЕБВР разработва и ново споразумение за отпускане на кредитна линия между 100 и 160 млн. евро за проекти за възобновяеми източници, съобщи Хаджийски. До момента банката е предоставила 50 млн. евро чрез осем търговски банки. Банка "Дексиа комуналкредит" пък работи по финансирането на два проекта за вятърна енергия.


От енергийното министерство и ДКЕВР призоваха инвеститорите да залагат на модерни технологии, за да не се превръща България в гробище за стари европейски "перки". "Трябва да мислим какви технологии ще внедрим, за да намалим цената на тока, произвеждан от вятъра", коментира директорът на дирекция " Енергийна ефективност и опазване на околната среда" в министерството Костадинка Тодорова.


С цел стимулиране на новите технологии от началото на тази година ДКЕВР въведе различни цени за стари и за нови генератори, което предизвика недоволство сред собствениците на старите. Цената от 120 лв. за мегават не е променена от няколко години, заяви в сряда Тодор Иванов от Българската асоциация за вятърна енергия. По думите му тя трябва да е минимум 215 лв., за да се гарантира ефективност на такъв проект. Зам.-председателят на регулатора Валентин Кирчев обаче опонира, че увеличение над 176 лв. за мВт ще повиши цените на тока за крайните потребители.


Инвеститорите във вятърни и водни централи се оплакаха, че НЕК и електроразпредителните дружества бавят или отказват присъединяването на производствените им мощности, въпреки че по закон са длъжни да го направят. В обсъждания проектозакон за ВЕИ се предвижда присъединяването да стане до три години. До момента в НЕК няма предложения за включване на вятърни паркове, опонира ръководителят на отдел "Техническо проучване" в НЕК Христофор Моллов. Валентин Кирчев пък обясни проблема с необходимостта НЕК да увеличи поддържаните мощности в готовност за включване, когато вятърните генератори не работят.


Енергия от отпадъци


Европейското законодателство третира и отпадъците като възобновяем енергиен източник и България трябва да последва чуждия опит в превръщането на боклука в енергия. Това каза министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на българско-шведски форум в София, който също се проведе в сряда.


В Европа изгарянето на отпадъците е най-разпространеният метод за третирането им. На континента има около 400 инсинериращи инсталации, които произвеждат електро- и топлинна енергия от отпадъците, каза Михаил Бъчваров, старши експерт в дирекция "Управление на отпадъците" в екоминистерството. Те са в градовете или близо до тях, за да може енергията да бъде използвана за отопление. Тази технология е напълно приложима у нас, за нея има инвеститорски интерес, но реализирането на проекти ще зависи от инициативността на общините, коментира Бъчваров.


Прогнозите са, че до 2015 г. количествата отпадъци в ЕС, които ще се изгарят, ще бъдат удвоени, коментира Бъчваров. Той припомни, че политиката на ЕС е да се редуцира депонирането на смет. В евродирективата за депонирането е заложено до 2016 г. образуването на биоразградими отпадъци да бъде намалено с 35% в сравнение с количествата отпреди 20 години. Биомасата представлява над 50% от сметта. Постигането на целта ще намали общото количество емисии на вредни газове в атмосферата със 74 млн. тона еквивалент на въглероден диоксид (СО2), което е стъпка напред в борбата с глобалното затопляне. Причината е, че при гниенето биомасата отделя метан, който е 21 пъти по-силен парников газ от СО2, отбеляза Бъчваров. В момента екоминистерството разработва стратегия за намаляването на биомасата в сметта. Според проучване на Конфедерацията на европейските инсталации за енергийно оползотворяване на отпадъците (CEWEP) в следващите години в Европа ще трябва да бъдат построени нови мощности, които да поемат поне още 10 млн. тона боклук. В момента в Европа термично се обработват 24% от отпадъците (около 50 млн. тона), депонират се 44% и се рециклират 33%. Общото количество твърди битови отпадъци, генерирано в ЕС-25, е над 240 млн. тона годишно. За сравнение, Швеция изгаря над половината си битови отпадъци, рециклира 44 на сто от тях и депонира едва 5%. В Швеция, където чрез когенерации се произвежда ток и енергия за отопление, таксата за смет е три пъти по-ниска, отколкото в Норвегия, коментира Стелан Якубсен, мениджър отпадъци и рециклиране в "Текниска веркен" (Tekniska Verken). Тя е една от фирмите, които проявиха интерес към изграждането на завод за софийския боклук.

Коментари (36)
  1. Подредба: Сортирай




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах