Присъединяването на България към ЕС: Резултат от едно успешно десетилетие

Едно от ключовите предизвикателства ще бъде поддържането на разумна фискална политика. Правителството остава ангажирано с валутния борд, който служи добре на страната. Но отсъствието на независима парична политика оставя фискалната политика като единствения лост на макроикономическата политика. Силната фискална позиция на България намали публичния дълг наполовина от 2003 г. насам, до размер 25 процента от БВП. Тези добри резултати допринасят за надеждността на бюджетните излишъци, предвидени в Конвергентната програма на България, която беше разгледана наскоро от ЕС

© Иван Кутузов



България измина дълъг път след трудния период на кризата от 1997 г. В онези дни бъдещето изглеждаше мрачно, с инфлация надхвърляща 1000 процента, нарастваща безработица и сриващо се производство. Но с приемането на валутния борд преди 10 години и с последователното прилагане на поддържаща фискална политика и структурни реформи, беше постигнат силен растеж, ниско ниво на инфлация и понижаване на безработицата.


Присъединяването на България към ЕС в началото на тази година е повратна точка, носеща надеждата за устойчив растеж и повишаване на жизнения стандарт. Финансираните от ЕС проекти, ако са правилно подредени по приоритети, могат да спомогнат за подобряване на икономическите резултати чрез усъвършенстване и по-нататъшно развитие на инфраструктурата. Освен това пълната интеграция в общата икономическа зона на ЕС следва да поощри търговията и конкуренцията. Накрая, намаляването на предполагаемия риск за България допълнително ще насърчи частните инвестиции и


ще спомогне за увеличаването на производителността




Но присъединяването само по себе си не е панацея. Задоволителните икономически резултати ще продължат да зависят от разумните макроикономически политики и устойчивите структурни реформи. В действителност това беше централна тема по време на семинара, организиран съвместно от Българска народна банка и Международния валутен фонд на 2 май в София (презентациите от семинара могат да се намерят на www.bnb.bg/bnb/home.nsf.).


Той събра представители на правителството, членове на парламента, научни работници и представители на неправителствени организации, гражданското общество и международната общност с цел да обърнат поглед към предстоящите предизвикателства и политиките, необходими за успеха.


Едно от ключовите предизвикателства ще бъде поддържането на разумна фискална политика. Правителството остава ангажирано с валутния борд, който служи добре на страната. Но отсъствието на независима парична политика оставя фискалната политика като единствения лост на макроикономическата политика. Силната фискална позиция на България намали публичния дълг наполовина от 2003 г. насам, до размер 25 процента от БВП. Тези добри резултати допринасят за надеждността на бюджетните излишъци, предвидени в Конвергентната програма на България, която беше разгледана наскоро от ЕС. Същевременно обаче предизвикателството към бюджета ще се засили. С огромните нетни трансфери от ЕС, които се очаква да увеличат значително разходите за вътрешно развитие,


правителството ще трябва да намали други разходи


за да запази цялостното им ниво в съответствие с определения от правителството таван от 40 процента от БВП. Друго съществено предизвикателство представлява намаляването на големия дефицит по текущата сметка до едно устойчиво равнище. При повече от 16 процента от БВП през 2006 г. дефицитът по текущата сметка е нараснал тройно за последните три години. Въпреки че този външен дисбаланс продължава да бъде финансиран до голяма степен от преки чуждестранни инвестиции, частният външен дълг също е нараснал значително. Това доведе до нарастване на общия външен дълг до около 80 процента от БВП. Като се има предвид рискът при такъв голям дълг, България трябва да се осигури срещу непредвидени шокове. Правителството трябва да продължи да изгражда готови за използване резерви, за да се застрахова срещу внезапни сривове на капиталовите потоци към България. Защитните механизми на страната са на задоволително ниво в случаи на умерен и временен шок. Но по-дълбоко и по-продължително спиране на потоците би имало големи последици за България. Финансовата криза в Азия отпреди десетилетие би следвало да послужи като напомняне, че дори и страни в добро общо състояние не са имунизирани срещу въздействието на кризи някъде другаде по света и внезапното обръщане на капиталовите потоци, които могат да последват като резултат. Ето защо е необходимо


България да бъде подготвена за такава извънредна ситуация


Необходимо ще бъде да се поддържат устойчиви фискални излишъци, които да поддържат стабилна сметката по фискалния резерв на правителството, като в същото време се спестява за допълнителни нужди и разходи, свързани със застаряването на населението.


При очакване да се запази висока степента на търсенето на вносни инвестиционни и потребителски стоки, а също и на отлива на парични потоци за обслужване на натрупаните значителни външни задължения, намаляването на дефицита по текущата сметка ще изисква много по-високо ниво на износ, отколкото през предходните години. Според проучване, представено на семинара на 2 май, въпреки че различни показатели сочат, че България остава конкурентоспособна, границата на резерва може би спада. При фиксиран курс в рамките на валутния борд няма друг избор, освен да продължи да се повишава гъвкавостта на вътрешния продуктов пазар и на пазара на труда. Във връзка с това графикът на незавършената структурна реформа, начертан по време на семинара, показва огромното предизвикателство, което предстои в бъдеще.


Както се изисква от всички членове на ЕС, България е длъжна да установи вътрешните условия, необходими за евентуалното приемане на еврото. Поради това вниманието на правителството е правилно насочено върху ранно участие в европейския механизъм за контрол на валутните курсове (ERM-2), което ще осигури една полезна външна котва за провеждане на политики. България вече е покрила четири от петте от критериите от Маастрихт за участие. Но е необходимо


инфлацията, която е доста над допустимата граница, да бъде намалена


Както беше илюстрирано на семинара на 2 май, някои конкретни аспекти на присъединяващите се страни - като например много силно вътрешно търсене, подхранвано от "EU-форията" - превръщат понижаването на инфлацията до много ниски нива в сериозно предизвикателство. При поетите вече задължения да се поддържа разумна фискална позиция и при отсъствието на независима парична политика понижаването на инфлацията ще изисква също така редица реформи за подобряване на бизнес климата, премахване на пречките за конкуренцията на продуктовите пазари и увеличаване на гъвкавостта на пазара на труда с цел да се повиши мобилността и да се гарантира, че нарастването на заплатите е в съответствие с нарастването на производителността.


Докато членството в ЕС предоставя многобройни възможности, извличането на максимална полза ще бъде едно огромно предизвикателство. Като се имат предвид необходимите усилия, сега не е моментът за политическо задоволство. Българското правителство добре осъзнава това. Да се надяваме, че управляващите ще бъдат подкрепени от вътрешния консенсус, че горепосочената рамка - така ефективна от 1997 г. насам - ще доведе до още по-добри резултати по пътя към членство в еврозоната.


*ръководител на мисията на МВФ за България и Румъния

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах