Evropa.Dnevnik.bg

Как изглеждат новите страни-членки на ЕС? Имат ли способност да формулират позиции? Могат ли да налагат своите виждания за посоката, в която трябва да върви Евросъюзът? Какво ги свързва? Какво ги разделя? Съществува ли реално "Нова Европа" или тя е по-скоро мит? И как тези държави ще се държат оттук нататък?

В навечерието на 5-годишнината от най-голямата вълна на разширяване на ЕС с 10 страни от Централна и Източна Европа, тези въпроси са анализирани в специално изследване на "Отворено общество". Докладът "Това вече е един различен "Източен блок"" беше представен във вторник, като основният му акцент е върху ролята на новите страни членки във формирането на политиките на ЕС.

Синдромът на времевата инерция

Макар, че влизат в ЕС две години по-късно, България и Румъния също са включени в изследването като последната, пета вълна на разширяването. Те също не правят изключение от общата тенденция да следват да приемат политики, а не да ги предлагат и създават. Според авторите на доклада това е плод на "синдрома на времевата инерция" и разкрива до каква степен е дълбоко вкоренен манталитетът на страна-кандидатка - навикът да слушаш, приемаш и прилагаш. И докато не се излязат от тази пасивност те няма как да се възпозват пълноценно от реалните възможности, които им предоставя това членство. От тези наблюдения следва и един от основните изводи на доклада - нуждата да се развиват по-ефективни умения за формулиране на позиции и налагане на виждания.

Изключението "Полша"

Основното изключение от "общото правило" е Полша, която успя да осъзнае своето значение и да прегърне ролята на регионален лидер, който създава и води коалиции от новите страни членки. А пример за успешен изход, когато обединени повечето от новите членки успяват да наложат своето виждане въпреки традиционната по-скоро скептична позиция на ЕС спрямо техните проекти, е победата на водената от Варшава коалиция от 9 нови страни-членки, която успя да извоюва по-благоприятни правила при съкращаването на вредните СО2 емисии. Именно климатичните въпроси, както и енергетиката, разширяването на Евросъюза, външната политика, икономиката и вътрешния пазар са приоритетите, зад които застават новите членки и по които са склонни да излязат на моменти от пасивната си позиция и да въприемат ако не водеща, то поне  възпираща позиция по отношение на прокарваните от ЕС решения. А при внимателно анализиране на позициите им става ясно, че ако от тези страни зависеше бъдещето на  ЕС, то тогава той щеше незабавно да приеме Лисабонския договор, да приеме Хърватия и Сърбия "в рамките на няколко месеца", да търси още разширяване на Изток, да преследва по-либерална политика на икономическо развитие и да гледа на НАТО като на решение на въпросите на европейската отбрана и сигурност.

Няма "Нова Европа"

Поведението на новоприетите страни разбива тезата за съществуването на "Нова Европа"; няма го и митологизираното противопоставяне със "Стара Европа". Има обаче "група на новите страни членки", чиито конфигурации варират като обединяващият принцип не е ценностен, а този на общите интереси. България се самоусеща като част от клуба на новите и малките страни. В търсенето на подкрепа тя е превърнала в любим партньор Германия, която е заместила Великобритания след дългия и интензивен период на добри взаимоотношения с Лондон, които белязаха предприсъединителния период, когато Лондон се беше превърнал в опора и ментор за София. Колкото до Франция - бившият премиер Доминик дьо Вилпен оглавява борда на съветниците на премиера Сергей Станишев, но от гледна точка на настоящия политически контекст този факт не е особено благоприятен за връзките на България с френското правителство предвид факта, че дьо Вилпен и президента Никола Саркози са скарани, убедени са авторите на доклада. 

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче