Evropa.Dnevnik.bg

Докато лидерите на "сивата зона" между Русия и ЕС се събираха за среща на върха с ЕС в Прага, вниманието се фокусираше върху това дали ЕС ще се срещне с неудобни фигури като беларуския президент Лукашенко. Но има един въпрос, който тревожно се подминава - влиянието на ЕС в собствения му заден двор се изпарява, докато т.нар. Източно партньорство се мята от криза към извънредно положение и затъва в най-лошата политическа и икономическа ситуация и състояние на сигурността в района от края на студената война насам.

ЕС формално даде старт на Източното партньорство на срещата в Прага като допълнение на неговата Политика към европейските съседи. Но срещата идва в лоши времена. ЕС и съседите му са превзети от икономическа криза и растящата сянка на взаимно недоверие и умора, помрачаващи отношенията помежду им. Много лидери от ЕС се мръщят на перспективата да споделят обща платформа с някои от не дотам демократичните лидери на Изтока. Но подобни настроения пропускат най-важното - ако Молдова беше като Естония или Украйна като Полша, нямаше изобщо да има нужда от Източното партньорство.

Отношенията на ЕС със съседите му постигнаха много от началото на Политика към европейските съседи през 2003г. Днес всички източни съседи - с изключение на Беларус - търгуват повече с ЕС, отколкото с Русия. Преди десетилетие това бе немислимо. Независимо от тези икономически тенденции, ЕС губи политическото си влияние на Изток. През последната година ЕС не успя да попречи районът да затъне още по-дълбоко в авторитаризъм и нестабилност.

С Политиката към европейските съседи ЕС обеща да помага за изграждането на "обществени институции от западен тип" и да премоделира източните икономики чрез съответни споразумения за свободна търговия. Но "меката" сила на ЕС е бавна сила, а дългосрочната визия лесно се отхвърля от кратосрочните кризи. Войни, енергийни шокове или фалшифицирани избори пречат усилията на ЕС да пуснат корени в района. Но ЕС също така изостава с действията си защото мнозина негови членове не са убедени, че съюзът трябва изобщо да води някаква значима политика или не желаят да я подкрепят.

Кризите в източните съседи на ЕС - от войната през август в Грузия, през януарският газов спор в Украйна до следизборното насилие в Молдова - оставиха тези съседи с малцина приятели в ЕС във възможно най-неподходящото време. Защо на Европа да й пука за тях и да им предлага незабавна помощ?

Кризите в политиката, икономиката и сигурността в района директно засягат европейските интереси. ЕС просто е твърде зависим от съседите си, за да си позволи да ги игнорира. Последните кризи при тези съседи поставиха под напрежение вътрешната солидарност в ЕС и отношенията с Русия. Те засегнаха и икономиката на ЕС. До неотдавна европейските компании печелеха много добре от огромните търговски дисбаланси с източните си съседи (с изключение на изнасящият петрол Азърбайджан). От гледна точка на сигурността всякакви разговори за нова архитектура на сигурността в Европа и подобряване на отношенията в този сектор с Русия могат да бъдат прекъснати от кризи в тези източни съседи. За ЕС е по-лесно и по-евтино да инвестира в дипломатическа и икономическа подкрепа на държавите в криза преди да спрат техните крехки усилия за изграждане на държави.

За да избегне една по-несигурна Европа, ЕС трябва да допълни дългосрочните си цели с краткосрочни политически действия в източните съседи. Романтичното усещане за съобщност не е достатъчно да произведе ефективна политика. ЕС трябва да излезе с много по-конкретни предложения към тези държави и да спре да претендира, че единствената движеща сила на политиката на съюза е неговата привлекателност. Политиката към европейските съседи не е филантропия, а служи за постигане на коркретни европейски интереси в сигурността, икономиката и политиката.

За да постигне тези цели, ЕС трябва да отправи атрактивни оферти и след това да прилага стриктни изисквания. Като последица от форума в Прага за източното партньорство трьябва да последват срещи на ниско равнище с министрите на вътрешните работи за обсъждане на имиграцията, визите и борбата с тероризма. Следващата Европейска комисия трябва също така да включи специален еврокомисар за добросъседските тоношения. ЕС би трябвало още да опита да интегрира Украйна и Молдова в европейския енергиен пазар. ЕС трябва да стори и доста повече за изграждане на демокрацията, тъй като плъзгането към авторитаризъм и в сърцевината на много от кризите в района.

Източните съседи се нуждаят от незабавна и фундаментална подкрепа за предовратяване на кризи. С политиката си, почти изцяло основана на дългосрочни ангажименти, ЕС е застрашен не просто от завръщане към разделена Европа, но и от разпростиране на нестабилността през границите му, когато съседите му рухват. И подобно на САЩ и Мексико, отварящата се пропаст между различните стандарти на живот, добро управление и върховенство на закона неизбежно ще прелеят през границите.


*Заглавието е на "Дневник", оригиналното заглавие е "Да избегнем нова Желязна завеса"

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче