Evropa.Dnevnik.bg

Марк Грей, говорител на Европейската комисия

През февруари нарекохте междинния доклад рентгенова снимка и казахте, че диагнозата за България предстои. Каква е тя?

- Има положителни стъпки, важно е това да се признае. На експертно ниво виждаме желание за работа, за реформа. Същевременно трябва да признаем, че има структурни проблеми, които трябва да се решат. Очевидно е за нас, че обществото в България вижда една твърде бавна съдебна система; очевидно е, че по определени случаи има външна намеса в работата на съда. Тези въпроси трябва да се решат.

Преди всичко посланието на комисията днес е, че България се нуждае от политически консенсус, политически ангажимент за реформа. В едно изречение - има стъпки напред на експертно ниво, отделни хора показват с работата си, че промяната е възможна, но трябва и политически ангажимент, за да се случи нещо.

Това е критика, която комисията повтаря трета поредна година. Ако липсата на напредък е толкова очевидна, каква е ползата от механизма за сътрудничество между вас и България?

- Механизмът показва, че работи. Спомнете си, че в последните три години имаше моменти, в които страната вървеше назад, в посока обратна на реформите. Много пъти България правеше стъпка напред, а след това - две назад. Механизмът е предпазителят, който връща страната обратно по пътя на реформата в правосъдието и вътрешните работи и не й позволява да се връща назад. Затова смятаме, че той трябва да продължи. Неговата работа ще бъде завършена тогава, когато правителството - което и да е то, изпълни ангажиментите си. Така че в ръцете на българските власти е колко време ще продължи наблюдението.

В края на годината комисията губи един инструмент за натиск върху България, който беше много ефективен, макар никога да не беше използван - предпазната клауза в областта на правосъдието. Как ще запазите натиска без тази санкция?

- От известно време комисията смята, че няма условия за задействане на клаузата. Тя изтича в края на годината. Нека си припомним какво представлява клаузата - непризнаване на решенията на българския съд в гражданското и криминалното право. Това би се отразило на всички европейци, които търсят правосъдие в България. Вярваме, че няма нужда от предпазна клауза.
Механизмът сам по себе си осигурява натиск - на всеки шест месеца правителството е обект на наблюдение и оценка не само от Европейската комисия, но и от българските медии. Това е ясен сигнал, че механизмът е работещ инструмент.

Обмисляте ли да въведете нови инструменти, подобни на предпазната клауза?

- На този етап механизмът за наблюдение ни дава всички елементи, за да бутаме напред процеса на реформа в България. Нека обаче не забравяме, че комисията не може да извърши реформата. Това е отговорност на българските власти. Ние днес им дадохме 21 конкретни препоръки за мерките, които да изпълнят през следващата година.

Тези препоръки реверанс към новото правителство ли са?

- Препоръките ни не са политически, а само отражение на коментарите на българските власти от последната година, че им трябва яснота какво очакваме да свършат. Затова в доклада си комисията посочи къде са проблемите и препоръча как да се решават.

За мнозина докладът е по-мек от критиките преди година. Смяната на властта в България ли се отрази на тона?

- Винаги я има тази игра - дали е по-мек, по-твърд, по остър…, докладът не се влияе от политическия процес. Комисията не влиза в игрички за подмяна на оценките си по политически причини. Докладът е писан по същия начин както и в предишните години и вярваме, че коментарите в него са обективни и честни.

Докладът е най-критичен към политическата класа, която според него няма воля и стратегия за реформи. Сега, когато класата се сменя, имате ли индикации, че това ще се промени?

- Няма да коментирам вътрешни политически процеси, както и дали дадена партия е прореформаторска или антиреформите. Което и правителство да управлява, то би трябвало да знае какво да прави. Днес комисията отново поясни какво е нужно. Ще работим с всяко правителство, за да се случат нужните промени.

Няколко страни членки настояваха за по-строги мерки, включително задействане на клаузата. Как ще ги убедите да приемат доклада ви без исканите от тях конкретни санкции?

- Нека изчакаме дебата по доклада между страните членки в Съвета. Важно е да се четат не само медиите, но и детайлите от техническата ни оценка, за да се разбере каква е оценката ни и защо е такава. Комисията вярва, че без механизма за наблюдение днес ситуацията щеше да е доста по-различна. Нямаше да има стъпки напред. Сега те са по-малки, отколкото ни се иска, но дори и малкият напредък щеше да липсва без механизма. Той кара процеса на реформи да не спира.

Докладът показва ясно и с примери, че България има затруднения да изпълни основополагащия принцип на ЕС - правово управление. Прави ли се оказаха политиците, дипломатите, експертите и журналистите, които твърдяха, че страната не е готова за членство?

При присъединяването на България към ЕС имаше единодушие между страните членки и в Европейския парламент, че страната е готова за членство. Имаше и консенсус, че макар да е готова, трябва да изпълни определени ангажименти. Това правим днес - оценка на изпълнението им и преглед на оставащата работа.
България ще има важен принос в ЕС. Членството не е просто ЕС да помага на България. Страната ви ще изиграе много важна роля и вярваме, че членството й може да бъде успех.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче