Evropa.Dnevnik.bg

Ирландското "да" на договора за реформа на Европейския съюз може да даде на балканските народи надежда по лъкатушния им път към членство в Европейския съюз, но възраждането на етническите деления и ксенофобията в региона напоследък може да постави нови препятствия. Резултатите от референдума в събота показаха, че повече от две трети от ирландските гласоподаватели подкрепят Лисабонския договор на ЕС, който определя правилата за устройство на 27-членния блок и се смята за стъпка към въвеждане на ред в къщата, преди да бъдат приети нови обитатели в нея.

Много страни искат да се присъединят към групата, включително шестте сравнително бедни страни на Балканите, но всички те трябва първо да изпълнят пакет от строги икономически, политически и социални стандарти. Досега Хърватия е напреднала по пътя към членство, Черна гора и Албания са подали молби за получаване на кандидатски статут, а Сърбия и Босна се надяват да го направят скоро. Македонските надежди бяха спънати от разпалването на етническо напрежение.

"Едно "да" на ирландския референдум ще успокои вътрешните дебати (в ЕС), което бих казал, ще бъде добре за Балканите", каза представител на евросъюза преди резултатите да станат известни.

Но точно когато перспективите изглеждат подобрени, впечатлението се помрачава от мудното придвижване на реформите, печалното състояние на икономиката и възраждането на насилието от миналото в региона. Политическите наблюдатели на Балканите бяха разтревожени от инциденти като фаталния побой над френски футболен фен в оживено кафене в Белград през миналия месец и отменянето от страна на правителството на гей парад в града поради заплаха от насилие от десни групировки.

Миналата седмица босненската Република Сръбска заплаши да излезе от общите правителствени институции заради задълбочаването на противоречията между двете административни единици, на които Босна бе разделена след войната. ЕС и САЩ свикват следващия петък специална конференция в Сараево за разрешаване на проблема. Босна получи повече от 14 милиарда долара помощ след войната от 1992 - 1995 г., най-жестокият въоръжен конфликт в Европа след Втората световна война, в който загинаха 100 000 души.

Особено обезпокоени от ситуацията са сръбските лидери. "Борбата против насилието е наш върховен приоритет, тя е по-важна от всичко, включително от европейската интеграция", каза президентът Борис Тадич пред репортери в четвъртък. "Виждам непрекъсната връзка между насилието през 90-те години и постоянното търсене на врагове в обществото."

Сърбия се радваше на икономически растеж и избра прозападно правителство през 2008 г. Но през последната година икономиката изпадна в рецесия с 23 процента девалвация на валутата и закриване на над 150 000 работни места. Въпреки че от членството в ЕС ги делят много години, очаква се от януари гражданите на Сърбия, Македония и Черна гора да получат право на безвизово пътуване в ЕС, привилегия, която жителите на Югославия имаха, но загубиха през 90-те години.
Ето защо гей парадът и ксенофобските инциденти дойдоха в "много деликатен" момент за Сърбия, каза Джуди Бат, експерт по отношенията между ЕС и Балканите от университета в Бирмингам. Изчерпването на търпението поради слабите изгледи за европейска интеграция поражда "сериозни основания за безпокойство за социалните последици от рецесията", казва тя.

В Македония етническото напрежение се разпали след публикуването на финансирана от правителството енциклопедия, която засегна местните етническки албанци, съставляващи една четвърт от населението, както и албанците в Косово и Албания. През 2001 г. в Македония се стигна до конфликт между етническите албанци и македонците, който бе прекратен от международната общност с мирен договор.

Един дипломат в Скопие заяви, че напрежението може да обърка плановете на Македония за членство в НАТО и получаване на дата за започване на присъединистелни преговори с ЕС. Досега основната пречка за определяне на датата бе проточилият се спор с Гърция за името на Македония. Етническото напрежение "напълно подкопава изгледите Македония да направи следващата крачка в посока към превръщането си в страна от Европейския съюз", смята Владимир Милцин, изпълнителен директор на институт "Отворено общество" в Македония. "Силите, които се опитват под различни предлози да държат региона вън от Европейския съюз, са още много мощни." Той уточни, че има предвид националистическите сили, някои от които предпочитат по-тесни връзки с Русия, отколкото с ЕС.

Въпреки реформите в областта на гражданските права и правосъдието на Балканите сътрудничеството с Международния трибунал за военни престъпления в бивша Югославия си остава най-важният тест за готовността за европейска интеграция. Най-голямото препятствие за Сърбия е това, че още не е успяла да предаде босненския сръбски генерал Ратко Младич на трибунала в Хага.

Общо взето, имиджът на страните, които искат да убедят ЕС да ги приеме на борда, е застрашен. "Нашият имидж, имиджът на Сърбия, е лош", каза Живорад Ковачевич, бивш кмет на Белград, лидер на политическа група "Европейско движение" в Сърбия. "Това е още един довод за тези на Запад, които никога не са вярвали, че Сърбия наистина се е променила и смятат, че по същество си остава същата Сърбия от времето на Милошевич." Интеграцията в ЕС няма да бъде постигната само с маркетинг, лобиране и пропаганда, каза той. "Трябва да има опора в реални промени."

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче