Evropa.Dnevnik.bg

Разделение между държавите членки намаляват шансовете Европейският съюз (ЕС) да избере своя президент и външен министър на срещата на върха в четвъртък тази седмица. Това заявиха европейски дипломати, цитирани от Ройтерс. Според европейското издание EUobserver срещата на европейските лидери може да бъде удължена и да продължи дори до неделя, ако е необходимо.

Белгийският премиер Ерман Ван Ромпуй е сочен като основния кандидат да заеме поста на първи президент на Евросъюза. Великобритания все още настоява Тони Блеър да получи поста, но Ван Ромпуй има подкрепата на Германия и Франция. Кандидати за поста от новите държави членки в момента са естонският президент Тоомас Илвес и бившият латвийски държавен глава Вайра Вика Фриеберга. Бившият ирландски премиер Джон Брутън пък заяви днес, че той е подходящият кандидат за президент на ЕС.

Постигането на сделка за позицията на европейски външен министър се очертава като по-трудна задача, защото кандидатът трябва да бъде одобрен и от ЕП заедно с бъдещите еврокомисари през януари. Дипломати коментират, че няма никакъв консенсус за това кой ще поеме работата на външния министър.

Докато британският външен министър Дейвид Милибанд отрича да е заинтересуван от кариера на европейско ниво, за поста се спрягат италианците Масимо д'Алема, бивш премиер, и Джулиано Амато, министър на вътрешните работи. Естонецът Тоомас Илвес прояви интерес и към тази позиция, а Гърция предложи министъра на образованието Анна Диамантопуло.

Ако държавите членки не постигнат съгласие на срещата на 19 октомври, това ще бъде сериозен удар върху усилията на ЕС да укрепи своята позиция на световната политическа сцена.

"Все още има няколко дни. Не бих казала, че е пълна бъркотия, но все още няма споразумение", заяви на пресконференция шведският министър по европейските въпроси Сесилия Малмстрьом, цитирана от EUobserver.

"Ако ситуацията изглежда сякаш няма решение в четвъртък, от президентството зависи да оцени ситуацията", заяви Малмстрьом в отговор на въпрос дали срещата на върха може да бъде удължена до петък следобед. "Имаме петък, а има и събота, и неделя. Или може да направим почивка (в четвъртък вечер) и да се съберем отново (в петък). Но целта е да стигнем до решение в четвъртък вечер", обясни тя.

Шведският външен министър Карл Билд заяви, че не вижда причина защо да не бъде постигнато споразумение тази седмица. "Сега е времето за решение. По много начини ние сме в период на определяне на глобалната роля на Европа", смята Билд.

"Решаващо е да има разговори до четвъртък и да има решение в четвъртък или то ще бъде отложено", каза австрийският външен министър Михаел Шпинделегер пред репортери на срещата на външните министри от ЕС, която се провежда в Брюксел. "Ако няма споразумение, а в момента много неща, изглежда, са блокирани, тогава съветът трябва да продължи и в петък или решението вероятно ще трябва да бъде отложено."

Финландският външен министър Александър Стуб заяви, че според него не е вероятно европейските лидери да не успеят да постигнат съгласие за двете имена в четвъртък.

Все пак той поясни, че е постигането на консенсус е трудно и е възможно да се стигне до гласуване, въпреки че евроблокът се надява да го избегне. "Надявам се, че няма да се налага да стигнем до истинско гласуване, че накрая ще бъде постигнат компромис. Най-лошият сценарий би бил да не бъдем в състояние да номинираме никого в четвъртък", обясни той.

Премиерът на Швеция, която председателства ЕС до края на годината, Фредрик Рейнфелд ще продължи с телефонните консултации с останалите европейски лидери, отбелязва EUobserver.

Позициите на постоянен президент на ЕС, или т.нар. председател на съвета, и на външен министър се създават с Лисабонския договор, който ще влезе в сила на 1 декември. Договорът ще реформира европейските институции и ще облекчи процеса на взимане на решения. С документа се създава и европейска дипломатическа служба. Швеция провежда усилени консултации за определяне на това кой ще заеме постовете, но има малко време да удовлетвори изискванията на всички държави членки и Европейския парламент. Очаква се ЕС да избере президент от политическия спектър център-дясно, а външният министър да е социалист. Въпреки призивите жена да заеме една от висшите позиции в ЕС, никоя от кандидатките (бившият латвийски президент Вайра Вика Фриеберга, британският еврокомисар баронеса Катрин Аштън и французойката Елизабет Гигу) не се споменава като фаворит, коментира Ройтерс.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче