Повечето парламенти не са готови да използват правата си от Лисабонския договор

Европейската комисия (ЕК) е изпратила тази седмица писмо до националните парламенти на 27-те държави членки на Европейския съюз (ЕС), с което ги е информирала за техните увеличени правомощия съгласно Лисабонския договор. Това съобщи електронното издание EurActiv.

Treaty opens EU door to national parliaments

Le traité ouvre les portes aux parlements nationaux

В писмо до парламентите (отделно до всяка горна и долна камара в страните, в които има такива) председателят на ЕК Жозе Мануела Барозу и заместник-председателят на отиващата си Еврокомисия Маргот Валстрьом обясняват, че "новият договор признава централната важност на националните парламенти в демократичното устройство на ЕС".

За първи път "националните парламенти допринасят активно за доброто функциониране на съюза", пише в писмото. По този начин националните парламенти имат средствата да направят ЕС "по-демократичен и по-прозрачен".

В текста се посочва, че отиващата си Еврокомисия е била "силен поддръжник на увеличената роля на националните парламенти". В писмото са отбелязани 500 срещи на ЕК с национални парламенти между 2004 г. и 2009 г., както и "ентусиазираната реакция" на парламентите спрямо т.нар. "инициатива Барозу".

Този механизъм беше възприет след отхвърлянето през 2005 г. на Европейската конституция от Франция и Холандия. В рамките на механизма всички нови предложения и документи от консултации бяха директно изпращани до националноте парламенти, а те бяха "поканени да реагират, така че да се подобри процесът на формиране на политики".

От старта на тази инициатива през 2006 г. до края на 2008 г. парламентите са изпратили 368 мнения до комисията. От тях 84 са били пратени от Асамблеята на Португалската република, 53 – от френския Сенат, 39 – от германския Бундестаг, 33 – от британската Камара на лордовете, 23 – от парламента на Дания (Фолкетинг), а 22 – от чешкия Сенат.

Някои парламенти "изобщо не са готови за Лисабонския договор"

Статистиката обаче не разкрива пълната картина, обяснява представител на ЕП пред EurActiv. В някои случаи документите, изпратени от националните парламенти до ЕК, са съдържали информативно одобрение за дадено предложение.

Големият въпрос в Брюксел в момента е колко активно парламентите ще използват тези нови възможности, коментира EurActiv. Като цяло насторението сред официалните лица в ЕП е "можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие". С други думи, от парламентите зависи дали ще се възползват от новите правила, които стимулират участието им в законодателния процес на национално ниво, посочва изданието.

Някои парламенти са "много активно се подготвят" за промените, доакто други "изобщо не са готови за Лисабонския договор", заяви източник на EurActiv от ЕП.

Междувременно, ЕП и националните парламенти се подготвят как да официализират как точно ще комуникират след влизането в сила на Лисабонския договор. На 12 декември в Стокхолм ще се проведе конференция на председателите на парламенти от страните членки на ЕС. Те ще обсъдят как точно ЕП и парламентите ще си сътрудничат.

След срещата процедурните правила на ЕП ще бъдат променени, така че да включват резултатите от разговорите.

Процедура на "жълтия и оранжевия картон"

Според Лисабонския договор парламентите в държавите членки също ще имат право да се произнасят и да възразяват срещу законодателните предложения на ЕК. Това е т.нар. процедура на "жълтия и оранжевия картон".

Депутатите от националните парламенти ще могат да изпращат до председателите на Комисията, Съвета и Европейския парламент мнения за това дали законодателните проекти отговарят на принципа на субсидиарността. Той гласи, че ЕС може да се намеси с решения на национално, регионално или местно равнище, доколкото те допълват разрешаването на даден проблем.

Парламенти ще следят дали предложенията спадат в областите, в които ЕС има компетентност, или изземват компетентности от държавите членки. Една трета от националните парламенти ще може да покаже "жълт картон" на ЕК и да отхвърли законодателен проект, ако се нарушава субсидиарността. В този случай Комисията ще трябва да преразгледа проекта.

В случай че обикновено мнозинство от национални парламенти обаче продължава да отхвърля проекта, Комисията ще насочи обоснованото възражение до Съвета и Парламента. Тогава те ще решат въпроса. Тази е процедура е т.нар. "оранжева карта".

Писмото на Барозоу съдържа редица практични предложения за това как ЕК смята да подобри обмена на информация с националните парламенти:

* ЕК ще изпраще всички свои документи от консултации и проекти за законодателни актове на националните парламенти по електронен път. В същото време тези документи ще бъдат изпращани и до ЕП и/или Съвета;

* Проектите на законодателни актове, които попадат в обхвата да механизма за контрол на субсидиарността (т.е. всички проекти на законодателни актове в областта на споделените компетенции) ще бъдат от съпроводени от Придружително писмо (т.нар. transmission letter или lettre de saisine), което изрично ще споменава процедурата по Протокол 2 от договора и ще уточнява съответния краен срок;

* В края на всяка седмица ЕК ще изпраща напомняне за документите, които са били изпратени на всеки национален парламент в хода на предходната седмица. Ако не е получен документ от национален парламент и това ще окаже влияние върху крайният срок, упоменат в Протокол 2, ЕК ще постави нов краен срок в зависимост от случая, като ще има предвид съответното забавяне и ще информира по надлежен ред националния парламент. За всички останали национални парламенти ще важи първоначалният краен срок;

* За да отчете лятната почивка на националните парламенти, ЕК смята, че месец август не би трябвало да бъде взиман предвид при определяне на тези крайни срокове;

* ЕК приканва националните парламенти да разграничават в своите изказвания, доколкото е възможно, аспектите на субсидиарността от коментарите по съдържанието на предложението, както и да бъдат възможно най-ясни по отношение на техните оценки за съответствието на предложението с принципа за субсидиарността.