Evropa.Dnevnik.bg

Подборът за членове на Европейската комисия (ЕК) прилича на прослушване за "Евровизия" - кандидатите се изправят пред непредсказуемото и безцеремонно жури на евродепутатите, което рядко оставя "жертвите" си да минат лесно между капките. Скъсаните на изпита не са много, но пък записват безславно имената си в историята на европейската интеграция. В самото начало на поредното състезание за политически таланти, "Дневник" поглежда към миналите изслушвания и техните неочаквани обрати.

Всъщност, започващото в Европейския парламент (ЕП) изслушване на кандидатите за еврокомисари е едва четвъртото в историята на Европейския съюз. Евродепутатите получиха отговорността да одобряват Европейската комисия с Договора от Маастрихт през 1993 г. Малко по-късно, Европейският парламент сам си гласува правото да приеме състава на ЕК едва след като подложи на разпит всеки от кандидатите. Процедурата е заимствана от американския Сенат, който също гласува кандидатите за висши федерални постове след подробно изслушване.

Първи инфарктен опит

Комисията на Жак Сантер от Люксембург е първата, одобрена от евродепутатите по настоящите правила. През октомври 1994 г. Сантер обяви кандидатите за комисията си, предложени от страните-членки, и ресорите, които им предлага (дотогава ресорите също са се определяли от членките, без активното участие на председателя на комисията). Първите изслушвания датират отпреди точно 15 години, и са проведени по правилата, валидни и днес - всеки кандидат-комисар е разпитван от парламентарните комисии, които покриват неговия ресор.

Още тогава председателят на ЕК и екипът му се сблъскаха със серия от проблеми - Италия в последния момент изтегля една номинация, за да я смени с друга, а норвежкият кандидат за комисар е оттеглен, след като гражданите на страната му отхвърлят членството в ЕС на референдум през ноември 1994 г. Останалите кандидат-комисари също трудно получиха одобрението на Европарламента: шестима комисари бяха приети "с резервации", защото не давали ясни отговори, или заради "арогантно поведение". За да не бъде отхвърлена комисията му, Сантер светкавично промени ресорите на двама от  номинираните и лично се застъпи пред Европарламента за комисарите си в дълга реч. Комисията му бе одобрена със значително мнозинство.

Проди и скелетите в гардероба

Сантер и екипът му обаче подадоха оставка през март 1999 г. заради злоупотреба със служебно положение на няколко комисари, а начело на комисията застана италианецът Романо Проди. Неговият екип също издържа изпита на евродепутатите "на косъм". Основен отпор даде дясната Европейска народна партия, която протестираше срещу преобладаващо левия екип на Проди и заплаши, че ще отхвърли комисията му. На прицел попаднаха и индивидуални комисари, като португалеца Антонио Виторино и белгиеца Филип Бускан. Евродепутатите извадиха доста "скелети от гардероба" им - Виторино беше обвинен в участие в данъчни измами (заради което подаде оставка от португалското правителство, но беше оправдан от съда). Бускан пък беше замесен (също недоказано) в корупционен скандал като председател на валонската социалистическа партия. В следствие на натиска от евродепутатите, Проди назначи специален заместник-председател на ЕК, отговорен за отношенията и с парламента. Това смекчи дясната опозиция и донесе на екипа му одобрението на мнозинство от евродепутатите.

Рокади в 12 без 5 за Барозу

Наследникът на Проди - Жозе Мануел Барозу (който през 2009 г. беше избран за втори мандат) беше изправен пред още по-големи затруднения през 2004 г. Номинираният за еврокомисар от Италия - Роко Бутилионе, скандализира левите евродепутати с твърдата си опозиция срещу абортите и правата на хомосексуалистите. Въпреки че повечето му спорни изказвания датираха отпреди номинацията му, членовете на Европейския парламент предизвикаха Бутилионе с остри въпроси на изслушването, и го принудиха да повтори крайните си мнения. При последвалия скандал той беше отхвърлен от парламентарните комисии, които го изслушваха, а евродепутатите заявиха, че няма да одобрят комисията на Барозу, ако Бутилионе не бъде сменен. Италианското правителство беше принудено да оттегли номинацията му и да го смени с Франко Фратини.

Жертви на слуховете

Латвийката Ингрида Удре също не успя да се пребори за комисарски пост - неправителствени организации като "Прозрачност без граници" я обвиниха в нарушение на правилата за партийно финансиране в Латвия. Въпреки липсата на доказателства срещу нея, евродепутатите се обявиха против кандидатурата й, а Удре беше сменена от Андрис Пиебалгс. Той трябваше да получи ресора, определен за нея - данъчна политика, но непредвидено пое енергетиката, тъй като унгарският комисар Лазло Ковач не успя да убеди евродепутатите, че е подготвен за енергийния ресор. Ковач се раздели с него, но не и с комисията - той отговаряше за данъчната политика и митниците в първата комисия на Барозу.

Драмите в екипа на Барозу продължиха и при присъединяването на България и Румъния в началото на 2007 г. Малко преди това Румъния номинира за комисар Варужан Восганян. Кандидатурата му беше отхвърлена още преди да стигне до Европейския парламент, заради недоказани твърдения за сътрудничество на "Секуритате" и връзки със съмнителни бизнесмени. Восганян беше сменен с Леонард Орбан за по-малко от денонощие.

Историята показва, че изслушванията на еврокомисарите не преминават без напрежение, а слуховете и недоказаните обвинения срещу кандидатите изиграват почти толкова голяма роля, колкото и подготовката и политическите им качества. И този път промени в последния момент не са изключени - особено предвид опитите на новия Европарламент да налага волята си при всеки сгоден случай, от одобрението на Барозу до избора на президент на ЕС и върховен представител за външната му политика. А в следващите пет години по-сгоден случай едва ли ще има – предстоящите седмици са звездния миг на Европарламента, в който медиите и обществеността ще следят с най-голямо внимание всички настроения и изказвания на евродепутатите по адрес на кандидат-комисарите. Изненадите и обратите ще са в най-добрите традиции на жанра "политическа Евровизия".

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче