Световната икономическа криза принуди редица държави - членки на Европейския съюз (ЕС), да съкратят бюджета си за образование. Това се случва в момент, когато съюзът се опитва да осигури ръст на икономиката и поставя образованието в центъра на новата икономическа стратегия, съобщи
EUobserver.
Испанският министър на образованието Анхел Габилондо, чиято страна е начело на ротационното председателство на ЕС, призова образованието да бъде поставено "в сърцето" на следващата десетгодишна икономическа стратегия ЕС-2020. Тя трябва да замени Лисабонската стратегия, която изтича тази година, и се очаква да бъде приета от европейските лидери през юни.
Въпреки това засегнати от кризата, европейските икономики орязаха публичното финансиране за образованието или поставиха по-високи изисквания за същите пари. Това предизвика недоволството на академичните среди в блока, които заплашиха с масови протести и призоваха за открит дебат по въпроса за финансирането на висшето образование сега и до края на кризата.
Латвия например предприе сериозни бюджетни съкращения за 34 висши учебни заведения в страната, като отряза 50 процента от парите, предвидени за висше образование тази година. Страната с население от 2,2 милиона души се сблъска с най-дълбоката криза в целия Европейски съюз, като отбеляза 18 процента спад в икономиката си за миналата година за разлика от двойния ръст, отчетен година по-рано.
Унгария, Италия, Литва и Полша се сблъскаха със съкращения в бюджета, докато в Австрия бяха изоставени обещанията за увеличаване на парите за висшето образование. Финансирането за университетите в Ирландия беше по-малко с шест процента през изминалата година, а през тази ще бъде намалено с 10 процента.
Томас Естерман от Европейската университетска асоциация (ЕУА) обяснява пред EUobserver, че макар че парите за образование в богатите северни страни да не са намалени, там ще се изисква повече за същите пари.
Други страни членки посрещнаха кризата с по-високи инвестиции за висшето образование. Франция увеличи публичното финансиране за своите университети, докато Испания увеличи стипендиите. Германия създаде пакети за икономическо стимулиране, а Великобритания вложи 71 милиона евро в "Инвестиционен фонд за икономическите предизвикателства" (Economic Challenge Investment Fund), за да помогне на университетите да отговорят подобаващо на нуждите на работодателите.
Въпреки това самата Англия е предприела съкращаване на бюджета с над 500 милиона евро за академичната 2010-2011 година, показват данни на Финансовия съвет за висшето образование в страната.
Някои виждат във финансовата криза шанс за увеличаване на частните инвестиции във висшето образование в Европа. Въпреки това Естерман е на мнение, че публичното финансиране не може да се замени с частно. Той се аргументира с факта, че единствено публичните финанси могат да гарантират цялостта на изследванията и иновациите в Европа.
Андреас Шлайхер, съветник по образованието в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в Европа (ОИСР), смята, че правителствата биха спечелили, ако похарчат повече пари за образование, защото проучванията показват, че инвестициите в образованието носят големи икономически и социални ползи.
Орязването на парите доведе до студентски протести заради завишените стандарти, повечето курсове и по-високите такси в университетите. В края на миналата година имаше студентски демонстрации в Австрия, Германия и Швейцария, а стотици студенти се събраха на протести пред ключови факултети на университета в Копенхаген по-рано през февруари.
Европейският студентски съюз призова реформите в стратегията ЕС-2020 да бъдат обвързани със сериозни реформи във финансирането на висшето образование, така че да се гарантира, че то няма да бъде зависимо от променливото публично финансиране, но ще има и непрестанен приток на ресурси.
В същото време организацията изказва отрицателно мнение за идеята висшето образование да се регулира на принципа на свободния пазар, каквито са преговорите в Световната търговска организация (СТО) или Общото споразумение за търговия с услуги (GATS). Това ще ограничи достъпа на потенциални студенти до висше образование и самото образование ще престане да бъде публична отговорност.
Дебати и конференции за бъдещето на европейското образование
Финансирането и реформите в европейските висши учебни заведения ще са основна тема в европейския дневен ред тази година. Парламентарната комисия по образованието към Европейския парламент организира изслушване на тема "Европейските университети – предизвикателства и решения".
Френските студентски организации поканиха европейската академична общност в Сорбоната, за да дискутират и предложат европейски проект за висшето образование в светлината на процеса в Болония за хармонизиране на европейското висше образование.
Испанското председателство ще бъде домакин през април на конференция в Мадрид на тема "Интернационализация на висшето образование", докато ЕУА организира, също през април, конференция за разнообразяване на финансирането за европейските университети. |
Търсене
Търсене
Към началото
за ползване. Уеб разработка на
Антоан
НеутралноДоцентка, преподаваща руски език, съобщава пред студентите:
- Колеги, ръководството на висшето училище одобри проекта ми за едноседмичен летен курс по руски език в Халкидики, Гърция. Вие плащате 450 евро, а останалите 200 се поемат от училището.
Любознателен студент пита:
- А защо в Гърция, а не в Москва – поне ще практикуваме руския?
- Първо, защото внучката ми още не е била в Гърция, и второ няма като миналата година да ме питат в Москва: „Кой им е преподавал руски език, та на нищо не ги е научил?”
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.