Жул Кортенхорст: България може да стане център за производство и износ на слънчева енергия

© Дневник

Жул Кортенхорст, изпълнителен директор на Европейската климатична фондация



Могат ли европейските страни да променят енергетиката си така, че да са по-независими, по-екологични и по-конкурентоспособни? Жул Коренхорст смята, че да. Потърсихме изпълнителния директор на влиятелната Европейската климатична фондация за повече информация по темата при представянето в средата на април на проекта на фондацията "Пътна карта 2050", който анализира начините, чрез които Евросъюзът може да намали въглеродните си емисии с 80% в следващите 40 години. Кортенхорст е започнал кариерата си като консултант в престижния изследователски институт Мackinsey and Company. Той е работил в британско-холандския петролен гигант "Роял Дъч/Шел", включително и като управляващ директор на подразделението за България.


Могат ли европейските страни да променят енергетиката си така, че да са по-независими, по-екологични и по-конкурентоспособни? Жул Коренхорст смята, че да. Потърсихме изпълнителния директор на влиятелната Европейската климатична фондация за повече информация по темата при представянето в средата на април на проекта на фондацията "Пътна карта 2050", който анализира начините, чрез които Евросъюзът може да намали въглеродните си емисии с 80% в следващите 40 години. Кортенхорст е започнал кариерата си като консултант в престижния изследователски институт Мackinsey and Company. Той е работил в британско-холандския петролен гигант "Роял Дъч/Шел", включително и като управляващ директор на подразделението за България.


Какво ви стимулира да подготвите този проект и защо му сложихте такъв дълъг краен срок - до 2050 г.?
- Преди няколко месеца проведохме срещи с хора в Европейската комисия, които гледаха към следващия мандат на институцията и обмисляха приноса й към по-привлекателен сценарий за бъдещето. Те ни помолиха да помислим как може да изглежда това бъдеще.


А защо избрахме 2050 г. за срок на нашия анализ? В енергийния сектор времевите хоризонти за инвестициите са много дълги. Малко са нещата, които могат да се направят за десетилетие или две, при големите инвестиции се гледат ползите в следващите 30 - 40 години.


Затова решихме, че е важно да се мисли в дългосрочна перспектива. Но решенията е важно да започнат да се обмислят още сега, важно е да има политически условия за тях и затова очакваме конкретни действия от новата Европейска комисия.



Какво по-точно очаквате комисията да предложи на страните членки в енергийната област?
- Комисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер каза, че ще разгледа подробно нашите предложения и ще помисли как да ги използва в политическите си предложения. Нашите анализи са с отворен код и всеки може да ги разгледа. Очакваме, че повечето ни изводи ще издържат на проверката и ще бъдат подкрепени от Еврокомисията.


Не се ли опасявате, че подобни амбициозни и скъпи предложения ще бъдат посрещнати скептично от страните членки?
- Ако предлагахме рецепта, която да препоръчва да харчим повече пари за електричество или драматично да променим начина си на живот, или пък ако предложенията ни бяха спорни от технологична гледна точка - тогава отговорът би бил, че няма апетит за подобни идеи.


Но в действителност стратегията ни съдържа изводи, които са интересни за политиците. Показваме, че амбициозните цели за преминаване към нисковъглеродна икономика са технологично изпълними, достъпни на нормална цена и ще помогнат да намалим енергийната си зависимост от Русия. Почти всяка страна членка може да намери нещо интересно в доклада ни.


Какво би било интересно за България?
- Добре си спомням от чудесния период, в който живях в България, че това е слънчева страна. Една от перспективите пред България е да се развива като център за производство на слънчева енергия. Също така страната може да има важно място в енергийните връзки в Европа, но и в тези с по-южни страни, например Турция. Може да се помисли за енергийни връзки на Турция с Европа през България, например за пренос на енергия от слънце от този регион. Така че мисля, че за България има доста възможности.


Те обаче ще зависят от значителни инвестиции. Ползите ще оправдаят ли тези големи разходи?
- Най-важната първа стъпка е да се помисли за подобряване на енергийната ефективност. Спомням си добре, че в София енергийната ефективност, особено на сградите, невинаги е на необходимото ниво. Ако България съкрати разходи чрез енергийна ефективност и същевременно се развие като център за слънчева енергия, това би бил нов печеливш сегмент за енергиен износ на българската икономика.


Доколко е възможно стъпките, които описвате, да помогнат за реално намаляване на българската енергийна зависимост от Русия?
- Оценявам традиционно добрите отношения между България и Русия. Но в последните години виждаме, че енергийните спорове между Русия и Украйна доведоха до затруднения за България и други страни, например Румъния и Словакия. Нашият доклад сочи пътя към Европа, която е
по-независима и не трябва да внася енергия.


Това има две ползи - първо, че вече няма да се оказваме в средата на подобни спорове между Русия и Украйна, и второ, че ще намалим значително парите, които сега трябва да харчим за енергия от Русия и Близкия изток. И двете биха дали стимул за българската икономика и за европейската.

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай


За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах