Как износът спаси гръцките фабрики по време на кризата

Как износът спаси гръцките фабрики по време на кризата

© Reuters



Николаис Бакацелос, изпълнителен директор на Pyramis, един от последните оцелели производители на мивки от неръждаема стомана в Гърция, разказва, че трудно може да се справи с нови поръчки. Рекордно малък брой обаче всъщност отиват в гръцките кухни, пише "Ройтерс".


След като седем години се бореха с най-дълбоката рецесия през модерните времена, гръцките фабрики отново започват да работят с пълна пара. Намаляващите заплати водят до спад в производствените разходи, а възстановяването на еврозоната прави Гърция отново конкурентоспособна, или поне на международно ниво.


"Всичките ни действия се определят от износа", казва Бакацелос в завода си в Солун, едно от някогашните индустриалните ядра на Северна Гърция, където обаче много фабрики затвориха. "Гледаме голямата картина, а не малката", допълва Бакацелос.




Николаис Бакацелос

© Reuters

Николаис Бакацелос


Дългоочакваното възраждане на гръцкото производство наред със съживяването на туризма може да бележат обрат за цялата икономика.


Брутният вътрешен продукт отбеляза ръст за трето поредно тримесечие. В същото време Атина се надява да приключи международната спасителна програма следващата година след седем години надзор, орязване на заплати, съкращаване на разходи, приватизация и други реформи. Всичко това може би започва да дава плодове.


Активността в производствения сектор, който отговаря за около 10% от гръцката икономика, отбеляза ръст за шести пореден месец през ноември според Markit’s Purchasing Managers’ Index.


В Pyramis, сред чиито клиенти е и IKEA, износът почти се е удвоил след срива на гръцката икономика, а фирмата дори обмисля първата си отвъдокеанска фабрика в САЩ.


Как износът спаси гръцките фабрики по време на кризата

© Reuters


Благодарение на по-високите производствени цели през ноември производителите са наемали повече работници, и то с най-бързите темпове за последните две десетилетия.


Възможност в криза


Този обрат обаче ще отнеме време. След девет години рецесия между 2008 и 2016 г. гръцката икономика неминуемо се е свила с една четвърт.


През 2010 г. 80 000 фабрики са произвеждали стоки за страната. До 2013 г. броят им се е свил до 57 000 според последните данни на гръцката статистическа служба.


Ефектът от това е видим в покрайнините на Солун - някога процъфтяваща индустриална зона, а сега пустееща земя, обрасла с треви и осеяна с ръждясали съоръжения.


Решение


Бащата на Бакацелос създава Pyramis преди близо 60 години. Кризата обаче налага намаляване на разходите по заеми и на оперативните разходи, както и съкращаване на разноските за оборудване и заплати.


Когато Гърция бе на косъм от излизане от еврозонта и й бе наложен капиталов контрол през 2015 г., Pyramis трябваше да вложи парите си в девет дъщерни дружества в чужбина и да ги използва, за да плаща на доставчиците в брой, тъй като внася всичките си материали от Германия и Италия.


Когато вътрешният пазар се срина, най-голямото предимство на компанията беше това, че тя вече изнасяше, разказва Бакацелос.


По време на кризата оборотът се увеличи с 34%, а вътрешните продажби в момента представляват 16% от общите, спрямо 34% през 2008 г., допълни той. Фирмата изнася за всички континенти и през последните години е разширила дейността си в 15 нови държави.


Освен от износа, който в момента извлича ползи от силното световно търсене, по-конкурентните фирми са засилили позициите си на вътрешния пазар благодарение на елиминирането на конкуренцията, казва Никос Магинас, главен икономист в Националната банка.


Как износът спаси гръцките фабрики по време на кризата

© Reuters


През 2014 г. Pyramis, която може да произвежда повече от 2.5 милиона мивки на година във фабриката си в Солун, отвори втори завод за производство на гранитни и синтетични мивки в град Кукуш.


Фирмата нае 90 нови работници и иска да увеличи продукцията си там до 300 000 през 2020 г. от около 120 000 сега. "Може и да е имало криза в Гърция, но кризата създава възможности", казва Бакацелос.


Все още обаче е рано да се говори за дългосрочна стабилност за страната.


Безработицата продължава да бъде най-високата в еврозоната (около 21%), а националният дълг е 180% от БВП.


И макар всеки знак за растеж в частния сектор да се приема с ентусиазъм, много компании остават предпазливи за силата на възстановяването.

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 9985 Неутрално

    Това е хубаво, няма да седя и само да се вайкат.

  2. 2 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 5507 Любопитно

    Дневник, след като използвате името Солун, а не Тесалоники, защо наричате родното място на Смирненски "Килкис", а не Кукуш?

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  3. 3 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 1976 Любопитно

    "Брутният вътрешен продукт отбеляза ръст за трето поредно тримесечие. В същото време Атина се надява да приключи международната спасителна програма следващата година след седем години надзор, орязване на заплати, съкращаване на разходи, приватизация и други реформи. Всичко това може би започва да дава плодове."
    ==============
    Дори и тенденцията да се обръща, рано е за празнуване или оставяне на Гърция без надзор. Ще каже ли някой с колко е спаднал гръцкият дълг, та се пишат такива успокоителни думи?

    Еретик
  4. 4 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8691 Неутрално

    Значи могат да почнат да си погасяват дълговете, а те чакат на нови спасителни програми.

  5. 5 Профил на liubo...otdale4
    liubo...otdale4
    Рейтинг: 807 Неутрално



    Кхм. Работливи гърци ???






За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах