Evropa.Dnevnik.bg

На мене една магистратура в Копенхаген, ми излезна близо 10 хил евра.

Обучението е безплатно, но стандартът на живот е един от най-високите в света! Намирането на работа е много трудно, ако не говориш датски, така че безплатното обучение не компенсира множеството други разходи. Например: капучино в кафенето струва 35 крони, което се равнява на приблизително 10лв., сами си направете сметка за всичко останало. Това не означава, че е невъзможно да се учи в Дания, но всеки трябва добре да пресметне дали инвестицията си заслужава в неговия/ нейния случай.

абе "just" не се говори така - Безплатно. Може да няма такса в съответния университет, но пребиваването на един българин там не е безплатно. Дори пътуванията България-Дания трябва да се имат предвид.
Жената пита - каква е годишната издръжка на един студент (квартири, транспорт, хранене, книги и учебници и други неща)
И някой да го каже от собствен опит (записвайки си всеки разход в тефтерчето) , а не от прогнозни изчисления.
Разбира се, всеки се шири различно и може разликата между двама да е голяма, но все пак има някакъв ориентир.

До коментар [#1084] от "author":

Скъпа Дива Селянка, по груба сметка обучението в Дания е БЕЗПЛАТНО. По принципно където и да учи човек има разходи за квартира, ток, транспорт, храна, било то и в София, Варна и тн... Тук живота е скъп но се компенсира с добри заплати (13 евро/час) и вместо да обикаляме кафетата по цял ден работим за да живеем нормално. Ако още искаш да сравняваш, сравни нивото на живот в България и Дания и сметката ще е повече от ясна.
Като говориш за българското образование има в предвид, че то не струва. В Дания, като цяло и цялата нормалната част на Европа не се правят „дарения“ за влизане в учебно заведени, както и за завършване. Ние просто се трудим за своите дипломи. Може би и заради това те имат реална стойност на пазара на труда.
Това е инвестиция, която се възвръща в дългосрочен план.

Както уважаемият състудент Йонко Борисов спомена, в Дания може човек нормално да преживява без проблем и същевременно да обръща достатъчно внимание на образованието си.

Проблемът, който аз наблюдавам е че, когато хората дойдат тук фокусират вниманието върху факта не да преживяват нормално, а да изкарват пари. В този смисъл, идването им тук става на основа - работа, не на учене.

Не са 1 или 2 случаите, където хора просто затъват в университета, защото губят интереса си в академичната среда, поради факта, че спокойно изкарват по 1000 - 1200 евро на месец като склададжии в най-големия в Дания супермаркет.

В такъв момент забелязвам, че хората се подлъгват и започват да се чувстват добре, тъй като успяват да задоволят нуждите си и си задават глуповатия въпрос: " Защо да уча, като сега изкарвам добри пари, мога да си позволя да излизам, да харча - пълен кеф?"

В едно съм убеден, пробивните и умните успяват дори и в Танзания. Работя по специалността си с много солидно използване на статистика и излесдователски методи при заплата от 23.80 евро/час. Отделно работя и в друга компания, която е в сферата на услугите и в нея работят изключително и само датчани. Фактът, че съм от България не повлия по никакъв начин.

Тоест, това, което искам да кажа е че хората ценят умения и качества, а не произход и лик. Ето защо никога няма да приема коментарите на хора, които казват няма работа, датчаните са тъпаци, не ми дават смени в склада и т.н. Който търси и знае как да си следва целите - успява, който не, остава със склададжийско мислене за цял живот...

Това е от мен...