Evropa.Dnevnik.bg

Когато отивате да учите в чужбина, искате да знаете за здравните застраховки, какви възможности за намиране на допълнителна работа има; как се намира квартира и какви са отношенията с хазяите; какви възможности за кариерно развитие или адаптиране към новата обстановка предлага избраният университет...

"Европа. Дневник" започва да търси отговори на тези въпроси за университетите в Европа в рамките на проекта "Разкажи ми за "там" към рубрика "Образование". Идеята и реализацията на проекта са на студентката от университета в Бирмингам Теодора Бързакова. Тя ще събира информация от първа ръка сред българите, учещи в чужбина, за да направи удобен справочник за всички, които са решили да продължат образованието си извън България.

Всички статии от поредицата "Какво е да си студент в чужбина"
---

В този материал четете за Владимир Панов, който е на 24 години и тази година завърши университета INALCO, департамент по "Международни отношения".

Къде учиш? Харесва ли ти?

- Уча в Париж.

Самият град хубав ли е? Разкажи ми нещо типично за него.

- Има и хубави, и лоши страни. Веднъж като се снимаш пред всички паметници и се превръща в рутина. Постепенно започваш да виждаш само неприятните неща – хилядите просяци, мръсотията, претъпканото метро.

Кои бяха най-трудните ти моменти през първата година?

- Работата на черно – зле платена и в лоши условия, но тогава нямах избор. Също и борбата с френската администрация, всичките документи, които губеха, и безкрайните опашки по няколко часа, без да си сигурен дали няма да ти затворят гишето под носа, понеже трябва да пият кафе по спешност. Да не пропусна и търсенето на жилище, което става все по-трудно и по-трудно, имайки предвид безбройните гаранции, които изискват хазяите – добра заплата, лице, което да гарантира, че ще си плащаш наема, данъчни оценки и т.н.

Можеш ли да дадеш полезна информация относно застраховки, транспорт, работа?

- Здравната застраховка е включена в таксата за университета, а допълнителната е много евтина. Като цяло здравната им система е много удобна. Веднъж осигурен, почти всички медицински услуги са безплатни, както и лекарствата в аптеките.

Колкото до работата - на половин работно време паралелно с университета винаги ще се намери – ресторанти, телефонни оператори, хотели. Това са сектори, които винаги търсят работна ръка – особено сред чужденците, които често са готови да работят на минимална работна заплата.

Университетът помага ли ти? Има ли кариерни центрове, ориентировъчни клубове?

- От моя университет не съм получил абсолютно никаква помощ. Първият семестър премина в гадаене какви документи трябва да се попълват за записването, къде да се подават, как да се запишеш за изпитите и т.н. Имайки предвид, че тук няма входни изпити, една трета от студентите прекъсват още в края на първия семестър и никой не се интересува от това да задържи някой студент.

Във Франция не се взима предвид това, че си чуждестранен студент. Третират те наравно с французите, което е добре, от една страна, защото те задължава да научиш добре езика – тук английски никой не говори.

Кариерни центрове има, но информацията, която дават, често е обща и неясна.

Хората как сe отнасят към чужденци?

- Не са особено дружелюбни към чужденци, но винаги ще се намерят други чужденци, които да са симпатични с тебе (особено имайки предвид, че 1/3 от населението на Париж е от чужд произход, така че няма страшно). Французинът гледа отвисоко на всички нефранцузи, а особено на тези извън Европейския съюз (имайки предвид, че за много французи България е част от Съветския съюз или някъде из Централна Африка).

Има ли много българи? Помагате ли си?

- Има много българи, но не поддържам близки връзки с повече от 3-4. Да, с тях си помагаме, но за останалите не мога да кажа. Не се движа в тези среди поради простата причина, че нито в университета, нито на работа има българи.

Ученето ли е повече или купонът? Излизате ли много?

- Ученето никога не ми е било в повече – хуманитарните факултети са, общо казано, най-"леките" във Франция. Но в съчетание с работа докъсно купонът също не е приоритет. Все пак за излизания за по едно кафе винаги се намира време поне по 1-2 пъти седмично.

Какво мислиш да правиш, като завършиш?

- Завърших и през септември, живот и здраве, се връщам да работя в България.

Споделете и вашите впечатления от университети в чужбина на evropa@dnevnik.bg. Възможности за стажове, магистратури и стипендии в Европа може да намерите в рубрика "Образование".

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче