Evropa.Dnevnik.bg

Когато отивате да учите в чужбина, искате да знаете за здравните застраховки, какви възможности за намиране на допълнителна работа има; как се намира квартира и какви са отношенията с хазяите; какви възможности за кариерно развитие или адаптиране към новата обстановка предлага избраният университет...

"Европа. Дневник" започва да търси отговори на тези въпроси за университетите в Европа в рамките на проекта "Разкажи ми за "там" към рубрика "Образование". Идеята и реализацията на проекта са на студентката от университета в Бирмингам Теодора Бързакова. Тя ще събира информация от първа ръка сред българите, учещи в чужбина, за да направи удобен справочник за всички, които са решили да продължат образованието си извън България.

Всички статии от поредицата "Какво е да си студент в чужбина"
---

В този материал четете за университета в Шефилд, Англия, представен от Петър Бояджиев, който учи там маркетинг и реклама.

Къде учиш? Харесва ли ти?

Шефилд, Англия. Много субективен въпрос. Понякога да, понякога не.

Самият град хубав ли е? Разкажи ми нещо типично за него.

Малко градче, ако погледнеш центъра му. Води се 500 000, но имаш усещането, че е много по-малко. Типичното е, че има два университета и се води студентски град, пълен с живот и нощни забавления. Освен това има и много зеленина.

Кои бяха най-трудните ти моменти през първата година?

Директен въпрос... Бих казал липсата на приятелите и семейството от България. Това е.

Би ли дал полезна информация относно застраховки, транспорт, работа?

Принципно там си застрахован като студент и член на ЕС.  Лекар ти назначават, но досега не съм имал нужда. Някои хора казват, че всичко ти е безплатно като лечение, други не.

Относно работа има много да се каже. Но накратко - трябва да се работи, освен ако не си много богат. Такъв тип опит винаги помага за в бъдеще, а и се чувстваш добре, като ти дойдат седмичните по банката. Бутай се още от начало по барове, клубове, ресторанти или пък всякаква работа по различни департменти в самото уни. Примерно за 2-те години работих като кетъринг (барман/сервитъор на различни места) със собствено време, т.е., когато си поискам, и бях гайд по време на "въвеждащите дни" в унито. Но трябва да се знае, че парите никога не стигат. Затова работя и харча паралелно.

Университетът помага ли ти? Има ли кариерни центрове, ориентировъчни клубове?

Стига да искаш, помага. Има всичко – www.shu.ac.uk

Хората как сe отнасят към чужденци?

Там всички са чужденци. Да, почти единствен съм международен в моята група, но на никого не му прави впечатление. За Шефилд говоря, сега ако отидеш в предградията на Лондон, не мисля, че ще е същото.

Има ли много българи? Помагате ли си?

Вече има доста българи, лесно се намирате, даже се надушвате. Доста често, колкото можем естествено, се виждаме и си готвим, веселим, разказваме, празнуваме. Сега, дали си помагаме за ученето, не сме стигнали дотам...

Какво мислиш да правиш, като завършиш?

Мисля да работя там, където ми харесва. Нищо не е решено. Но има време, нещата ще се променят.

Споделете и вашите впечатления от университети в чужбина на evropa@dnevnik.bg. Възможности за стажове, магистратури и стипендии в Европа може да намерите в рубрика "Образование".

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче