Evropa.Dnevnik.bg

Европа.Дневник стартира поредицата интервюта "Какво е да си студент в чужбина" с българи, учещи в различни европейски университети. Целта й е да даде практична информация, свързана с ежедневните въпроси, с които се сблъсква всеки, който иска да продължи образованието си извън страната. Идеята за проекта е на студентката от университета в Бирмингам Теодора Бързакова. За намирането на контакти, съдейства сдружението с нестопанска цел Тук-Там, обединяващо българи, учили и работили в чужбина, които са се върнали или искат да се върнат в България.

Всички статии от поредицата "Какво е да си студент в чужбина"

Къде учиш? Харесва ли ти?

В момента завършвам магистратурата си: Design della Comunicazione, с други думи, реклама и дизайн в NABA, Nuova Accademia di Belle Arti, Милано. Промяната от изящни изкуства (бакалавърската ми степен) към реклама определено не мина без трудности и сътресения, но в това отношение може би точно Милано ми помогна най- много. Определено ми харесва. Честно казано от време на време и аз помрънквам малко относно някои недомислени и недоуредени моменти в университета, но научих доста за сферата, а и като цяло как функционира Италия.

В този материал Нели Меченска споделя впечатленията си от Милано и от Нова академия за изящни изкуства, където учи реклама и дизайн.

Самият град хубав ли е? Разкажи ми нещо типично за него.

Невероятен град, много обичан и много мразен както от италианци, така и от чужденци. Във всеки случай за мен е като остров – безкрайно различен от обграждащата го Италия, забързан, космополитен, наистина много мръсен , но пълен с изненади. Тук е мястото в Италия където има най-много работни места, най-високи заплати и най-голямо търсене и то във всички сфери, не само мода и дизайн. По време на модната седмица, Salone del Mobile и разпродажбите, градът се пука по шевовете както от феерични същества и модели, така и от зяпачи, продавачи на боклучки по улиците, студенти, наконтени баби и тук таме по някой "истински" миланец. Повечето италианци са с негативно мнение за Милано, тъй като не е типичният романтичен италиански град, като Флоренция или Неапол. Няма този куп от исторически забележителности и културни богатства и за повечето хора е хладно модерен. Но всъщност не е съвсем така, просто не се вписва в клишето.

Типично миланско.. предполагам тук е мястото на "aperetivo"-то. Всеки ден, обикновено от 6 до 9 вечерта, преди вечеря, ресторантчета и барчета предлагат нещо като мини щведска маса за клиентите си. Цената на питиетата е малко по-висока за сметка на безплатните мини пици, маслинки, прошуто, рулца, паста, ризото и всякакви други хапчици. Безкрайно пъстър свят. Хората пушат над чашите си с Mojito или Negroni и обсъждат деня си на типично италианските високи децибели. Кипи живот!

Кои бяха най-трудните ти моменти през първата година?

Като цяло мисля, че първата година мина сравнително леко с обичайните сътресения по търсене на апартаменти, намиране на нови познанства, разузнаване на улици, улички и пиаци. Лично мое препятствие беше и езиковата бариера. Програмата ми е изцяло на италиански и тъй като пристигнах тук след само два месеца уроци в София, успявах да разбирам всичко, но не можех да проведа нормален разговор. Естествено, в една среда, където всеки се стреми да покаже най-доброто от себе си, да "продаде" качествата си, нивото на езика, стилът и изразът са безкрайно важни. Чувстваш се все едно си бент, зад който напират тонове вода, а от другата страна се прцeжда само капчица. Но с усиля и инат всичко се постига! И само да отбележа – английският, който говоря от 11 години, не помогна много – тук изключително трудно се намират хора, които го говорят добре. Поне не в средите, в които сме аз и моите познати.

Стресираща е ситуацията и с медицинската помощ. Моят университет не осигурява на учениците си такава за жалост, а и не предлага особено голяма помощ при ходенето по мъките. Проблемът се състои в това, че тъй като България е част от Европейския съюз, не ни трябват предишните документи като визи, разрешителни за работа, учене и т.н. Поне така си мислех аз. Разбира се, обаче, нищо не е така, както изглежда и при най-малката нужда от рецепта за какъвто и да е медикамент човек се сблъсква с факта, че тази рецепта трябва да е изписана от личен лекар в Италия. Само че, за да имам този личен лекар, трябва да имам разрешително за престой или permesso di soggiorno... което уж не беше необходимо. И ето как започва да се ниже верига от малки бюрократични изисквания, задължения, печати, номерца и всевъзможни таксички.

Би ли дала полезна информация относно застраховки, транспорт, работа?

Като изключим болниците и лекарите от примера по-горе, не съм се сблъсквала с конкретни ситуации, които да са показателни. От гледна точка на транспорт, Милано е изключително добре организиран, три линии на метрото (строи се четвърта), почти всяка точка е лесно достъпна чрез трамваи, тролеи и автобуси. Такситата са доста соленички, особено на вечерна тарифа, така че, ако цената е от значение и не ви е страх от тъмното, ползвайте градски транспорт – метрото е до 1 сутринта, трамваите до 2, а има и автобуси, които са нон-стоп. Само дето е трудно на токчета weekend-a. Иначе, трябва да си призная, пробвах се да мина метър с билетчетата. Проработи известно време, докато не ми писаха 2 глоби. Не звучи сериозно, нали? Само дето всяка една е на стойност 35 евро и ако не я платя до 60 дни стават прекарасната кръгла сума 100. И, да, пращат ги в чужбина глобите, било то за билетчета или за превишена скорост – и това да си в Европа си има тъмните краски.

За работа се оплакват всички италианци... разбира се зависи какво търсиш. През двете ми години магистратура работех нощно време – в барове, клубове и ресторанти – сервирах или бях зад бара.. исках нещо абсолютно противоположно на академичния ми свят и живот, а и да си плащам наема. Това е безкрайно лесно да се намери в Милано, стига да си екстровертен, енергичен... абе – нощен тип. Относно "сериозната" ми работа – в момента търся стаж и направо ми присяда, виждайки заплатите за стажанти. Това е нормално, а и аз не мога да служа за достоверен източник, тъй като търся сравнително отскоро. Ще поживеем, ще видим. Като цяло знам, че работа има много, добри заплати – не толкова, и трябва труд, талант и доста късмет, поне в моята сфера. Но къде не е така? Оптимист съм.

На всички, всъщност може би главно момичетата, трябва да кажа "Milano ti fa male!" или "Милано вреди!" Панаир на суетата всеки ден. Не задължително в лошия смисъл. Това е място изцяло организирано да продава. И то всичко. Мода, стилове на живот, жени, мъже, бижута, вкуснотийки... каквото ти хрумне и то не непременно в този ред. Някога се усещам как ме наелектризира, а друг път как ме изпразва градът и хората.

P.S. Има страшно много комари през лятото!

Университетът помага ли ти? Има ли кариерни центрове, ориентировъчни клубове?

Откровено казано, не. Който се интересува от Италия, трябва да е подготвен, че много от нещата трябва да си ги направи сам. Тук организацията е посредствена. Може би впечатлението ми е повлияно от опита ми в Щатите, където всичко винаги беше под контрол, организирано и измислено... даже по лично мнение – прекалено измислено. Но ако идвате тук, заредете се с търпение и много упоритост. (И все пак е супер!)

Хората как сe отнасят към чужденци?

Хм, ще ми се да кажа, че го няма клишето за "Изтока", но ще излъжа. Хората си имат предразсъдъците, но младите са много отворени като цяло в преценките си. Малко от италианците са пътували в чужбина, а ако са ходили някъде, топ дестинацията е Барселона... не мисля, че трябва да коментирам сходството на двете държави. Във всеки случай, общителни и любопитни са, винаги канят за по бира или на аперетиво. Мисля, че всеки може лека по лека да намери средата си тук. И все пак, да отбележа – Милано не е Италия. Тук, макар и по-зaбързани и може би понякога по-груби, хората имат по-широк мироглед въз основа на многото контакти с чужденци, на икономическото си състояние и тн. Според мен, където и да отидеш извън дома си, винаги ще трябва да се доказваш малко повече от другите, но пък аз обичам предизвикателствата.

Има ли много българи? Помагате ли си?

В моя университет не сме много, най-вече защото самият той не е голям, а и защото изкуствата не са най-популярната ни сфера на изява. В Bocconi доколкото знам сме доста, но нямам много контакт с тях. Така или иначе, тази тема е много оспорвана като цяло и бих предпочела да се въздържа от отговор. Видяла съм и хубаво и лошо от нашенци. Живея с две българки и те са най-страхотните, това го гарантирам.

Ученето ли е повече или купонът? Излизате ли много?

И ученето и купона сам си го правиш. Аз мисля, че съм от хората, които правят и от двете по много. Работата е там, да си намериш компанията. Ученето ми е много, защото малко или много съм перфекционист от едно известно време, а и знам защо съм дошла. Но не мога без адреналин и Милано е градът за това. Винаги има какво да се прави. От концерти, през вечери на тъмно, караоке, опера (Миланската скала!!!), кино и театър, до картинг, клубове и импровизираните разходки до езерото Комо, Венеция или Геноа. Обожавам книжарниците и изложбите, модните ревюта, а също така – да придружавам съквартирантките си за сладолед в 11 вечерта (дъщеря съм на зъболекари, не питайте – не съм толкова фен на сладоледа, колкото на разходката).

Две от най-известните дискотеки са Hollywod и The Club, където може да се блъснеш в Dolce, Gabbana, или някой от този род, ако имаш късмет (или ако ги рапознаваш), но честно казано тези две места са винаги еднакви от вечер на вечер, а и като обкръжение. Хубавото, обаче, е, че винаги можеш да откриеш нещо ново. Покрай "несериозната" ми работата срещнах доста хора, видях доста места и доста пъти посрещнах слънцето. Заслужава си.. или може би заслужаваше си – сега съм в търсене на "сериозна" работа.

Какво мислиш да правиш, като завършиш?

Ами аз съм кажи-речи завършила.. и умирам от страх от реалния живот. Време е да се събудя от университетския си сън и да погледна остатъка от живота си. Успокоява ме една мисъл... по-скоро песен , която си спомням, че цитирах още в гимназията – Everybody’s Free (To Wear Sunscreen) на Baz Luhrmann:

"Don’t feel guilty if you don’t know what you want to do with your life…the most interesting people I know didn’t know at 22 what they wanted to do with their lives,
some of the most interesting 40 year olds I know still don’t".

Аз съм на 24.. малко не се вписвам в контекста на песента вече, но и тук ми помага:

"Don’t worry about the future; or worry, but know that worrying is as effective as trying to solve an algebra equation by chewing bubblegum. The real troubles in your life are apt to be things that never crossed your worried mind; the kind that blindside you at 4pm on some idle Tuesday".

Полезни връзки:

Nuova Accademia di Belle Arti;
Община Милано;
Квартири: www.kijiji.it
Нощен живот: www.milanodabere.it

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче