Какво е да си студент в чужбина: Университетът в Навара, Испания

Европа.Дневник стартира поредицата интервюта "Какво е да си студент в чужбина" с българи, учещи в различни европейски университети. Целта й е да даде практична информация, свързана с ежедневните въпроси, с които се сблъсква всеки, който иска да продължи образованието си извън страната. Идеята за проекта е на студентката от университета в Бирмингам Теодора Бързакова. За намирането на контакти съдейства сдружението с нестопанска цел "Тук-Там", обединяващо българи, учили и работили в чужбина, които са се върнали или искат да се върнат в България.

Всички статии от поредицата "Какво е да си студент в чужбина"

Къде учиш? Харесва ли ти?

В този материал Явор Андреев разказва за Публичния университет на Навара, Испания, където следва "Идустриално инженерство".

Буквално преведено, името на университета ми звучи като Публичен университет на Навара, или Universidad Publica de Navarra на испански. Университетът разполага с прекрасна нова и модерна база, включваща огромна библиотека със свободен достъп, където може да се ползват свободно компютри, както и да се намери всякаква необходима литература по изучаваните предмети. По време на сесиите там е доста трудно да намериш свободно място, защото испанците масово учат в библиотеката, просто там всичко е на едно място. Допълнително към университета има и доста добре оборудван спортен център, в който всеки може да намери нещо за себе си, а в целия кампус може да се ползва свободно безжичен интернет.

Самият град хубав ли е? Разкажи ми нещо типично за него.

Градът, където се намира университетът, се казва Памплона и е разположен в североизточната част на Испания, на около 70 километра от френската граница и на също толкова от Атлантическия океан и дори по-малко от най-близкия ски курорт. Той е и столица на областта Навара, която е една от най-богатите провинции на Испания, което прави и града малко по-скъп от средното. Иначе градът е едно прекрасно място с около 200.000 души население. Доста чист и уреден, като има и много културни и исторически забележителности, които си струва да бъдат посетени.

Несъмнено най-типичното нещо, което може да се каже за Памплона, е, че това е градът - домакин на ежегодните надбягвания с бикове, така известни по целия свят, та дори и у нас, или иначе казано, празненствата на Сан Фермин. От 6 до 14 юли, когато са празничните дни, градът е коренно променен, всичко и всички са в бяло и червено, официалните цветове на празника. В града пристигат огромно количество гости, като числото на обитателите му достига 1 милион. По време на тази една седмица буквално можеш да станеш свидетел на "пиянството на един народ", но всичко минава доста весело и миролюбиво, като се имат предвид размерите на събитията. Несъмнено само дори тази една седмица осмисля престоя там за цяла година.

Кои бяха най-трудните ти моменти през първата година?

Макар че повечето испанци разбират английски, не всеки от тях иска да говори този език по една или друга причина. Първоначално езиковата бариера е може би най-трудното за преодоляване нещо. От друга страна, хората са готови да повтарят и да обясняват с ръце и най-различни жестове дотогава, докато е необходимо, така че нещата не са чак толкова черни. Другото по-скоро изнервящо нещо в началото е, че там никой не бърза и всичко става "маняна", или иначе казано, утре. Така например прокарването на интернет в квартирата ни отне 5 седмици! Въпреки това, след като веднъж нещата се напаснат, всичко върви гладко.

Би ли дал полезна информация относно застраховки, транспорт, работа?

За жалост ни се наложи да прибегнем до медицински услуги, но със задоволство установихме, че всичко бе покрито от международните здравни карти, които си бяхме извадили от България. Е, ставаше дума за по-скоро простудни заболявания, отколкото сериозни интервенции, но все пак се оказа, че е достатъчно да сме здравно осигурени в България и всичко беше наред. Всичко останало е въпрос на избор, но мисля, че международната здравна карта е задължителна за всеки, а и не струва почти нищо.

Относно транспорта: градът има перфектна автобусна мрежа, която оперира денонощно и е доста прецизна, що се отнася до време. Всеки студент в университета получава и магнитна карта, която е неговият пропуск както за библиотеката, спортния център и други университетски дейности, така и за транспорта в града, даже е възможно да бъде използвана и като дебитна карта, в която при желание можете да заредите пари и съответно да ги теглите. С такава карта цената на еднократното пътуване е около 1 български лев, или 50 и малко евроцента. Освен това градът е доста добре свързан с някои по-големи градове на страната като Барселона, Мадрид и Билбао чрез директни автобуси, влакове и самолети, така че да се стигне до Памплона не е особено трудно.

За работата също е помислено, като занятията в университета се разделят или само сутрин, или само вечер, в зависимост от предпочитанията на студента, което позволява спокойното намиране и работа на поне половин работен ден. Е, в момента на криза Испания изпитва доста сериозни проблеми, но при желание винаги може да се намери нещо.

Университетът помага ли ти? Има ли кариерни центрове, ориентировъчни клубове?

Да, кариерни центрове и ориентировъчни клубове има, но аз никога не съм се възползвал от тях, така че не мога да кажа нищо повече. Съжалявам.

Хората как сe отнасят към чужденци?

Хората са доста позитивно настроени и стига да видят, че и ти си открит и добронамерен, то няма от какво да се притесняваш. Както вече споменах, езиковата бариера е някакъв фактор в началото, но с желание и усмивка всичко се постига.

Има ли много българи? Помагате ли си?

Памплона е един от градовете с най-много българи в Испания, като за това говори и фактът, че си имахме избирателна секция по време на парламентарните избори тази година. Според различни източници броят им достига близо и дори повече от 20 000 души. Повечето от тях обаче са наемни работници и не съм имал много допирни точки с тях освен няколко футболни сблъсъка, организирани в един от централните паркове на града. За сметка на това ние бяхме 6 човека и си помагахме доста. Запознахме се и с още няколко наши сънародници, с които, разбира се, заформяхме доста весели сбирки и си помагахме както можем.

Ученето ли е повече или купонът? Излизате ли много?

Определено купонът! Ученето, както и при нас, е концентрирано в двете сесии през януари и юни. Тогава библиотеката е пълна, заведенията празни, а всички са по-унили от всякога. През останалото време обаче,студентите организират всякакви дребни събития, които прерастват в доста шумни, но за сметка на това продължителни веселби. Всяка седмица има поне по един концерт в столовата. Различни театрални постановки също не са рядкост. Има си и официален студентски празник, така наречената карпа, която си е един 24-часов купон, който започва от ранни зори в университетите и продължава на различни поляни с концерти и много добро настроение до следващите ранни зори, или който докогато може.

Какво мислиш да правиш, като завършиш?

Продължавам да уча за магистър, но се завръщам в България. Все пак по-хубаво от дома няма, а и все си мисля, че човек, ако има желание да научи нещо, не е нужно да търси навън, а вътре в себе си.