Еврочленките трябва да работят за хармонизране на висшето образование, сочи доклад

Великобритания отхвърли целите на Брюксел за образованието - 15 фев

Колежите ще стават част от структурата на университетите - 26 фев

По-големи субсидии за по-добрите университети - 21 фев

Какви са приоритетите на новия еврокомисар по образование и култура Андрула Василиу - 11 фев

Покана за проекти за сътрудничество в областта на висшето образование - 30 ное

Висшето образование в Европа все още е изправено пред редица предизвикателства, се казва в доклад, представен вчера пред Европейската комисия, съобщи пресслужбата на институцията.

Болонска декларация за създаването на общоевропейско образователно пространство за висше образование

Изтегляне

Документът се позовава на данни, предоставени от 46 страни участвали на т.нар. Болонски процес преди десет години. Той ще бъде обсъден на срещата на европейските министри, отговарящи за висшето образование, в Будапеща и Виена на 11 и 12 март.

Болонският процес стартира през 1999 г. като стратегия за реформи във висшето образование в Европа, които да го направят по-съвместимо, конкурентоспособно и атрактивно за студентите. Основните цели бяха създаване на тристепенна университетска структура (бакалавър, магистър и доктор), осигуряване на гаранции за качествено висше образование и признаване на придобитите квалификации и на периодите на обучение.

"Фокус върху висшето образование в Европа 2010: Влиянието на Болонския процес", е заглавието на доклада, изготвен от Eurydice Network за Европейската комисия. Той показва, че Болонският процес е изпълнил първоначалните си цели. Успехът се дължи на съвместните усилия на участващите държави, които са довели до по-добри резултати, отколкото ако всяка страна беше действала самостоятелно.

Тристепенната структура и гаранциите за качество са разпространени в цяла Европа, признаването на квалификациите и периодите на обучение обаче все още създават проблеми на някои места, сочи докладът.

Докладът обръща внимание и на влиянието, което е оказала икономическата криза, върху подходите на отделните държави към висшето образование. Някои страни са предпочели да увеличат инвестициите си в тази област, докато други са решили да ги съкратят. В документът се стига до заключението, че на Европа й е необходимо повече от когато и да е било преди, да се обедини в действията си за модернизиране на висшето образование. Единствено по-този начин тя би могла да подкрепи гражданите в процеса на приспособяване към икономическите, демографските и социалните реалности. Трябва да се инвестира повече и във включването на социално слабите групи и възрастните учащи във висшето образование, се посочва още в документа.

В него се подчертава също така, че държавите трябва да насърчават мобилността на студентите. Европейските програми са най-важният катализатор в тази област и трябва да се превърнат в приоритет на "Европейското пространство за висше образование", пише в доклада.

"През последното десетилетия бяха преструктурирани системите за висше образование и бяха реформирани университетските структури и гаранциите за качество", заяви във връзка с доклада Андрула Василиу, еврокомисар по образование, култура, многоезичие и младеж. "Трябва да продължим с модернизацията на висшето образование, да повишим качеството му и да го направим по-достъпно за гражданите", допълни тя. Според нея новата стратегия ЕС-2020 трябва да даде нов тласък на тези усилия, особено чрез мерките насочени към увеличаване броя на висшистите до минимум 40% от населението, тъй като в момента те са по-малко от една трета от всички граждани.