По стъпките на клана Макгрегър в Шотландия

Безметежен пейзаж, обезсмъртен в поезията на шотландския бард сър Уолтър Скот, усамотени борови гори, настанали се върху малки полуострови, вдаващи се в чистите и спокойни води на Лох Катрин, дървени кейове, в който се плискат студените вълни на езерото, тъмни пещери, в чиято утроба се е криел шотландският Робин Худ – Роб Рой Макгрегър – това е Тросах – мир за душата и чародейство за ума.

Кеят

Отклонявайки се от А 821 в края на Лох Ачри по тесен планински път, навлизайки в тунел от клони и зелен въздух, той криволичи и ви отвежда до Лох Катрин – целта на нашето пътешествие. В края му навивате волана надясно и гумите изскърцват приятно върху чакъла, с който е настлан осигурения паркинг. Отсреща е кеят, до който се протяга нестандартна дълга сграда с дървен покрив, а надписът над входа й ви известява, че това е туристическият център. Ако поразпитате, заинтригувани от необикновената форма на постройката, рижавото момиченце в магазина за сувенири при изхода, ще ви каже, че това е старият навес за прибиране на лодките, който е бил ползван едно време от рибарите и местните.

Излизайки отново навън с карта и няколко брошури, пред вас се извисява Бен Веню /Хълмът на пещерите/, а остров Елън, който се мержелее вдясно, е служел за убежище на жените и децата от клана Макгрегър още от незапомнени времена. Полуостровът пред него, целият потънал в гъсти борови гори, е известен като мястото, където Роб Рой криел задигнатия от богатите добитък.
Горите, заобикалящи Лох Катрин са обгърнати в романтичен ореол, защото именно в тях е бягал от английската власт известният Роб Рой. На запад е Глен Гейл, наследственият дом на Макгрегърови. Наблизо е гробището на клана, разположено на остров, свързан със сушата посредством насипен път.

На северозапад е Стронахлахар, откъде тръгва парахода "Сър Уолтър Скот" за кратка разходка из езерото. Типично английската атмосфера се допълва от червена пощенска кутия и телефонна будка, а типично шотландската – от невероятния пейзаж, който се разлива във всички посоки и се удвоява, оглеждайки се в кристалните води на Лох Катрин.

Езерото снабдява с питейна вода Глазгоу още от 1859 г. То спасява града от епидемията от тиф, а тръбопроводната система, която докарва водите до резервоарите в покрайнините на Глазгоу и досега се възприема като чудо на викторианската инженерна мисъл.

Пътят между двата туристически центъра – Тросах и Стонахлахар, е 20 км., но е забранен за автомобили, което означава, че ви се дава идеална възможност да прочистите малко дробовете си, или ако толкова не можете да се отделите от меката седалка, да си наемете колело.

Корабите

От кея на Тросах тръгва параходът "Сър Уолтър Скот" - една от най-големите туристически атракции тук. Това е единственият параход на регулярна служба в цяла Шотландия. Той пори водите на езерото повече от 100 години, но малцина знаят историята, която съпровожда съда.

За пръв път сините води на Лох Катрин са смутени още през 1843 г., когато в тях се потапят лопатите на колесния параход "Джипси". Съществуването му обаче не продължило дълго – една нощ той изчезнал и повече не бил видян. Веднага плъзнали слухове, че "Джипси" се появявал нощем и кръстосвал Лох Катрин, но истината е друга. Станалите излишни след пускането му гребци, които преди това превозвали пътниците, били заподозрени в отвличането му и са подведени под отговорност. Но техният галски диалект се оказал отвъд възможностите на местните преводачи и те били изхвърлени от съда с решението, че корабът е потънал при неизяснени обстоятелства.

През 1845 г. на вода е пуснат парахода "Роб Рой", последван по-късно от "Роб Рой ІІ", докато не сте стига до "Сър Уолтър Скот", който днес продължава да разхожда туристите и да радва всички, дошли отдалеч, за да се насладят на невероятната природа на Шотландия или да проследят зеленясалите пътечки, по които са бягали от властта героите на Скот.

На кея белият параход, с рубка на второто и тенти на първото ниво се поклаща величествено – дълъг е 34 м. и широк 6, с тегло 115 тона. Той е построен в корабостроителницата на братя Дени в Дъмбартън, поради което се наложило да бъде пренесен по суша от Инверснай до Стронахлахар в западния край на езерото, където бил сглобен наново. Първоначалната му цена достигнала 4 269 паунда, от които 2 028 отишли само за заплащане на транспорта до Лох Катрин. Моторът му е 3-цилиндров парен двигател с два бойлера от локомотивен тип, които до 2007 г. работеха с въглища. В началото на 2008 г., за да спази изискванията за чистота на околната среда, "Сър Уолтър Скот" беше подложен на малка реконструкция, която позволи да запази оригиналния си двигател, който сега обаче е задвижван от биогориво.

Разходката

Изсвирването отеква из околността, завърта се из гористите склонове, които обграждат езерото и се връща отново на кораба. Застанали на палубата му, бризът, притичващ от брега, докосвайки едва едва водата, довява аромата на борова смола, който се смесва с черното ухание на въглищата, а ние бяхме едни от последните туристи, който изпитаха това удоволствие. Коминът избълва облак черен дим и "Сър Уолтър Скот" се понесе в огледалните води на Лох К, насочвайки се на север, поемайки на стандартната си обиколка до средата на езерото. То е тясно и дълго, с неправилна форма, като древен разсед, напълнил се с вода. Бреговете му са накъдрени от множество плитки заливи и малки полуострови. Моторът бумти и красотата на езерото бавно се разстила пред вас, сякаш зад всеки завой се вдига нова театрална завеса и разкрива чудни декори, нашарени от жълтите дъбове, червените кленове и вечнозелените борове. Четиридесет и пет минутното пътуване се превръща в очарование, което се изпитва веднъж в живота.