Evropa.Dnevnik.bg

"Към края на октомври България все още е далече от допустимите равнища на инфлация за влизане в еврозоната (виж таблицата)"

къде е таблицата?

Проблемни за България обаче са инфлацията и дългосрочните лихви. България реално не може да действа върху цените активно заради валутния борд,

>>> Това не е съвсем вярно. Може веднага да намали ДДС-то надолу до европейския минимум от 15%.

До 2. Аз не съм чувал да има такова изискване. Отделно не става ясно за кои точно лихви става въпрос. България тази година за пръв път ще изпълни изискванията, защото инфлацията е ниска. Изискването за 3% дефицит не е нарушавано в последните 10г.

Този питекантроп Дянков къде се е засилил да ни вкарва в еврозоната с тия африкански доходи. Този мошеник що не се изрине от България? За какво ми е еврозоната щом ще ми удари стандарта на живот, който и сега едва се крепи?

До коментар [#6] от "ZNAE6TIA":

Странно ама досега не съм видял или чул нито един германец, французин, белгиеец, холандец или испанец да се оплаква от еврото. А работя с доста хора от еврозоната.

НЕ

Приятно е, че СА и ХП поддържат дебата за еврото. Нужни са разяснения, защото по този въпрос в обществото витаят много "въздушни химери". Включително и министър Дянков подаде няколко грешни сигнала. Ще ги спомена по-долу, заедно с някои неточности в статията.

Най-добрият източник по въпроса е страницата на Комисията, но я намирам само на английски.:

http://ec.europa.eu/economy_finance/the_euro/joining_euro9413_en.htm

Първото нещо, което прави впечатление, е че там са посочени само Естония, Полша и Румъния като страни, които са обявили като национална цел определена дата за приемане на еврото. Пред вид кризата, техните дати са нереални. Но правителството трябва да реагира да ни включат, защото това е най-официалният източник за всички, вкл. инвеститорите.

Второ, погледнете таблицата с петте критерия според Договора от Маастрихт. Разделени са на три групи: какво се измерва, как се измерва, и на кой конвергенционен критерий отговаря.

Статията правилно разказва всичко това, с изключение на дълготрайния лихвен процент (ДЛП). Трите страни с най-нисък ДЛП могат да са различни от трите, които имат най-ниска инфлация. Трябва да се добави, че поради силната дефлация предизвикана от кризата, ако някоя страна влезе в годишна дефлация, тя няма да бъде включена в еталона на измерването.

Ние сме уязвими не само по инфлацията, която ще избуи в минутата, когато започнем отново да растем. Уязвими сме още и по ДЛП, който може да бъде издърпан нагоре от непадащите лихви на търговските банки, или ако емитираме дългосрочен дълг с висок процент доходност. По тези въпроси трябва да се говори.

Сега за двете подвеждащи неточности на министър Дянков.

От първата той всъщност тихомълком се отказа. Преди изборите твърдеше, че като етап от влизането ни в еврозоната трябвало да вземем заем от МВФ. Това беше абсолютно невярно, надявам се по неосведоменост.

Втората е заблудила и авторите на статията. Вижте сайта на Комисията, който посочих. Там влизането в ЕРМ2 е посочено като ЕДИН ОТ ПЕТТЕ КРИТЕРИИ, който за страните с плуващи курсове измерва стабилността на валутата им към еврото "без големи напрежения", като не позволява големи отклонения.

Който не го мързи, нека се разрови из самия Договор от Маастрихт. Ще откриете, че за влизането в ERM2 официално обявени критерии НЯМА, а самото влизане и престой там е критерий за приемане на еврото. Тоест, ще влезем тогава, когато ни поканят. Дянков и досега обвинява предишното правителство, че едва ли не ги е домързяло да си подадат документите.

Значи, трябва да обсъждаме какво да правим, за да ни поканят. Това може би предполага изпълнението на останалите критерии, но може би не само тях. Аз смятам че има други неща, които е по-належащо да направим, но хайде засега толкоз. Важното е да има информиран дебат.

Като оставим на страна, че материалът на практика не казва нищо ново, той е и подвеждащ. Както някой вече отбеляза - България изпълнява инфлационния кретерии, който в момента е 3.2%, а ценовият ръст в страната е 0.3%. Това обаче няма да бъде взето под внимание, защото ниската инфлация у нас е породена от фактори с еднократен ефект.
По отношение на дългосрочния лихвен процент той се определя от трите страни с най-ниска инфлация, а не най-ниски лихви. Границата в момента е 6.5%, а у нас той е 7.08%.
Статията не отговаря на заглвието си - колко е готова страната за еврозоната. Паричният съюз не е просто еднократно изпълнение на 4-5 критерия. Трябва да се направи подробен анализ какво ще се случи като се присъединим към еврозоната, ако не сме подготвени за това. Не случайно се наричат конвергентни критерии - динамиката на българската икономика трябва да се доближи до тази на останалите страни в еврозоната. Т.е. да има сходство между бизнес циклите, иначе ще изпитаме известни трудности. Ако не сте обръщали внимание, сравнете основния лихвен процент на БНБ с лихвите за рефинансиране на ЕЦБ за последните 5 години и ще видите колко голяма е разликата.

Съвпадането на бизнес циклите беше един от петте критерия на Гордън Браун като финансов министър, когато се отказа от еврото. Там цикъла е подчертано изместен, следвайки САЩ. Но негласната основна причина беше голямата и с нищо разумно необяснима разлика в цените на недвижимостите между Острова и Континента, която би си останала дори и при синхронизиране на циклите.

Тогава възникна и литература, която казваше че синхронизацията би била възможна и след влизането в еврозоната. При нас цикълът е отскоро и още не е ярко изявен. Освен това сме много малки и вероятно веднага ще се залепим за цикъла на Германия.

По-сериозен е въпроса с ценовите дисбаланси, тоест реалния валутен курс. Очевидно цените у нас имат да догонват много и това няма как да стане без висока инфлация. А тази история за висока инфлация след приемането на еврото във Франкфурт е позната - от Испания, Гърция и Португалия. От Ирландия пък знаят какви кредитни дирижабли се надуват когато икономиката расте бързо, а лихвата на централната банка е ниска. За разлика от сега, тогава няма да има проблеми с ликвидността, ако сме с евро.

Затова според мене ортодоксалните Дянкови клетви и затягане на гайките за супер-финансова стабилност, което става за сметка на растежа, е грешно. Ние сме предостатъчно стабилни, а стабилността на еврото и сега се разпростира върху нас. По повод на Унгария, Меркел заяви в прав текст, че ЕС не може да допусне фалит на страна-членка.

Значи, става въпрос за големите различия в равнищата, където имаме доста да догонваме. Затова имаме повече шанс да ни гледат благосклонно, ако ни виждат като растящи и стабилни (като Полша), а не като стабилни но изнемогващи. Има огромен фискален резерв, който е трупан точно за тази цел. А политиката на растежа е съвсем друга от тази, която се води сега.

Лихвеният процент наистина се изчислява от страните с най-ниска инфлация, недоглеждането е мое. А от публицистиката не можем да очакваме повече от популяризиране на знанието и предизвикване на дебат, което в случая тя прави. Макроикономическите анализи не са работа на журналистите.

СА, ХП, № 9, 10, 11 - браво!

тя България и в определената дата ще е далеч и тук няма да ни приемат по милост както се случи с приема в ЕС

Доколкото знам, един от критериите за ЕРМ е и равнището на доходи, където ние сме ама много зле. Колкото до инфлацията, с новите акцизи на цигарите и алкохола тя направо ще хвръкне нагоре. така че надежда тука всяка оставете.