Evropa.Dnevnik.bg

Опазването на околната среда спечели от членството на България в Европейския съюз

Около 15 наказателни процедури за екология са открити до момента от Европейската комисия срещу България и предстоят още две почти гарантирани – за забавеното строителство на сметища и пречиствателни станции за мръсните води на българските градове. Това показва равносметката за тригодишното членство на България в Европейския съюз - екополитиката на страната и проблемите на околната среда се оказаха най-често критикуваната от Брюксел област.

И не случайно почти всяка от процедурите срещу страната се посреща възторжено от природозащитните организации тук – от самото начало на Европейската комисия бяха възложени големите надежди, че ще бъде висш коректив на българските власти, пред които многобройните жалби и протести за строителните беззакония по Черноморието и в планините през последните години се оказаха безсилни. Първите три години бяха достатъчни и за рухването на илюзията, че добронамерената Европа със скърцане на зъби и писалки ще реши проблемите в България.

Строителството край морския плаж Иракли не спря, вилното селище "Златна перла" в Природен парк "Странджа" все още стои, въпреки че последна инстанция на българския съд го обяви за незаконно, в Национален парк "Рила" и в Пирин разцъфнаха серия от незаконни строежи… Въпреки това еврочленството има и неоспорим принос в опазването на българската природа.

Защитената природа

Половината от наказателните процедури срещу България, седем на брой, са за лоша природозащита, т.е. за неадекватно опазване на мрежата от защитени зони "Натура 2000". Самото съществуване на мрежата е най-голямата полза за природата от влизането на България в Европейския съюз, единодушни са природозащитните организации. И ако не беше техният натиск, подкрепен от Брюксел, по всяка вероятност площта й щеше да бъде далеч по-малка.

"Спомнете си, че през 2007 г. макар вече да имахме данни, че около 34% от страната трябва да влезе в "Натура", депутатите и тогавашното правителство говореха за 15%, колкото средното за Европа", казва Стефан Аврамов от фондация "Биоразнообразие".

В крайна сметка зоните, половината от които тепърва ще бъдат обявени със заповеди, покриват 1/3 от националната територия и по този показател страната зае второто място след Словения, която има най-голям дял на защитена природа от територията си. Преди това защитените територии в страната заемаха едва 4.5-5% от националната територия при средно за Европейския съюз около 15% и при положение, че като относителен дял България разполага с много повече запазена природа от повечето европейски страни, посочва Андрей Ковачев от сдружение за дивата природа "Балкани".

Еврокомисията се намеси повторно в изграждането на "Натура" у нас, когато предишното правителство реши да остави всички места с приети устройствени планове вън от екомрежата, припомня Стефан Аврамов. Решението беше в противоречие с европейските директиви и държавата го отмени – в крайна сметка редките за Европа видове птици, голям брой от които се срещат в България, не се интересуват дали летят над резерват или над град.

Принципът на тоягата

Във връзка с няколко започнали наказателни процедури неотдавна правителството обяви, че готви временен мораториум за нови централи за възобновяема енергия. Бизнесът остро възрази срещу решението, заявявайки, че то ще изгони инвеститорите от страната. Според екоминистерството обаче това е начин да бъдат избегнати санкции срещу България за липса на адекватни екооценки на многобройните проекти за възобновяеми източници в зони от "Натура".

Оказа се, че в последните години множество такива проекти са били разрешавани без никакви екооценки, камо ли оценки за съвкупния им (кумулативен) ефект върху защитените зони. На това основание е процедурата за зона "Калиакра", открита през ноември 2008 г. "Ако се реализират всички одобрени и заявени инвестиционни проекти в Калиакра, те ще покрият 60-70% от зоната, което е недопустимо", посочва Стефан Аврамов.

Отделно еврорегламентите за "Натура" изискват да се оценява ефектът на строителството върху защитените зони дори когато то е извън тях (чл. 6, ал. 3 от директивата за местообитанията) – това правило все още не фигурира в българското законодателство и не се прилага, заради което тази година беше открита специална наказателна процедура.

Европейското членство действа стимулиращо на българските власти както да контролират спазването на екозаконите в страната, така и да пишат по-адекватни закони, смятат екоорганизациите. Според Андрей Ковачев, ако България не беше в Европейския съюз, днес фирмите щяха да строят необезпокоявано и в защитените територии. Той дава пример с проекта за ски курорт на "Главболгарстрой" под връх Ком в Стара планина. "Проектът предвиждаше част от пистите да минат през два резервата - "Баюви дупки" и "Джинджирица" - и смятам, че основна причина те да не бъдат допуснати досега беше заплахата от евросанкции", казва Ковачев.

Наскоро активистите успяха да предотвратят промени в закона за лова, свързани с отстрела на няколко вида диви птици. Законопроектът, внесен от Емил Димитров и още двама депутати от ГЕРБ, предвиждаше ловният сезон за 11 вида птици, който сега е до края на януари, да се удължи с месец - до края на февруари. Това би означавало ловците да имат право да стрелят по птиците в размножителния им период (февруари – май), което би застрашило сериозно популацията им, заявиха природозащитниците. Последваха протести и подписки пред парламента и, разбира се, предупреждения за опасност от нови наказания от Брюксел. "Срещу Малта тече наказателна процедура точно за удължаване на ловния сезон", посочи Стефан Аврамов от "Биоразнообразие". След консултация с министерството на околната среда Емил Димитров оттегли поправката.

Комуникацията НПО - ЕК

Всяка от наказателните процедури е въз основа на жалби от българските екоорганизации. В последните години те буквално засипват Европейската комисия и Европейския парламент със сигнали. Дотолкова, че на среща с тях в София през ноември представители на Генерална дирекция "Околна среда" в ЕК признаха, че нямат капацитет да работят по всички случаи.

Това естествено няма да ги накара да се откажат. "По-рано имахме свръхочаквания към Европейската комисия, но всички вече са наясно, че е необходим вътрешен натиск държавата да спазва правилата, Брюксел няма да дойде да ни "освободи", казо Аврамов. И въпреки че екоактивистите често използват "плашилото" на евросанкциите, за тях те остават крайна мярка. Реалните глоби вероятно биха затегнали дисциплината сред институциите, но първо те ще са за сметка на всички граждани и, второ, няма да върнат унищожената природа, посочват екозащитниците.

• Email
• Facebook
• Twitter
• Зарче