Досието "Отношенията ЕС-Македония" е подготвено от Кристина Стоянова, студентка втори курс, професионално направление Политически науки в Университета за национално и световно стопанство. За подготовката му е използвана основно информация от досие на портала за европейски политики и партньор на Европа.Дневник - EurActiv.
В досиетата се включват най-важните дати по дадена тема, позициите на засегнатите страни, ситуацията по проблема в България, както и линкове към всички свързани с въпроса европейски документи. ---
Начало на отношенията В официални документи на ЕС, Македония се споменава като "Бивша Югославска Република Македония" (БЮРМ) поради конфликт, свързан с името на страната, което е идентично с това на гръцка област.
Македония за пръв път се появява като страна на международната сцена през 1991г. след като обявява независимостта си от разпадащата се Социалистическа федерална република Югославия.
Споразумението за стабилизиране и асоцииране на Македония с ЕС е подписано на 9 април 2001г. и влиза в сила през април 2004г., веднага след подаването на молба за членство през март 2004.
Статутът на страна кандидат за членство в ЕС официално е даден през декември 2005г. по време на председателството на Великобритания. БЮРМ все още не е отворила нито една преговорна глава, тъй като Гърция е наложила вето на старта на преговорите.
Най-важният напредък през последните години е процесът на либерализиране на визовия режим. Пълното отпадане на визите между ЕС и Македония влиза в сила през декември 2009г. Решението касае също Черна гора и Сърбия.
| Европа.Дневник стартира стажантската програма "Евроконсултант", за студенти, интересуващи се от европейски въпроси. Целта на програмата е студентите да се запознаят в дълбочина с определен въпрос, който ги интересува като подготвят медийно досие по него. В същото време те допринасят за създаването на удобна за ползване в интернет база от досиета по европейски теми. За въпроси по стажантската програма може да пишете на evropa@dnevnik.bg. Всички медийни досиета, както и повече експертна информация за ЕС може да намерите в рубрика Евроконсултант. |
Спорни въпроси Разбиване на пъзела със "спора за името" От всички трудности, които стоят по пътя за присъединяване на Македония към ЕС, така нареченият "спор за името" с Гърция се явява най-голямата.
От гледна точка на Атина, официалното име, използвано от Скопие, Република Македония, е открито предизвикателство към гръцката област Македония. Като ответна мярка Гърция заявява официално, че ще наложи вето на участието на Македония в международни организации, включително и ЕС, докато спорният въпрос не се разреши.
Проблемът с името засяга най-малко четири аспекта, които се отнасят и до двете страни.
Първо, конфликтът има териториално значение. Ако Македония е преди всичко област, тогава терминът може да се отнася за Гръцка Македония или за БЮРМ (Бивша Югославска Република Македония), както и за българска територия и малка част от албанска територия.
На второ място, от гръцка гледна точка, славянските македонци и гръцките македонци са части от две различни групи. Според гръцки учени, първите са наричани македонци, а вторите- македони. Тази разлика обаче е косвено отричана от македонския министър- председател Никола Груевски, който твърди, че е "странно" да се класифицират хора като произхождащи само от древните македонци или от славяните.
Етническото измерение на конфликта също има историческо и национално- идентично значение. Когато Македония придобива характеристиките на държава, правителството и партията на министър- председателя Груевски ВМРО- ДПМНЕ се опитват да изградят образ на македонското минало, което включва препратка към Елинския период като част от процеса на "антиквизация". Пример за това е преименуването на летището в Скопие в чест на Александър Велики през декември 2008г. Гърция твърдо се противопоставя на такива действия, тъй като вярва, че Елинизмът е безспорно гръцки.
На последно място, съществува и търговско измерение, тъй като много продукти, наричани македонски, могат да бъдат сбъркани като идващи от БЮРМ. От гръцка гледна точка, ако "македонски" като прилагателно се отнася само до БЮРМ, това ще заплаши македонската продукция на гръцка Македония.
Международно безизходно положение Въпреки че Македония е признато за конституционното име на страната от всички страни-членки на ЕС освен Гърция, "спорът за името" е довел до задъдена улица членството на държавата в НАТО и ЕС.
Букурещката среща на високо равнище от 4 април 2008г., по време на която Албания и Хърватия са поканени да се присъединят към НАТО, а усилието на Македония е отложено, се възприема като сериозен удар върху надеждите на Скопие.
Македония реагира, като дава под съд Гърция в Международния съд и започва да действа на ниво двустранни дипломатически отношения, за да получи одобрение за името "Република Македония". В резултат на тези усилия, повече от 100 членки на ООН използват нейното конституционно име, а четири от петте членки на Съвета за сигурност я наричат "Република Македония". Тежък удар за Гърция е фактът, че по време на управлението на Буш, САЩ признава "Република Македония" като нейното подходящо конституционно име.
И ЕС, и ООН имат специален представител в Македония. ЕС е представен от Ерван Фуере, а ООН- от Матю Нимец. За последните няколко години дипломатическият пратеник на ООН се опитва нееднократно да посредничи за споразумение, но до сега неуспешно.
Последната и най-обещаваща възможност за разрешаване на конфликта беше предложена миналата есен от Матю Немец - "Република Северна Македония".
Междувременно, в среда на юни т.г., гръцката радио-телелвизионна мрежа "Антена" предаде, че компромисното име ще бъде "Република Вардарска Македония".
Според много международни посредници, като комисаря по Разширяването на ЕС Стефан Фуле, испанският министър на външните работи Мигел Анхел Моратинос и Нимец, идните месеци могат да доведат до дългоочакваното разрешение на проблема с името.
Енциклопедична свада Неотдавнашна полемика, свързана с енциклопедия, публикувана от Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ), илюстрира напрежението, което правителствените кръгове в Скопие могат да създадат.
Творбата обижда повечето от съседите на Македония. Подобно на Гърция, която смята, че Скопие си присвоява незаконно голяма част от античната й история, България е засегната от това, че нейната съседка си избира герои и славни епизоди от борбата срещу османска власт през 19- ти и ранния 20- ти век.
Най-обидени обаче са косоварите и етническите албанци в Македония, тъй като МАНУ се отнася към етническите албанци като към "заселници", дошли в страната през 16- ти век, а към албанците като "шиптари" или "планинци", което има пренебрежително значение. В по-голямата си част албанците се смятат за потомци на древните илирийски племена, заселили се по тези земи приблизително 1,000 години Пр. Хр.
Една всемогъща управляваща партия Представителите на ЕС критикуват липсата на политически диалог в Македония. Ситуацията се влошава от факта, че има една всемогъща партия на власт, дясно-центристката ВМРО-ДПМНЕ (Вътрешна македонска революционна организация- Демократическа партия за македонско национално единство), която се описва като християн-демократическа.
Паритята контролира парламента, президентството и две-трети от местните градски общини. Европейската комисия настоява във властта да бъдат привлечени и други партийни лидери.
Въпреки че свободата на изразяване остава на задоволително ниво, "политическата намеса в медиите е източник на безпокойство, тъй като води до авто- цензура и ограничава свободата на изразяването", казва Комисията в доклада за напредъка на опита на Македония за членство в ЕС от октомври 2009г.
Докладът обръща внимание на факта, че партията на Груевски ВМРО-ДПМНЕ е поставила под съмнение законността на постановление на Конституционния съд за религиозното образование. Въпреки че по Конституция Македония е светска държава, управляващата партия е въвела религиозно образование в училище, решение, което след това е променено.
Малцинствени проблеми и изключването на ромите Докладът за напредъка на Комисията рисува една като цяло позитивна картина на справянето с малцинствените проблеми в Македония. Но той изразява и загриженост за образованието и по-специално за езиковите разделения между македоно- и албаноговорящите в много от градските общини.
"В някои училища, например в Куманово и Тетово, разделението е фактически завършено, тъй като учениците учат в отделни сгради. Някои като това в Струга са на път да завършат процеса", твърди Тициана Грация-Тапия, секретар за развитието на образованието към Мисията за контрол в Скопие на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
Въпреки това тя допуска, че все още има добри примери и някои училища предлагат благоприятни възможности, макар и ограничени, за между етническа връзка.
Представителят на Комисията в Скопие, Ерван Фуере, отбелязва, че предложението на ОССЕ за започване на учебните часове по македонски за албанците в първи вместо в четвърти клас е предизвикало полемика. Настоящият бойкот на часовете по език в етническите албански училища подчертава изключителната чувствителност на този въпрос и нуждата от подходящо обсъждане, казва той.
ЕК осъжда и липсата на развитие по въпроса с интеграцията на ромите. Докладът за напредъка от 2009 г. подчертава, че около 73% от ромите са безработни, а 63% живеят под границата на бедност. Той критикува и липсата на финансиране по проекти и набляга на това, че плановете за действие, определени за интеграцията на ромите за 2005- 2015, до сега не са постигнали осезаеми резултати.
Откакто е провъзгласена независимостта на държавата, интегрирането на етническите албанци винаги е представлявало тежък процес. Охридското рамково споразумение от август 2001г., с посредничеството на Западните сили, прекратява воденето на рискова политика на ръба на войната между косовско- албанската общност в северна Македония (военно организирана в Националната освободителна армия) и македонските сили. Документът признава албанския като официален език за Македония, дава началото на административна децентрализация и изисква включването на етнически албанци в правителството, армията и полицията.
Икономически перспективи Според доклада на Световната банка "Да правиш бизнес 2010" Македония се нарежда на трето място по реформи за миналата година, а сега заема 32- ро място от гледна точка на лекотата, с която се прави бизнес, точно след Франция и преди Обединените арабски емирства. През последните години подобни усилия за реформи ускоряват вкарването на значителни чужди преки инвестиции. Преките чужди инвестиции нарастват постоянно между 2002 и 2007г. от 105 до 699 милиона щатски долара.
Най-големият проблем на Македония остава структурната безработица, която се колебае около 34%. Най- засегната се явяват младите, сред които 55% са безработни.
Откакто ЕС премахна визите за за гражданите на страната, Белгия се е оплаква от стотиците молби за политическо убежище от македонци. Само през февруари 2010 г. 400 македонци подават молба за убежище в сравнение с 12 през предходната година, когато визовият режим все още е в сила.
Позиции Комисарят по разширяването Щефан Фюле заяви пред парламентарната комисия ЕС-БЮРМ на 19 февруари 2010г. , че : "През 2009г. бившата югославска република Македония е направила убедителен напредък. Препоръката на Комисията трябва да бъде приета като силна подкрепа за окончателното разрешаване на спора за името. В нашето заключение подчертаваме, че поддържането на добросъседски отношения, включително преговарянето за взаимно приемливо разрешение на спора за името под покровителството на ООН, е от голямо значение".
В реч през октомври 2009г.
гръцкият министър- председател Георгиос Папандреу заявява, че Гърция и БЮРМ "споделят общи интереси, виждайки, че нашият регион процъфтява и че е сигурен и стабилен. Искаме да разрешим единствения неразрешен проблем и аз ще работя искрено за търсенето на всички възможни пътища за това. Исках да направя това изявление, за да кажа, че ще работя близо до всички вас, за да помогнем на този европейски проект, този балкански проект на двустранно равнище, но също и за изграждането на образа на това общо семейство, сбъднало се в Югоизточна и в цяла Европа."
На церемония в Скопие през декември 2009г. по темата за археологически открития в
Македония министър- председателят Никола Груевски казва: "Живеем в епоха на странни и смешни дебати относно древните македонци и славяни. Мисля, че след 50- 100 години бъдещите поколения ще се чудят какво се е случило в периода, в който живеем днес."
Специалният представител на ЕС в БЮРМ Ерван Фуере подчерта, че освен проблемът с името има много други все още неразрешени въпроси. Сред тях той изброи засилването на политическия диалог, пълното изпълнение на Охридското рамково споразумение, образованието, децентрализацията, справедливото представителство, ефективното прилагане на приетите закони, борбата с корупцията и подпомагането на едно жизнено гражданско общество.
Позицията на България На 30 август 2004г. министърът на външните работи Соломон Паси и заместник-министърът на външните работи на Македония Фуад Хасанович подписват меморандум за сътрудничество в евроинтеграцията. С меморандума, чийто срок на действие е три години, България се ангажира да споделя своя опит и да подпомага Македония по пътя й към Европейския съюз и НАТО. Споразумението е израз на новия дневен ред на Балканите и следва водещия приоритет в политиката на правителството да помага на съседните страни в тяхната европейска и евроатлантическа интеграция.
По време на управлението на Тройната коалиция позицията на министъра на външните работи Ивайло Калфин е, че България подкрепя получаването на покана за членство на Македония в името на стабилността в региона, което не означава компромис с принципите на добросъседство, които София очаква да бъдат спазвани от Скопие.
Позицията на България при правителството на ГЕРБ е заявена от Бойко Борисов след среща с македонския му колега Никола Груевски в края на миналата година: "Македония получава и ще продължи да получава подкрепата на България в евроатлантическата й интеграция. Но тази подкрепа не е безрезервна, а е на базата на изпълними критерии и ангажименти".
Българският държавен глава Георги Първанов потвърди принципното положително становище на нашата страна за европейското бъдеще на Македония, като подчерта, че подкрепата на България не следва да се възприема като безусловна, а ще се зависи от изпълнението от Република Македония на всички критерии за членство, в това число и на принципите на добросъседство и придържане към европейски стандарти в двустранните отношения.
В предизборната си програма за Избори 2009 Синята коалиция заявява позицията си, че ще подкрепя членството на Република Македония в НАТО и ЕС, "като ще настояваме официално Скопие да се разграничава последователно от системната антибългарска кампания, водена от определени кръгове и медии в тази страна. Ще настояваме нашите две държави да признават реалностите на общата ни история и да стимулират възстановяването на роднинските връзки между мнозинството от гражданите в двете страни".
ВМРО е против официалната подкрепа за членството на Македония в ЕС. "Националният ни интерес налага България не само да не подкрепя, но и изрично да се противопостави на членство на Република Македония в Европейския съюз".
"За
БСП остава приоритет евроатлантичеката интеграция на Република Македония",
отбеляза лидерът на БСП Сергей Станишев. По думите му траен стратегически интерес на България е съседните й страни да бъдат членове на НАТО час по- скоро и да започне процеса за преговори и интеграция в ЕС.
Позицията на политическа партия Атака е, че: " е нужна
твърда позиция срещу издевателствата и крадците на историята ни. Време е България да заеме твърда и безкромпромисна позиция към онези, които не само ограбват историята ни, но и продължават да се гаврят с националното ни достойнство".
Търсене
Търсене
Към началото
за ползване. Уеб разработка на
outside
Рейтинг: 255 ЛюбопитноМоля без идиотщини .Македония е част от България, македонския език е български диалект, "македонците" са българи така,както "добруджанците" примерно! В Македония живеят 700 000 албанци и 1 300 000 българи!
-11 +18
outside
Рейтинг: 255 Неутрално+ (плюсове) или - (минуси) за горния коментар не са нужни ,защото когато фактите говорят и БОГОВЕТЕ МЪЛЧАТ!!!!!!!
-11 +11
****
Този коментар беше изтрит в 23:31 на 17/06/2010 от неговия автор.
n67
Рейтинг: 214 Неутралноникога не съм приемал атака на сериозно но в този случаи съм 100% съгласен с тяхната позиция
За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.