Трудно състезание, или как се отглеждат елитни коне

© Боряна Петкова

Стефан Петров започва своя бизнес с една крава и един кон. Днес в конефермата му има 30 коня - 14 са от породата дунавски кон – защитен вид за региона, с който той печели проектът към Програмата за развитие на селските райони, останалите 15 са от породата френска рисиста.



ПРОЕКТЪТ


Стефан Петров от с. Брест, Плевенска област, е кандидатствал за субсидии по две от подмерките - "Управление на земеделски земи с висока природна стойност" и "Опазване на застрашени от изчезване местни породи", на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони.


"Земи с висока природна стойност" са около 30% от пасищата и ливадите на България. Мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони поощрява въвеждането на щадящи околната среда методи на земеделско производство именно в тези територии - фермерите, които обработват такива земи, получават допълнителна финансова подкрепа от Европейския съюз. Мярка 214 не предвижда съфинансиране, теоретично разходите се покриват от Програмата за развитие на селските райони.


Проектът на Стефан Петров е за срок от пет години – от 2008 г. до 2013 г. Той е на обща стойност 123 000 лв., от които 27 000 лв. за "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" и 96 000 лв. за "Земи с висока природна стойност".


По първата подмярка Петров управлява 1200 дка в района на Брест, наети под аренда от община Гулянци за срок от 5 години, а по втората отглежда 14 коня, порода дунавски кон – застрашен местен вид, характерен за региона. Ангажиментът по програмата е бройката коне, с която собственикът стартира, да не намалява до края на изпълнението на проекта.


В стопанството работи само още един човек на трудов договор - Стефан Петров разчита на помощта на съпругата и двете си дъщери.
 


Да откриете конефермата на Стефан Петров в село Брест, Плевенско, не е лесна работа. Чакълестият път води из ниви, пустеещи земи, изоставени постройки и реновирани бивши соцпредприятия (благодарности на Лора Жебрил от международната природозащитна организация WWF - наш неуморен гид из региона).




В края му се вижда ремонтирана някогашна селскостопанска сграда със странни конструкции в двора й (впоследствие се оказват двуколки) и с две кучета, които мързеливо пролайват в 40-градусовия пек и после приятелски започват да въртят опашки.


Стефан е на полето, защото прогнозите за следващия ден са за градушка и той подобно на колегите му, с които се срещаме в околните села, бърза да събере реколтата, преди времето да е съсипало труда му.


С една крава и един кон


Началото е преди повече от 20 години. Стефан Петров работи дълго в някогашния държавен конезавод в Брест и след промените му се струва съвсем естествено да се занимава с коне. Започва своя бизнес с една крава и един кон. Първата година гледа животните в пристройка към собствената си къща. Днес в конефермата му има 30 коня, а в съседна ферма отглежда и близо 200 крави и телета.


Четиринадесет от конете са от породата дунавски кон – застрашен местен вид, характерен за региона. За тях той е кандидатствал за субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" на Програмата за развитие на селските райони (виж каре "Проектът"). Останалите 15 коня, които Стефан Петров гледа със собствени средства, са от порода френска рисиста.


"Награди, а не пари"


Наред с отглеждането на конете собственикът им е ангажиран и с обработването на земя, за която също получава субсидия по същата мярка на програмата. Наел е 1200 декара общински пасища, които обработва, а сеното и зърнените култури ползва за храна на животните.


От Стефан Петров може да научите много за конете – как се хранят и поят, колко често се яздят, за да поддържат форма, как получават имената си, как се познава характерът им... Споделя, че всичките си знания и опит е придобил с годините или се е съветвал при спешни случаи с ветеринари. Сега със самочувствие твърди, че за конете знае повече и от местните лекари. Гледа ги заедно с още един работник във фермата и с помощта на съпругата и двете си дъщери.


Доскоро е имал и жокей, работил дълго из конезаводите в страната, но неотдавна го уволнил. "Разчитах той да ме научи на доста неща, а се оказа, че знам повече от него, пък и не гледаше много сериозно на работата", обяснява Петров. За него самия това е най-отговорното нещо на света. С часове може да разказва за Матадор, Ангола, Абисиния, Акула – само част от конете, които редовно участват на състезания и печелят. "Награди, не пари", усмихнато уточнява Стефан. И разказва, че само ходенето с кон на последното състезание в Балчик "излиза 400 лв., а наградата за първото място е 280 лв.". Изобщо – стигне ли се до пари,


Сметките излизат трудно


За Програмата за развитие на селските райони научава от Службата за съвети в земеделието към областната дирекция в Плевен. Служителите го познават отдавна и знаят, че се занимава професионално с коне. Разказват му за възможностите и му помагат в изготвянето на проекта. Фермерът внася документите през май 2008 г. и получава одобрение през декември. А през това време текат проверки от Разплащателната агенция за достоверността на декларираното.


Със седемте месеца в очакване на решението дали ще получи финансиране по програмата Стефан Петров няма проблем и ги отчита като реален срок, в който може да се преценят кандидатът и работата му. Проблемите всъщност започват след това.


За трите години от началото на проекта


Стефан Петров е взел само веднъж 5000 лв. субсидия за пасищата като за земи с висока природна стойност - това всъщност са парите за първата от петте години, в които той има ангажименти към земята и съответно (би трябвало да) получава финансиране от програмата. След това обаче непрекъснато търпи санкции от Разплащателната агенция и не получава пари.


Според изискванията Стефан е задължен да поддържа добре почистени земите ("винаги да са окосени и да няма охрастяване"). "Аз обаче кося през юли, после се опитвам да ги поддържам, но проверката от Разплащателната агенция идва през декември, при огромен сняг, и получавам санкции за неподдържане на пасищата", разказва фермерът.


Като за капак част от земите му са извън т.нар. допустим слой за подпомагане за 2010 г. (този термин бе въведен през миналата година от земеделското министерство и Разплащателната агенция и изключва от финансиране гори, езера, блата, реки, застроени площи и други недопустими територии).


Проблемът според Стефан Петров идва от община Гулянци (към която е и с. Брест), която дава пасища за наемане, без да знае какво е състоянието им. Оказва се, че в Брест например има пасища, които са толкова охрастени, че приличат на самозалесили се гори и трудно могат да бъдат почистени. При наемането на тези земи Стефан не е знаел какво е действителното им състояние, а сега поради охрастяването им е санкциониран от Разплащателната агенция. Така за миналата година безвъзмездните постъпления още не са дошли. В същото време лихвите по кредитите в банките растат главоломно. Междувременно Стефан Петров трябва да плаща наем на общината за пасищата под аренда (60 000 лв. за петте години) и продължава да влага сериозни средства за почистване на земите.


Финансирането по Програмата за развитие на селските райони е крайно недостатъчно, за да се поддържат 14-те расови животни. Двеста евро на кон за година (толкова е субсидията) практически покриват разходите за месец и половина за едно животно.


Отглеждането на такива коне излиза скъпо - хранят със специална храна, дават им се скъпи ваксини, правят се чести прегледи, а след всяка езда или разходка задължително се къпят и чак след това се прибират в конефермата.


Затова се налага Петров да влага собствени средства или да прехвърля пари от печалбата си по други земеделски дейности, да тегли заеми и изобщо – да прави всякакви сложни комбинации, за да поддържа една от трите елитни конеферми в страната.


"Всъщност, като тегля чертата – разходите са доста повече от приходите, които получавам по програмата", прави равносметката си той.


Да овладееш коня


Разбира се, не всичко е пари, признава фермерът. За него конете са страст и той ги гледа с желание и любов. Избира ги от участията им в състезания. Държи да са сред шампионите, но "и по красота". Средно един кон от породите, които Стефан Петров отглежда, в България струва 10 хил. лева. Всеки път се зарича, че купува за последно. "Съпругата и дъщерите ми казват: "Обичай ги и ги гледай, но, моля ти се, не купувай повече." Обаче види ли расов кон на добра цена, не може да се въздържи и иска да го има във фермата си. За да са във форма, Стефан тренира конете шест дни в седмицата. При лошо време и в сериозната зима също не ги язди редовно.


"В началото, когато още не познавам един кон, има известен страх, но започвам да се доближавам към него на 50 процента, утре на 60, после на 70 и така накрая знам на 100 процента, че мога да го овладея", разказва собственикът.


Сега мечтае да обучава по-спокойните коне от породата френска рисиста за надбягвания с двуколки и да привлича туристи, които да се впускат в това преживяване. Международната природозащитна организация WWF пък харесала идеята му и сега нейни експерти помагат на Петров с техническата разработка на реклами и изготвянето на текущата документация.


Стефан сам е направил писта с дължина 1300 метра в близост до фермата, където тренира конете за състезания. Там прави подобни надбягвания и всички в околните села ги намират за голяма атракция. Надява се да има сили и пари, за да продължи да инвестира в този бизнес и да развива селски туризъм в региона.


БЛИЦ


Стефан Петров: Гледането на коне не е загуба независимо от трудностите


Какво спечелихте и какво загубихте от участието си в Програмата за развитие на селските райони?
- Ако трябва да отговоря буквално - спечелих парите, които са ми дали по програмата, а загубих повече – средствата за почистване на земите и за наем на общината. Но в крайна сметка гледането на конете независимо от финансовите трудности не е загуба, защото ги гледам с любов и желание, а не заради парите, които вземам по мярката.


Бихте ли кандидатствали отново за европейски субсидии?
- За субсидиране на животински вид - по-скоро не, смятам, че не си заслужава за толкова малка субсидия да спазваш толкова строги условия и ограничения и да попълваш толкова сложна документация.


Какви грешки бихте избегнали и какво не искате да се повтаря при следващо кандидатстване?
- Аз не си откривам грешки в себе си, по-скоро не бих направил избора да кандидатствам, защото не вярвам, че парите ще бъдат преведени навреме, а това води до санкции от банките, загуби и хабене на нерви.


Какви са препоръките ви към Програмата за развитие на селските райони и към администрацията, която я управлява?
- Плащанията да идват в заявените предварително срокове. След като съм изпълнил всичко, заложено по проекта, дал съм фактурите, с които отчитам закупеното, и съм дал заявка за плащане, да мога в срок да получа и парите. Парите да идват, преди да трябва да плащаме наема на общината, а не почти година след това.


И второ – изискванията на програмата да не се менят в ход и това, което е заложено в началото, да бъде валидно до края на петгодишния период. Променените объркват и дават възможност за излишни санкции, които водят до големи загуби.
 

 


ДРУГИТЕ ЗА ПРОЕКТА


Лора Жебрил, експерт "Финансови инструменти за околната среда" към Международната природозащитна организация WWF - България:
"Стефан Петров е човек, който с желание и любов отглежда тези коне, без да очаква сериозно възнаграждение за този труд. Започна бизнеса си с един дунавски кон преди 5 години и една крава преди 11 години. Сега има две ферми – кравеферма и ферма за елитни коне. От 5 години започна да отглежда дунавския кон – защитен вид за нашия регион. Влага много средства, много пари и много желание. Във фермата му има и още един вид коне - френски рисисти, които той използва за надбягване с двуколки. И двете породи са елитни, участват в международни изложения и почти винаги заемат едно от първите три места. Това е скъп бизнес и реално има три подобни конеферми в цяла България. Конете му са много атрактивни, нашата организация WWF работи с него и много ни се иска да той да успее да превърне гледането на коне в атракция - част от услугите, които селският туризъм в региона предлага за гостите си."


Цецо Луканов, кмет на с. Брест, Плевенска област:


"Стефан Петров се занимава от доста дълго с животни. Първоначално дори ги отглеждаше в двора на собствената си къща - в приспособени за това постройки. С времето се разрасна и предприе по-големи стъпки и по отношение на базата, и по отношение на проекти, с които се опитва да финансира начинанията си. Работи с много енергия, но и с много сътресения – особено по отношение на променящите се изисквания, които фонд "Земеделие" поставя. От няколко години се занимава и с нещо непълно непознато тук – демонстрации и състезания с двуколки с коне. За тях ползва една от породите, които отглежда – френски рисисти. Гледката е много атрактивна, цялото население се струпва да ги гледа, идват и други хора от бранша, за да участват в тези състезания. Това е хубав спорт, който носи радост и предизвиква приятни емоции, и смятам, че ще бъде изкушение и за туристите, които посещават нашия край."


Денко Георгиев, фермер, който се занимава със земеделие и животновъдство в същия регион:


"Стефан Петров работи изключително много, а не е постигнал кой знае какъв успех. Под успех аз разбирам да не гледа конете като хоби, както всъщност прави той, а да има някакви облаги от тази работа – реално излиза му по-скъпо да ги гледа, отколкото да не ги гледа. Стефан е с много кредити и зад неговия бизнес, както и зад моя, за жалост стоят банките, а не държавата."
 

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на bta
    bta
    Рейтинг: 1291 Неутрално
  2. 2 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1349 Неутрално

    Да можеше да не се впрягат, а да си препускат на воля сред природата...

  3. 3 Профил на radoslavdj
    radoslavdj
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Похвално е това, което прави, но все пак няма как да не се зачудим как оцелява и как успява да ги отглежда при тези разходи? Предполагам, че използва парите от кравефермата, за да поддържа хобито си с конете.
    От статията се разбира обаче нещо много лошо, а то е че тези европейски програми не са достатъчно ефективни и трудно могат да послужат за това, за което за създадени. В случая развитие на селксите райони и опазване на застрашени видове.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах