Земеделец на инат

© Боряна Петкова

Севдалина Качамачкова със съпруга си и двамата си сина Христо и Андрей обработват над 11 хил. дка земя край село Ленково, община Гулянци. Качамачкова  е получила финансиране по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" на Програмата за развитие на селските райони. Инвестицията е за покупка на земеделска техника и е на обща стойност 350 хил. лв. Субсидията е 150 хил. лв., а останалата част от сумата е набавена от лични финанси и банкови кредити.



ПРОЕКТЪТ


Севдалина Качамачкова е земеделски производител от село Ленково, община Гулянци. Обработва 11 хил. дка земя и отглежда пшеница, царевица и ечемик. Получила е финансиране по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" на Програмата за развитие на селските райони. Инвестицията е за покупка на земеделска техника и е на обща стойност 350 хил. лв. Субсидията е 150 хил. лв., а останалата част от сумата е набавена от лични финанси и банкови кредити.


Задължително условие за субсидиране е обработваемите площи, с които кандидатът разполага в намалото на инвестицията, да не намаляват през петте години, в които тя се реализира. Проектът на Севдалина Качамачкова стартира през 2008 г. и вече е приключил, а субсидията е изплатена, но размерът й е с около 30 хил. по-малко от първоначално одобрения. Причината е в намаление на размера на обработваемите площи в края на изпълнението на проекта.


В резултат на реализацията на проекта в стопанството на Качамачкова са разкрити три работни места.


"Между нас в бранша има една поговорка - земеделецът може да не е станал богат, но и не е умрял от глад. Имам пари да живея и да изхранвам себе си и семейството си с това, което знам, че мога да правя добре." Това е философията, която явно дава опора на Севдалина Качамачкова от с. Ленково, община Гулянци, да се занимава със земеделие вече 20 години. Разказва, че още от 1993 г. е в земеделския бизнес - преживяла е "прехода в сектора - ликвидацията на ТКЗС-тата, създаването на първите частни земеделски кооперации". Работила е в първия в България холдинг с международно участие, който финансира земеделски структури, и съвсем закономерно през 2003 г. започва да развива личен бизнес като зърнопроизводител.


Определя себе си като "дребен към среден земеделец", но хората в с. Ленково с респект обясняват, че тя и семейството й реално работят


близо половината обработваемата земя в района



Става въпрос за над 11 хил. декара в с. Ленково, на които се отглеждат царевица, ечемик, пшеница и слънчоглед. Качамачкова редовно ходи на курсове, които повишават квалификацията й като земеделски производител, интересува се непрестанно и от нормативните промени в сектора. Работи свободно с имена на наредби и постановления, знае всички изменения в тях, цитира комисии, от които зависи голяма част от земеделската работа, и изобщо е на ти с всеки детайл в работата си.


Кандидатства по Програмата за развитие на селските райони, изкушена от презентациите, които служители на Министерството на земеделието и храните и фонд "Земеделие" правят пред фермерите в областта. Днес обаче смята, че тогава – при старта, програмата е представена в "доста добра, даже розова светлина", а част от възможните трудности са спестени.


Решила да кандидатства именно по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", тъй като имала нужда от машини за обработка на земята, а нямала налични собствени средства.


Срокове, които не се спазват


"Кандидатстването за субсидия в началото не ми се стори толкова сложно, колкото реално се оказа впоследствие", признава Севда. После казва, че дори е имало моменти, в които била готова да се откаже, но мисълта за санкциите и неустойките, които трябва да плати, я предпазват от това решение.


Подава проекта си във фонд "Земеделие" през май 2007 г. и получава одобрение следващата пролет. След това купува един комбайн и специализирани почвообработващи машини, които значително улесняват труда на семейството и правят земеделската работа далеч по-ефективна.


За Севда този близо едногодишен срок от подаването на документите до одобрението (в който влиза и проверката на декларираното) е съвсем разумен. По-скоро е критична към множеството изисквания, които фонд "Земеделие" впоследствие налага на кандидатите. "Да нямам задължения към бюджета, към фонда, към земеделското министерство, към НАП, към НОИ и изобщо - да съм кристална, а в същото време те са неизрядни към мен", недоволства тя.


Критиката й към работата на администрацията на фонда е както по отношение на сроковете, зададени от същата администрация, които самата тя не спазва, така и по отношение на следващи плащания, които пак администрацията бави. Всичко това е със знак минус и спъва работата на земеделците.


Специално за Севда разсрочването във времето има точни размери в пари, тъй като е теглила заеми, по които текат лихви. Неспазването на сроковете за проверки по декларираната инвестиция също е повече от неприятно, защото автоматично означава отлагане на безвъзмездните плащания по проекта. В резултат общата рекапитулация за Севда е "забавяне на субсидията с близо седем месеца, наказателни лихви от банките и големи трудности при тегленето на други, по-малки кредити за подготовка на пролетната сеитба".


Към тези проблеми Качамачкова добавя и санкционирането от Областната разплащателна агенция (ОРА) заради това, че обработваемите площи на петата година от края на изпълнението на проекта са по-малко от обявените в момента на кандидатстването. Севда обяснява това разминаване с факта, че при наемането на земи под аренда земеделецът не знае какво точно получава реално. Едва впоследствие картината се изяснява и се оказва, че част от площите са залесени терени, склонове и т.н., които просто не стават за обработка. Затова при идентификация на земите в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) Севда очертава по-малко декари, за да се съобрази с реално обработваемите земи. Заради намалените площи обаче тя получава с близо 30 хил. лв. по-малко от първоначално одобрената от фонда субсидия.


В резултат на всички тези проблеми днес Севдалина смята, че няма смисъл от повторно кандидатстване с проект по Програмата за развитие на селските райони. Но не се отказва от земеделието.


"Покривам кредити, ренти – къде с нови задължения, къде с преговори и уговорки, и съм особено благодарна на партньорите, с които работя и сред които реализирам продукцията си, защото срещам разбиране от тях при забавяне на плащанията и това много ми помага", разказва тя.


Най-много обаче разчита на семейство си – съпруга и синовете Христо и Андрей, с които основно поддържат стопанството. Има и наети двама работници, но в региона е трудно с работната ръка, защото по-голяма част от живеещите са възрастни хора.


Севда едновременно се радва, че може да разчита на семейството си, но и се притеснява за синовете си, защото смята, че тази работа ги изолира от нормалния живот на връстниците им. "Те са вече на 26 и 27 години и се тревожа, че няма да могат да се реализират на друго място, защото от малки се занимават в стопанството и се чувстват напълно обвързани с тази работа. От друга страна – пред избора да заминат да работят в чужбина, както други младежи в селото, тази възможност е по-добрата", усмихва се тя.


Севда не се е отказала и от експериментите – цени работата на природозащитната организация WWF и дори смята, че може да има шансове за бъдещ съвместен проект. Той, разбира се, би бил свързан с опазване на природата и биоразнообразието. Повечето от площите, които семейството обработва, са на границата с гори, които са пълни с елени и сърни. Затова в тези земи земеделците оставят напълно доброволно и осъзнато от три до пет метра площи, които не торят. Оставят дори и малка неприбрана част от реколтата за храна на дивите животни. Освен това пръскат срещу инсектициди само с наземна техника и никога не ползват услугите на авиацията. Защото "колкото и да е прецизна, винаги при по ветровито време може част от препаратите да попаднат в ивицата, където се хранят животните".


Севда има желание тези територии, които семейството й не обработва, да станат защитена или специално охранявана зона, с различен статут, защото иска животинските видове в региона да бъдат запазени.


ПРОЕКТЪТ


Севдалина Качамачкова е земеделски производител от село Ленково, община Гулянци. Обработва 11 хил. дка земя и отглежда пшеница, царевица и ечемик. Получила е финансиране по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" на Програмата за развитие на селските райони. Инвестицията е за покупка на земеделска техника и е на обща стойност 350 хил. лв. Субсидията е 150 хил. лв., а останалата част от сумата е набавена от лични финанси и банкови кредити.


Задължително условие за субсидиране е обработваемите площи, с които кандидатът разполага в намалото на инвестицията, да не намаляват през петте години, в които тя се реализира. Проектът на Севдалина Качамачкова стартира през 2008 г. и вече е приключил, а субсидията е изплатена, но размерът й е с около 30 хил. по-малко от първоначално одобрения. Причината е в намаление на размера на обработваемите площи в края на изпълнението на проекта.


В резултат на реализацията на проекта в стопанството на Качамачкова са разкрити три работни места.


ПРОЕКТЪТ


Севдалина Качамачкова е земеделски производител от село Ленково, община Гулянци. Обработва 11 хил. дка земя и отглежда пшеница, царевица и ечемик. Получила е финансиране по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" на Програмата за развитие на селските райони. Инвестицията е за покупка на земеделска техника и е на обща стойност 350 хил. лв. Субсидията е 150 хил. лв., а останалата част от сумата е набавена от лични финанси и банкови кредити.


Задължително условие за субсидиране е обработваемите площи, с които кандидатът разполага в намалото на инвестицията, да не намаляват през петте години, в които тя се реализира. Проектът на Севдалина Качамачкова стартира през 2008 г. и вече е приключил, а субсидията е изплатена, но размерът й е с около 30 хил. по-малко от първоначално одобрения. Причината е в намаление на размера на обработваемите площи в края на изпълнението на проекта.


В резултат на реализацията на проекта в стопанството на Качамачкова са разкрити три работни места.

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1626 Неутрално

    В това е истината, само така земята ще остане в български ръце!

  2. 2 Профил на forumer
    forumer
    Рейтинг: 582 Неутрално

    Хубаво е, че все още има земеделци.

  3. 3 Профил на jelev_jelqzko
    jelev_jelqzko
    Рейтинг: 1765 Неутрално

    Армията на България след от освобождението показва чудеса от героизъм във войните до 45г.Тя се състои основно от селяни работещи за семействата си на собствената си земя!Към днешна дата да виждате такива хора!?

  4. 4 Профил на bta
    bta
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    На изчезване са тея хора

  5. 5 Профил на georgiev_gogo
    georgiev_gogo
    Рейтинг: 454 Неутрално

    До коментар [#4] от "bta":

    Няма да изчезнат. Отидете в Добруджата да им видите джиповете, къщите палати, надутите физиономии и незнайните харчове по кръчми и жени. И това само ако работиш 2 000 дка. Там земята ражда много, а субсидията е еднаква за всички в страната ни.

  6. 6 Профил на bta
    bta
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    До коментар [#5] от "georgiev_gogo":

    Нямам предвид мутрите който са си направили леален бизнес

  7. 7 Профил на petkofermer
    petkofermer
    Рейтинг: 234 Любопитно

    Има малки заблуждаващи неточности, това е скромен упрек към авторите: ПРСР ефективно стартира 2008 год. и конкретно прилагането на мярка 121 от април месец същата година. Годините на изпълнение текат от датата на подписване на договора с ДФЗ-РА, така че проекта още не е приключил. Санкцията е наложена в годината на кандидатстване за окончателно плащане и е резонна, при посочените условия - всъщност това е проспуск на изготвящия проекта - Никога не трябва да се кандидатства на 100 % със разполагаемата земя, освен ако тя не е лична изцяло.
    Поздравявам бенифициентите и ги съветвам отново да кандидатстват, нещата много се промениха в положителна насока към момента.

  8. 8 Профил на Massive atack
    Massive atack
    Рейтинг: 353 Неутрално

    Ако всичките си вадеха хляба с честен труд, тоя скапан свят нямаше да потъва толкос бърже. Ама пустата му лакомия, кръв ше серем в скоро време от алчност

    Да живее България и българският народ.


За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах